Какво се случва с неизползваният ни платен годишен отпуск при напускане?
Съгласно член 224, алинея 1 от Кодекса на труда (КТ), при преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост. Обезщетението по посочената алинея се пресмята по реда на член 177 от КТ към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 224, ал.2 КТ). Платеният отпуск за образование на учащи се и на докторанти без отделяне от производството и за приемен изпит в образователно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично – член 224, ал.3 КТ
В закона не съществува и правно съображение за прекачване на неизползвания заплатен годишен отпуск от един шеф на различен. Това изяснява специалистът по трудово право доктор Тодор Капитанов, основател на платформата mywork.
Съгласно наредбата на член 123, ал.1 от КТ, трудовото правно отношение с служащия или служителя не се приключва при смяна на работодателя вследствие на:
1. обединение на предприятия;
2. вливане на едно дружество в друго;
3. разпределение на активността на едно дружество сред две или повече предприятия;
4. прекосяване на обособена част от едно дружество към друго;
5. смяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. промяна на притежателя на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прекачване на активност от едно дружество на друго, в това число прекачване на материални активи.
В случаите по член 123, ал.1 от КТ, правата и отговорностите на работодателя прехвърлител преди смяната, които произтичат от трудовите правни отношения към датата на смяната, се трансферират на новия шеф приобретател (чл. 123, ал.2) от КТ). Това значи, че при смяна на работодателя по реда на член 123 КТ липсва съображение за погашение на обезщетение по член 224, алинея 1 КТ.
Съгласно член 42, алинея 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск по член 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на преустановяване на трудовото правно отношение служащият и служителят нямат добито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск, когато са придобили най-малко 1 цялостен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се смята за цялостен, в случай че служащият и служителят са прослужили минимум половината от работните дни на месеца – член 42, алинея 3 от НРВПО. Размерът на компенсацията за необработен заплатен годишен отпуск по член 224, алинея 1 от КТ се дефинира съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 42, алинея 4 от НРВПО).
Парично обезщетение се дължи за заплатен отпуск, който не е употребен и не се е погасил по отминалост
Съгласно член 176, алинея 1 от КТ, използването на платения годишен отпуск може да се отсрочи за идната календарна година от:
1. работодателя – заради значими индустриални аргументи при изискването на член 173, алинея 5, изречение трето от КТ;
2. служащия или служителя – когато употребява различен тип отпуск или по негово искане със единодушието на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през идната календарна година, само че не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се поставя (чл. 176, алинея 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил използването на отпуска в случаите и в периодите по член 176, алинея 2 от КТ, служащият или служителят има право самичък да дефинира времето на използването му, като уведоми за това документално работодателя минимум 14 дни авансово (чл. 176, алинея 3 от КТ)
Спрямо член 176а, алинея 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост. Когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 1 от КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му (чл. 176а, алинея 2 от КТ)
В случай че са налице предпоставките за изискуемост от страна на работодателя на компенсацията по член 224, алинея 1 КТ, то се изплаща без значение от типа на основанието за преустановяване на трудовия контракт.
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на служащия или служителя заплащане, което се пресмята от начисленото при същия шеф среднодневно брутно трудово заплащане за последния календарен месец, предшестващ ползуването на отпуска, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 работни дни – член 177, алинея 1 от КТ. Когато няма месец, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 работни дни при същия шеф, възнаграждението по алинея 1 се дефинира от уговорените в трудовия контракт главно и спомагателни трудови хонорари с непрекъснат темперамент (чл. 177, алинея 2 от КТ.)
В член 17, алинея 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е планувано, че в брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 или на компенсациите по член 228 от Кодекса на труда се включват:
1. главната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над главната работна заплата, несъмнено съгласно прилаганите системи за възнаграждение на труда;
3. спомагателните трудови хонорари, избрани с наредбата, с различен нормативен акт, с групов или с самостоятелен трудов контракт или с вътрешен акт на работодателя, които имат непрекъснат характер;
4. спомагателното трудово заплащане при вътрешно заменяне по член 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на член 266, алинея 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или заради индустриална нужда, по член 267, алинея 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на член 268, алинея 2 и 3 от Кодекса на труда.
В брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от спомагателните периодически или годишни хонорари, изплатени след използването на платения отпуск, като за задачата се преизчисляват изплатените хонорари за заплатен отпуск (чл. 17, алинея 2 от НСОРЗ)
Съгласно член 18. алинея 1 от НСОРЗ, среднодневното брутно трудово заплащане по член 177, алинея 1 от Кодекса на труда се открива, като начисленото при същия шеф брутно трудово заплащане за последния календарен месец, предшестващ използването на отпуска, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово заплащане по член 177, алинея 2 от Кодекса на труда се открива, като уговореното в трудовия контракт главно и спомагателни трудови хонорари с непрекъснат темперамент се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. При избран месечен размер на трудовото заплащане откритото по член 18. алинея 1 от НСОРЗ, изречение първо среднодневно брутно трудово заплащане се поправя с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, признат за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се употребява отпускът (чл. 18. алинея 2 от НСОРЗ). При сумирано пресмятане на работното време броят на отработените дни се открива, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната дълготрайност на работното време, открита за работното място при подневно отчитане на работното време (чл. 18. алинея 3 от НСОРЗ).
В член 22, ал 1 от КТ е уредено, че брутното трудово заплащане за установяване на компенсациите по този раздел (в това число и компенсацията по член 224 от КТ) е полученото от служащия или служителя брутно трудово заплащане за месеца, предшестващ месеца, в който е зародило основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служащия или служителя месечно брутно трудово заплащане, доколкото друго не е планувано.
В закона не съществува и правно съображение за прекачване на неизползвания заплатен годишен отпуск от един шеф на различен. Това изяснява специалистът по трудово право доктор Тодор Капитанов, основател на платформата mywork.
Съгласно наредбата на член 123, ал.1 от КТ, трудовото правно отношение с служащия или служителя не се приключва при смяна на работодателя вследствие на:
1. обединение на предприятия;
2. вливане на едно дружество в друго;
3. разпределение на активността на едно дружество сред две или повече предприятия;
4. прекосяване на обособена част от едно дружество към друго;
5. смяна на правноорганизационната форма на предприятието;
6. промяна на притежателя на предприятието или на обособена част от него;
7. преотстъпване или прекачване на активност от едно дружество на друго, в това число прекачване на материални активи.
В случаите по член 123, ал.1 от КТ, правата и отговорностите на работодателя прехвърлител преди смяната, които произтичат от трудовите правни отношения към датата на смяната, се трансферират на новия шеф приобретател (чл. 123, ал.2) от КТ). Това значи, че при смяна на работодателя по реда на член 123 КТ липсва съображение за погашение на обезщетение по член 224, алинея 1 КТ.
Съгласно член 42, алинея 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО), обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск по член 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на преустановяване на трудовото правно отношение служащият и служителят нямат добито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск, когато са придобили най-малко 1 цялостен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се смята за цялостен, в случай че служащият и служителят са прослужили минимум половината от работните дни на месеца – член 42, алинея 3 от НРВПО. Размерът на компенсацията за необработен заплатен годишен отпуск по член 224, алинея 1 от КТ се дефинира съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 42, алинея 4 от НРВПО).
Парично обезщетение се дължи за заплатен отпуск, който не е употребен и не се е погасил по отминалост
Съгласно член 176, алинея 1 от КТ, използването на платения годишен отпуск може да се отсрочи за идната календарна година от:
1. работодателя – заради значими индустриални аргументи при изискването на член 173, алинея 5, изречение трето от КТ;
2. служащия или служителя – когато употребява различен тип отпуск или по негово искане със единодушието на работодателя.
Когато отпускът е отсрочен или не е употребен до края на календарната година, за която се отнася, работодателят е задължен да обезпечи използването му през идната календарна година, само че не по-късно от 6 месеца, считано от края на календарната година, за която се поставя (чл. 176, алинея 2 от КТ). Когато работодателят не е разрешил използването на отпуска в случаите и в периодите по член 176, алинея 2 от КТ, служащият или служителят има право самичък да дефинира времето на използването му, като уведоми за това документално работодателя минимум 14 дни авансово (чл. 176, алинея 3 от КТ)
Спрямо член 176а, алинея 1 от КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост. Когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 1 от КТ, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му (чл. 176а, алинея 2 от КТ)
В случай че са налице предпоставките за изискуемост от страна на работодателя на компенсацията по член 224, алинея 1 КТ, то се изплаща без значение от типа на основанието за преустановяване на трудовия контракт.
За времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на служащия или служителя заплащане, което се пресмята от начисленото при същия шеф среднодневно брутно трудово заплащане за последния календарен месец, предшестващ ползуването на отпуска, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 работни дни – член 177, алинея 1 от КТ. Когато няма месец, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 работни дни при същия шеф, възнаграждението по алинея 1 се дефинира от уговорените в трудовия контракт главно и спомагателни трудови хонорари с непрекъснат темперамент (чл. 177, алинея 2 от КТ.)
В член 17, алинея 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е планувано, че в брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 или на компенсациите по член 228 от Кодекса на труда се включват:
1. главната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над главната работна заплата, несъмнено съгласно прилаганите системи за възнаграждение на труда;
3. спомагателните трудови хонорари, избрани с наредбата, с различен нормативен акт, с групов или с самостоятелен трудов контракт или с вътрешен акт на работодателя, които имат непрекъснат характер;
4. спомагателното трудово заплащане при вътрешно заменяне по член 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на член 266, алинея 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или заради индустриална нужда, по член 267, алинея 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на член 268, алинея 2 и 3 от Кодекса на труда.
В брутното трудово заплащане за установяване на възнаграждението за заплатен годишен отпуск по член 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от спомагателните периодически или годишни хонорари, изплатени след използването на платения отпуск, като за задачата се преизчисляват изплатените хонорари за заплатен отпуск (чл. 17, алинея 2 от НСОРЗ)
Съгласно член 18. алинея 1 от НСОРЗ, среднодневното брутно трудово заплащане по член 177, алинея 1 от Кодекса на труда се открива, като начисленото при същия шеф брутно трудово заплащане за последния календарен месец, предшестващ използването на отпуска, през който служащият или служителят е отработил минимум 10 дни, се раздели на броя на отработените дни през този месец. Среднодневното брутно трудово заплащане по член 177, алинея 2 от Кодекса на труда се открива, като уговореното в трудовия контракт главно и спомагателни трудови хонорари с непрекъснат темперамент се раздели на средномесечния брой работни дни през съответната календарна година. При избран месечен размер на трудовото заплащане откритото по член 18. алинея 1 от НСОРЗ, изречение първо среднодневно брутно трудово заплащане се поправя с коефициент, получен от отношението на броя на работните дни на месеца, признат за база, и броя на работните дни на съответния месец, през който се употребява отпускът (чл. 18. алинея 2 от НСОРЗ). При сумирано пресмятане на работното време броят на отработените дни се открива, като отработените часове през месеца след превръщането на нощните часове в дневни се разделят на дневната дълготрайност на работното време, открита за работното място при подневно отчитане на работното време (чл. 18. алинея 3 от НСОРЗ).
В член 22, ал 1 от КТ е уредено, че брутното трудово заплащане за установяване на компенсациите по този раздел (в това число и компенсацията по член 224 от КТ) е полученото от служащия или служителя брутно трудово заплащане за месеца, предшестващ месеца, в който е зародило основанието за съответното обезщетение, или последното получено от служащия или служителя месечно брутно трудово заплащане, доколкото друго не е планувано.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ