Защо бе построена обсерватория в бедна Етиопия?
Съгласно публични данни (източник), близо 31.6 милиона души, което е една трета от популацията на Етиопия, страдат от хронично недохранване. И все пак Етиопия се трансформира в интернационален астрономически център, откакто неотдавна в страната бе открита съвременна обсерватория.
Напредъкът на Етиопия в астрономическите науки е толкоз значителен, че в края на 2014 година самият админ на НАСА Чарлз Болден посети изследователския център Ентото (източник). През 2015 година бе осъществено и формалното отваряне на порти на астрономическото оборудване (източник).
Но кому е нужно всичко това? Не е ли по-нормално властимащите на тая страна да се погрижат за изхранването на популацията, в сравнение с да харчат пари за просвета от международен клас, биха попитали някои хора?
Очевидно не – науката се преглежда като главен инструмент за оправянето с локалните проблеми!
“Мислят ни за луди, тъй като считат, че единствено учим открития космос и зяпаме звездите. Тези хора не виждат огромната картина ”, споделя Абинет Езра от Етиопското галактическо научно общество (източник).
В Етиопия обаче както галактическите запалянковци, по този начин и държавното управление виждат, че галактическите науки са нужни за развиването на страната, без значение дали става въпрос за наблюдаване на Земята за възстановяване на селското стопанство или да се понижат цените на телекомуникациите посредством изстрелването на лични спътници. Засега Етиопия наема сателитни услуги от други страни на инфлационни цени.
“Беше наш пръв приоритет да убедим държавното управление – в този момент то към този момент е уверено ”, споделя доктор Соломон Тесема, шеф на Етиопското галактическо научно общество.
Историята на Тесема е доста забавна. Като дете той е чел във вестниците за изстрелването на Юрий Гагарин в космоса и се е въодушевил от това. През 2008 година, когато в Етиопия не е имало уреди за астрономия и астрофизика, той е пропътувал чак да Швеция, с цел да приключи своята докторска степен. Но се е върнал в Етиопия с цел да развива просвета и високи технологии. Благодарение на напъните му той вижда по какъв начин в страната всички области от живота биват повлияни позитивно – селското стопанство, водните запаси, телекомуникациите, образованието и стопанската система.
Етиопия дава образец на света по какъв начин да се вземат решение локалните проблеми – посредством финансиране на просвета и високи технологии. А у нас? У нас всеобщо се счита, че просвета “не ни трЕбва ”. Вярно е, че учените в България реализират и огромни триумфи – този месец, на 14 март, наш теоретичен инструмент пое към Марс на борда на руско-европейската задача “ЕкзоМарс ”. Но това не трансформира обстоятелството, че родните учени за своите апаратури галактически получават заплати трагикомически.
За продължение на работата на обсерватория “Рожен ”, най-голямото астрономическо оборудване в Югоизточна Европа, е необходим незабавен ремонт. Властимащите подцениха тази потребност и през миналата година бе изработен опит за “групово финансиране ” посредством краудфъндинг платформата Indiegogo (източник). Кампанията обаче беше несполучлива – от искане за 56 000 евро, бяха събрани едвам 42% от парите.
Жалко. Ако през днешния ден макар пренебрежението на политиците и на обществото ние имаме галактическа инсталация, притеснявам се, че към този момент даже страни като Етиопия ни дишат във врата и току виж до броени години ни задминали.
Народе?
