Проф. Огнян Герджиков, бивш председател на НС и служебен премиер, пред „Труд“: Със закон да се уреди собствеността на двореца “Врана”
Сагата с царските парцели се точи от години. Последното решение на Софийския градски съд наскоро, в което на първа инстанция бе несъмнено, че дворецът “Врана ” е държавна благосъстоятелност, провокира доста полярни реакции в обществото. Защо се стигна дотук, има ли политическа интервенция в определението на съда, за какво не се взимат под внимание и исторически обстоятелства – на всички тези въпроси дава отговор уважаваният правист и политик професор Огнян Герджиков .
– Професор Герджиков, първо желая да ви предупредя, че каквото и да кажете в изявлението ни, не дребна част от четящите го, още първоначално ще си кажат: “Ето го този, индивидът на царя, ами той с изключение на да го пази няма какво друго да каже ”. А вие какво бихте им споделили навръх тях – какво би трябвало да знаят?
– Нямам желание да пазя Царя, само че желая да защитя страната си. Нека си зададем въпроса какъв отзив в Европа, а и освен в Европа ще има, в случай че фактически се стигне до лишаване на царските парцели. И дано го сравним с държанието на страни като Румъния, Унгария и Гърция във връзка с някогашните им короновани особи. Те са били на респект и са употребили доста висок държавнически статут. На неотдавнашното заравяне на крал Михай, да вземем за пример, са му оказани почести като на държавен глава с всички атрибути – национално знаме, народен химн, салюти и т. н. На Запад никой няма да си зададе въпроса какви са юридическите учредения за лишаване на царските парцели, а ще се пояснява като некултурен акт на страна и то – членка на Европейския съюз. Никак не бих желал да се стига до сходно проваляне на страната ни.
– В годините откакто бе министър председател та до в този момент хулите против някогашния монарх не са спирали. Той обаче най-малко външно резервира желязно успокоение. И продължава да не е споделил неприятна дума против никой политик. Такова държание надали се дължи единствено на образование, пък било то и царско?
– Поведението на Симеон Сакскобургготски в действителност е царско. Такава е маята му. Нему са непознати нашенските нрави да оплюваме и охулваме всеки – без разлика от позицията му в обществото. Да не забравяме с какъв престиж се употребява в кралските дворове – постоянно е канен на срещи на европейските короновани глави и сяда от дясната страна на британската кралица.
– Решението на Софийския градски съд, въпреки и на първа инстанция, че „ Врана “ е държавна благосъстоятелност провокира много полярни реакции в обществото, като най-често задаваният въпрос от елементарните хора е: “А в този момент къде ще живее царят? ”. Колкото и да е неуместен, само че този въпрос може да бъде на дневен ред.
– Междувременно бе изработен незабравим жест от доктор Енчев, който е подготвен да му даде пожизнено за прилагане величествен парцел. Но къде би живял царят е битов въпрос. Не би следвало да ни занимава изключително. По-важен е отгласът на този проблем в цивилизования свят.
– Сакскобургготски разяснява, че би било грозно да го принудят, и то в демократична България, към второ заточение, откакто през 1946 година, е пропъден в чужбина от комунистическата власт дружно с майка си и сестра си. Вие вярвате ли, че това може да се случи?
– Наистина би било неприемливо грозно да принудят Симеон за повторно да стане заточеник. Затова този проблем не е чисто юридически, той е държавнически. Не бива да позволяваме още веднъж Симеон да бъде заставен да напусне родината си. С оглед на големия му престиж на открито, той би могъл да бъде извънредно потребен за България, както предвид на влизането ни в Шенген, по този начин и за влизането ни в Еврозоната. Да не забравяме, че той има голяма заслуга за приемането ни в Европейския съюз.
– Е, съдът въпреки всичко е великодушен – царят щял да получи 1 милион поради подобренията, които е направил в двореца. Как ви наподобява това?
– Поставяте ме в извънредно деликатното състояние да разясня правосъдно решение. Вярно, то не е дефинитивно, само че въпреки всичко е акт на българска правосъдна инстанция.
– При нас нещата постоянно не са това, което са. За доста от тях няма отговор и въпросът “защо? ” нормално увисва. Ако би трябвало да зададете няколко въпроса на съда или въпроси по проблема изобщо, какви ще бъдат те?
– У мен се пораждат няколко въпроса. Как по този начин през 1947 година царските парцели се одържавяват по лист, направен от финансовото министерство на държавното управление на Отечествения фронт, отпред с Кимон Георгиев, откакто те са си били благосъстоятелност на страната? Тук излиза един от основните въпроси: Интенданството за кого е придобивало парцелите – за страната или за короната, за царската фамилия. И за какво съдът не изиска историческа експертиза по този въпрос. А що се отнася до парцела във „ Врана “, там Интенданството няма отношение – той е придобиван на части от Фердинанд, посредством медиатор – частно лице. Волята на Фердинанд е била този парцел да остане единствено за Борис ІІІ, а не да се разделя с останалите наследници и по тази причина по съвет на юристите си, Цар Борис е извадил на свое име нотариален акт по давностно притежание. Проектът за нотариален акт, по който страна е Интенданството, е неподписан от нотариус. Следователно е недействителен.
Другият въпрос, който се поражда у мен е следният: преди реституционните закони страната трансферира парцела Врана на Столичната община. Следователно, този парцел е станал общинска благосъстоятелност. Защо, освен това състояние, страната води сходно дело. Има ли тя дейна процесуална легитимация, бих попитал като правист.
– Според решението на съда за парцелите излиза, че през всичките тези години, когато семейството Сакскобургготски ръководи, тя е била толкоз бедна, че не е закупила и метър земя на свое име. Има и още – все едно от 1918 година насам цар Борис III е употребил нелегално парцелите. Пълен нонсенс, професоре, не мислите ли?
– Що се отнася до въпроса дали семейството Сакскобургготски е била толкоз бедна, че не е могла да придобие никаква недвижима благосъстоятелност, ще припомня, че майката на Цар Фердинанд І – Клементина Бурбон-Орлеанска, е била една от най-богатите дами на Европа по това време, направила значително дарения на българската страна. Достатъчно е единствено да се спомене Клементинската болница. А в този момент в действителност излиза, че нейният потомък – Симеон Сакскобургготски, е безимотен.
– Нали знаете, че националната мълва “царят е пристигнал да си вземе парцелите ”, обикаля из цялата страна години наред.
– Народната мълва – “царят пристигна, с цел да си вземе парцелите ”, е напълно несъстоятелна. Няма никаква спънка той да желае възобновяване на собствеността си, където и да се намира по света. Защо безусловно би трябвало да идва в България, че да предявява претенциите си. Той се връща с желанието да изживее дните си, отредени му на този свят, в своята Родина.
– Добре, какво може да е цивилизованото решение по този проблем “царски парцели ”?
– Това, което би трябвало да се направи, е със закон да се уреди собствеността на двореца “Врана ”, а вероятно и на други от царските парцели на Симеон. Това е цивилизованото решение, което ще измие лицето ни пред света. Впрочем, по време на така наречен царско ръководство, юристите, които бяхме в Национална движение „Симеон Втори", се опитахме да предложим на царя сходно решение. За негова чест, той изрично отхвърли.
– А мислите ли, че страната има сили и средства да се грижи и да стопанисва “Врана ” и всички други парцели?
– Нашата страна не е чак толкоз бедна, че да не може да стопанисва тези парцели. Макар че те биха били за нея в допълнение задължение, каквото са немалкото държавни резиденции, които сега са неизползваеми или полуизползваеми. Държавата по този начин ще се натовари в допълнение с още едни парцели, за които би трябвало да се грижи. Не че ще изпадне в колапс, не че ще банкрутира, само че за какво страната би трябвало да се обременява с още спомагателни тежести.
– На кого пречи Симеон, професоре? Освен правист вие бяхте и във висшата политика като ръководител на Народно събрание и като длъжностен министър председател. Как бихте дали отговор първо като правист, а по-късно и като политик?
– Много ми е мъчно да кажа на кого пречи царят, тъй като не съм последовател на международните конспирации. Но сякаш на днешните ръководещи не им се ще да признаят, даже пред себе си, какво направи Симеон за България. Независимо от някои неточности, свързани с неща, които не се състояха, само че по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" се направи доста. Влизането в Европейски Съюз и в НАТО стана с голямата заслуга на Симеон и хората към него. А тази заслуга е доста огромна. Вероятно, има боязън ореолът му да не е доста огромен. Макар че във вътрешно-политически проект това няма по какъв начин да стане, тъй като заради разнообразни аргументи той загуби доверието на доста огромна част от българския народ.
– Не мислите ли, че има и политика в цялата тази акция против царя? Много от някогашните ви сътрудници, а и освен те, считат, че това е политическа акция против него?
– Не ми се желае да имам вяра, че това е политическа акция, съзнанието ми не го позволява, само че не го изключвам.
– Всъщност, делото в съда “държавата против царя ” бе заведено преди няколко години от двама някогашни министри – районният Росен Плевнелиев и земеделският Мирослав Найденов. Не е ли било още тогава ясно, че съдът няма да има различен излаз с изключение на да присъди в интерес на страната?
– Трудно ми е да разясня това, въпреки по някои от парцелите фактически може да има спор. Но във връзка с „ Врана “ съгласно обстоятелствата, които аз знам, мисля, че там нещата стоят друго от доста от другите парцели на царя.
– Много е необичайно – единственият парцел, който не му е лишен, е дребната къща в карловското село Баня. Не зная дали е удачно, само че незабавно се сещам обстоятелството със заточението на Екзарх Стефан там през 1948-а. Може ли да създадем подобен паралел, въпреки въпросите да нямат нищо общо?
– Този паралел е много самоуверен, по-скоро има съвпадения в заточението на Екзарх Стефан и единственият неоспорим парцел на царя в село Баня. Наистина, наподобява все едно царят е на изгнание в този парцел. Но това е единствено по външен белег. И може би се постанова такава прилика, която не можем напълно да пренебрегнем.
– Вярвате ли, че съдът на втора инстанция ще вземе поради и исторически обстоятелства, тъй като в това дело се преплитат право и история. А даже и в правото има изпит по история, нали?
– Връзката сред право и история изключително в това дело, е доста тясна. И в действителност има потребност от експертиза със експерти по Третото българско царство, с приети престижи, които да си кажат думата, тъй като това е прекомерно значимо.
Нашият посетител
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 година в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира във Виена и Хамбург. Професор е по комерсиално право в Алма матер. Депутат от Национална движение „Симеон Втори" и ръководител на 39-ото национално заседание. Шеф на парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията в 40-ия парламент. Служебен министър-председател от януари до май 2017 година Носител на медал “Стара планина ”.
– Професор Герджиков, първо желая да ви предупредя, че каквото и да кажете в изявлението ни, не дребна част от четящите го, още първоначално ще си кажат: “Ето го този, индивидът на царя, ами той с изключение на да го пази няма какво друго да каже ”. А вие какво бихте им споделили навръх тях – какво би трябвало да знаят?
– Нямам желание да пазя Царя, само че желая да защитя страната си. Нека си зададем въпроса какъв отзив в Европа, а и освен в Европа ще има, в случай че фактически се стигне до лишаване на царските парцели. И дано го сравним с държанието на страни като Румъния, Унгария и Гърция във връзка с някогашните им короновани особи. Те са били на респект и са употребили доста висок държавнически статут. На неотдавнашното заравяне на крал Михай, да вземем за пример, са му оказани почести като на държавен глава с всички атрибути – национално знаме, народен химн, салюти и т. н. На Запад никой няма да си зададе въпроса какви са юридическите учредения за лишаване на царските парцели, а ще се пояснява като некултурен акт на страна и то – членка на Европейския съюз. Никак не бих желал да се стига до сходно проваляне на страната ни.
– В годините откакто бе министър председател та до в този момент хулите против някогашния монарх не са спирали. Той обаче най-малко външно резервира желязно успокоение. И продължава да не е споделил неприятна дума против никой политик. Такова държание надали се дължи единствено на образование, пък било то и царско?
– Поведението на Симеон Сакскобургготски в действителност е царско. Такава е маята му. Нему са непознати нашенските нрави да оплюваме и охулваме всеки – без разлика от позицията му в обществото. Да не забравяме с какъв престиж се употребява в кралските дворове – постоянно е канен на срещи на европейските короновани глави и сяда от дясната страна на британската кралица.
– Решението на Софийския градски съд, въпреки и на първа инстанция, че „ Врана “ е държавна благосъстоятелност провокира много полярни реакции в обществото, като най-често задаваният въпрос от елементарните хора е: “А в този момент къде ще живее царят? ”. Колкото и да е неуместен, само че този въпрос може да бъде на дневен ред.
– Междувременно бе изработен незабравим жест от доктор Енчев, който е подготвен да му даде пожизнено за прилагане величествен парцел. Но къде би живял царят е битов въпрос. Не би следвало да ни занимава изключително. По-важен е отгласът на този проблем в цивилизования свят.
– Сакскобургготски разяснява, че би било грозно да го принудят, и то в демократична България, към второ заточение, откакто през 1946 година, е пропъден в чужбина от комунистическата власт дружно с майка си и сестра си. Вие вярвате ли, че това може да се случи?
– Наистина би било неприемливо грозно да принудят Симеон за повторно да стане заточеник. Затова този проблем не е чисто юридически, той е държавнически. Не бива да позволяваме още веднъж Симеон да бъде заставен да напусне родината си. С оглед на големия му престиж на открито, той би могъл да бъде извънредно потребен за България, както предвид на влизането ни в Шенген, по този начин и за влизането ни в Еврозоната. Да не забравяме, че той има голяма заслуга за приемането ни в Европейския съюз.
– Е, съдът въпреки всичко е великодушен – царят щял да получи 1 милион поради подобренията, които е направил в двореца. Как ви наподобява това?
– Поставяте ме в извънредно деликатното състояние да разясня правосъдно решение. Вярно, то не е дефинитивно, само че въпреки всичко е акт на българска правосъдна инстанция.
– При нас нещата постоянно не са това, което са. За доста от тях няма отговор и въпросът “защо? ” нормално увисва. Ако би трябвало да зададете няколко въпроса на съда или въпроси по проблема изобщо, какви ще бъдат те?
– У мен се пораждат няколко въпроса. Как по този начин през 1947 година царските парцели се одържавяват по лист, направен от финансовото министерство на държавното управление на Отечествения фронт, отпред с Кимон Георгиев, откакто те са си били благосъстоятелност на страната? Тук излиза един от основните въпроси: Интенданството за кого е придобивало парцелите – за страната или за короната, за царската фамилия. И за какво съдът не изиска историческа експертиза по този въпрос. А що се отнася до парцела във „ Врана “, там Интенданството няма отношение – той е придобиван на части от Фердинанд, посредством медиатор – частно лице. Волята на Фердинанд е била този парцел да остане единствено за Борис ІІІ, а не да се разделя с останалите наследници и по тази причина по съвет на юристите си, Цар Борис е извадил на свое име нотариален акт по давностно притежание. Проектът за нотариален акт, по който страна е Интенданството, е неподписан от нотариус. Следователно е недействителен.
Другият въпрос, който се поражда у мен е следният: преди реституционните закони страната трансферира парцела Врана на Столичната община. Следователно, този парцел е станал общинска благосъстоятелност. Защо, освен това състояние, страната води сходно дело. Има ли тя дейна процесуална легитимация, бих попитал като правист.
– Според решението на съда за парцелите излиза, че през всичките тези години, когато семейството Сакскобургготски ръководи, тя е била толкоз бедна, че не е закупила и метър земя на свое име. Има и още – все едно от 1918 година насам цар Борис III е употребил нелегално парцелите. Пълен нонсенс, професоре, не мислите ли?
– Що се отнася до въпроса дали семейството Сакскобургготски е била толкоз бедна, че не е могла да придобие никаква недвижима благосъстоятелност, ще припомня, че майката на Цар Фердинанд І – Клементина Бурбон-Орлеанска, е била една от най-богатите дами на Европа по това време, направила значително дарения на българската страна. Достатъчно е единствено да се спомене Клементинската болница. А в този момент в действителност излиза, че нейният потомък – Симеон Сакскобургготски, е безимотен.
– Нали знаете, че националната мълва “царят е пристигнал да си вземе парцелите ”, обикаля из цялата страна години наред.
– Народната мълва – “царят пристигна, с цел да си вземе парцелите ”, е напълно несъстоятелна. Няма никаква спънка той да желае възобновяване на собствеността си, където и да се намира по света. Защо безусловно би трябвало да идва в България, че да предявява претенциите си. Той се връща с желанието да изживее дните си, отредени му на този свят, в своята Родина.
– Добре, какво може да е цивилизованото решение по този проблем “царски парцели ”?
– Това, което би трябвало да се направи, е със закон да се уреди собствеността на двореца “Врана ”, а вероятно и на други от царските парцели на Симеон. Това е цивилизованото решение, което ще измие лицето ни пред света. Впрочем, по време на така наречен царско ръководство, юристите, които бяхме в Национална движение „Симеон Втори", се опитахме да предложим на царя сходно решение. За негова чест, той изрично отхвърли.
– А мислите ли, че страната има сили и средства да се грижи и да стопанисва “Врана ” и всички други парцели?
– Нашата страна не е чак толкоз бедна, че да не може да стопанисва тези парцели. Макар че те биха били за нея в допълнение задължение, каквото са немалкото държавни резиденции, които сега са неизползваеми или полуизползваеми. Държавата по този начин ще се натовари в допълнение с още едни парцели, за които би трябвало да се грижи. Не че ще изпадне в колапс, не че ще банкрутира, само че за какво страната би трябвало да се обременява с още спомагателни тежести.
– На кого пречи Симеон, професоре? Освен правист вие бяхте и във висшата политика като ръководител на Народно събрание и като длъжностен министър председател. Как бихте дали отговор първо като правист, а по-късно и като политик?
– Много ми е мъчно да кажа на кого пречи царят, тъй като не съм последовател на международните конспирации. Но сякаш на днешните ръководещи не им се ще да признаят, даже пред себе си, какво направи Симеон за България. Независимо от някои неточности, свързани с неща, които не се състояха, само че по време на ръководството на Национална движение „Симеон Втори" се направи доста. Влизането в Европейски Съюз и в НАТО стана с голямата заслуга на Симеон и хората към него. А тази заслуга е доста огромна. Вероятно, има боязън ореолът му да не е доста огромен. Макар че във вътрешно-политически проект това няма по какъв начин да стане, тъй като заради разнообразни аргументи той загуби доверието на доста огромна част от българския народ.
– Не мислите ли, че има и политика в цялата тази акция против царя? Много от някогашните ви сътрудници, а и освен те, считат, че това е политическа акция против него?
– Не ми се желае да имам вяра, че това е политическа акция, съзнанието ми не го позволява, само че не го изключвам.
– Всъщност, делото в съда “държавата против царя ” бе заведено преди няколко години от двама някогашни министри – районният Росен Плевнелиев и земеделският Мирослав Найденов. Не е ли било още тогава ясно, че съдът няма да има различен излаз с изключение на да присъди в интерес на страната?
– Трудно ми е да разясня това, въпреки по някои от парцелите фактически може да има спор. Но във връзка с „ Врана “ съгласно обстоятелствата, които аз знам, мисля, че там нещата стоят друго от доста от другите парцели на царя.
– Много е необичайно – единственият парцел, който не му е лишен, е дребната къща в карловското село Баня. Не зная дали е удачно, само че незабавно се сещам обстоятелството със заточението на Екзарх Стефан там през 1948-а. Може ли да създадем подобен паралел, въпреки въпросите да нямат нищо общо?
– Този паралел е много самоуверен, по-скоро има съвпадения в заточението на Екзарх Стефан и единственият неоспорим парцел на царя в село Баня. Наистина, наподобява все едно царят е на изгнание в този парцел. Но това е единствено по външен белег. И може би се постанова такава прилика, която не можем напълно да пренебрегнем.
– Вярвате ли, че съдът на втора инстанция ще вземе поради и исторически обстоятелства, тъй като в това дело се преплитат право и история. А даже и в правото има изпит по история, нали?
– Връзката сред право и история изключително в това дело, е доста тясна. И в действителност има потребност от експертиза със експерти по Третото българско царство, с приети престижи, които да си кажат думата, тъй като това е прекомерно значимо.
Нашият посетител
Огнян Герджиков е роден на 19 март 1946 година в София. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет. Специализира във Виена и Хамбург. Професор е по комерсиално право в Алма матер. Депутат от Национална движение „Симеон Втори" и ръководител на 39-ото национално заседание. Шеф на парламентарната комисия по правата на индивида и вероизповеданията в 40-ия парламент. Служебен министър-председател от януари до май 2017 година Носител на медал “Стара планина ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ