Сакралната геометрия на Великата пирамида
Сакралната геометрия е свещена геометрия на формите, лежащи в основата на живота, а пирамидата е един от най-мощните ѝ знаци.
Египетските пирамиди се явяват необикновен образец за геометрична и математическа мистичност.
Трите пирамиди в Гиза се разполагат в правоъгълник, образуван от фигурата vesica piscis, която се образува, когато центровете на два кръга с равни радиуси са ситуирани един в различен. Площта, лимитирана от пресичащите се дъги, е vesica piscis.
За съществена константа в архитектурата, живописта и науката се счита Златното сечение, а точно такова се явяват пропорциите на Великата пирамида в Гиза. Пирамидата съдържа голямо количество информация за градежа на Вселената, Слънчевата система и индивида, кодирани в геометричната ѝ форма, във формата на октаедър, чиято половина тя съставлява.
Снимка от въздуха демонстрира, че пирамидите в Гиза са ситуирани на линия, която ясно подхожда на спиралата на Фибоначи. Върхът на всяка от трите пирамиди лежи на спиралата на Златното сечение, или на спиралата на Фибоначи, която при разрастване се приближава до спиралата на Златното сечение.
Древните строители са построили този възвишен паметник с инженерна акуратност и симетрия. Това строително знамение е построено не на равна площадка, а на солиден естествен рид с височина 9 метра, който заема 70% от основата на пирамидата.
Основни характерности на Великата пирамида в Гиза:
Височина – 138,7 метра, първична височина – 146,6 м. Ъгъл на наклона – 51° 50′. Дължина на страничния борд (първоначално) – 230,3 м. Дължина на основите: юг – 230,45 м, север – 230,25 м, запад – 230,35 м, изток – 230,4 м. Площ на основите – 5,3 ха. Периметър – 921,45 метра. Средна маса на каменните блокове – 2,5 тона. Най-тежкият каменен блок – 15 тона. Количество блокове – към 2,5 млн. Обща маса на пирамидата – към 6,5 млн. тона. Ширина, на която се намира пирамидата – 30°.Изчисленията демонстрират, че параметрите на трите основни пирамиди и други, намиращи се в платото Гиза (височина, ъгли на наклоните, периметър, взаимно разположение) са свързани между тях.
Конструкцията на Великата пирамида се основава на пропорции Фи = 1,618. Архитектите на пирамидите са въплътили в камъните основополагащите правила на Сакралната геометрия:
Периметърът на основата на Хеопсовата пирамида, делен на двойната височина, дава цифрата Пи –3,1415…(921,45/2*146,6=3,142). Периметърът на основата е еднакъв на дължината на окръжността, чийто радиус е еднакъв на височината на пирамидата (2*3,14159*146,6=921). Дължината на основите, изразена в египетски „ лакти “ (една от стойностите е 0,635 м), подхожда на продължителността на земната година (230/0,63=365). Сборът на четирите страни на пирамидата – 921,45 метра, е равна на половин минута от ширината на екватора. Един градус от ширината на екватора покрива 110 573 м, а всяка дъгова минута – 1842,88 м, което е двойно повече от периметъра на пирамидата. Ако се умножи първичната височина на Великата пирамида – 146,6 м, по един милион, се получава най-малкото разстояние от Земята до Слънцето – 147 098 074 км (перихелий). Съотношението на първичната височина на Великата пирамида към нейната основа е била 7:11. Това съответствие има редица значими геометрични свойства. В него се крият числата Пи и Фи. Площта на всяка от границите на пирамидата е равна на квадрата на нейната височина. Дължината на границите на пирамидата, делена на височината, дава Фи – 1,618. Дължината във футове – 484,4, подхожда на 5813 дюйма (5-8-13) – цифри от редицата на Фибоначи.Ако през пирамидата се прокарат две перпендикулярни плоскости, преминаващи през центъра, се получават два двойни златни триъгълника, чието секване дава кръст в квадрат – един от главните езотерични знаци на Древен Египет.
Пирамидата се явява образец да площ на кръга – една от трите фамозни нерешими задания на древността, решена великолепно от античните архитекти.
Кръгът въплъщава вечността, Слънцето, Ра. Кръгът е безконечен, повтаряем, само че в него отсъства посока; всяко придвижване по кръга е еднакво на неявяване на придвижване.
Древногръцкият знак на вечността Шен съставлява пръстен с препаска в долната част. Бог Хор, изобразен във тип на сокол, държи в ноктите си знака на вечността Шен – признака на душата Ба.
Квадратът символизира материята, земята, четирите направления на света, четиримата синове на Хор. Квадратът вкарва система от координати, неговите направления и ъгли са точни и съвършени.
