Съединените щати започнаха мръсно дело в Арктика
Съединените щати имат намерение да разширят своята част от арктическия шелф. И макар че този проект не визира директно ползите на Русия, Москва към този момент предложи на други страни да не признават американските искания. Защо Съединени американски щати са загрижени за този въпрос тъкмо в този момент и по какъв начин Москва би трябвало да отговори на сходни дейности на Вашингтон в бъдеще?
Държавният департамент на Съединени американски щати разгласи желанията си да разшири американската част от континенталния шелф в Арктика, написа “Блумбърг ”. „ Континенталният шелф е продължение на сухоземната територия на страната под вода. Съединените щати имат право, в сходство с интернационалното право, да пазят и ръководят запаси и жизненоважни местообитания “, цитира вестникът изказване на ведомството.
Площта на по този начин наречения уголемен континентален шелф е към 1 милион квадратни километра, което е съвсем два пъти повече от площта на Калифорния. Голяма част от него се намира в Арктика и Берингово море, зона с възходящо стратегическо значение. Русия и Канада също претендират за това.
Според “Блумбърг ” посредством разширение на рафта Съединените щати имат за цел да получат достъп до минерали, употребявани в производството на акумулатори за електрически транспортни средства. Там също има петролни и газови залежи.
Претенциите на Съединени американски щати за разширение на континенталния шелф в Арктика нямат правно съображение, светът може да не признае новите граници, сподели заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачов. Той сподели, че Съединени американски щати към момента не са утвърдили Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и претенциите към континенталния шелф би трябвало да бъдат прегледани от комисия на Организация на обединените нации.
Сенаторът също по този начин означи, че Съединените щати, както и други арктически сили, в действителност могат да разширят своя шелф, „ в случай че страната потвърди, че има подводно уголемение на континента оттатък 200 благи от първичните линии “. „ Единствената разлика е, че американците го направиха от интернационална правна позиция, както се споделя, „ на мръсно “, добави той.
„ В резултат на това през днешния ден американците работят без никакво интернационално правно съображение, което значи, че интернационалната общественост има цялостното право да не признае новите граници “, продължи Косачов, като означи, че „ този път американците надминаха себе си, пренебрегвайки ползите даже на своите съдружници в Арктика “, визирайки Канада и Япония.
Фактът, че поражда териториален спор сред Вашингтон, Отава и Токио, беше доказан преди ден от Държавния департамент. Те също по този начин увериха, че „ външните граници на разширения континентален шелф не се простират на никое място на запад от контрактуваната граница с Руската федерация “.
Под „ контрактувана граница “ във Вашингтон имат поради така наречен линия Шеварднадзе-Бейкър, т.е. съглашението сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати от 1990 година, което е подписано от министър Едуард Шеварднадзе и държавния секретар Джеймс Бейкър. И макар че този контракт се счита от мнозина за неподходящ за Русия, неговите разпореждания не престават да се ползват, тъй че Вашингтон не се стреми да го преразглежда.
В други области обаче Съединени американски щати взеха решение да показват своите упоритости пред целия свят. „ Няма подозрение, че американците ще създадат опити да се закрепят в тези области “, споделя Станислав Митрахович, водещ специалист в Националния фонд за енергийна сигурност, откривател във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация.
„ По-нататъшното развиване значително ще се дефинира освен от правни разногласия, само че и от салдото на силите. Не изключвам страните да прибягнат до дипломация, още повече че неотдавна възобнови работата си Арктическият съвет, в който взе участие и Русия. Като цяло е мъчно да си представим развиването на Арктика без присъединяване на Москва “, споделя специалистът.
„ В същото време създаването на естествени запаси в самия арктически район е много скъпо. Дори при настоящето равнище на софтуерен напредък не можем да кажем еднопосочно какво тъкмо може да се добива там по метод, който би бил печеливш “, отбелязва анализаторът.
„ Все още не знам нито един план, който да е стопански рационален. С изключение, може би, на тези, които са на устните на всички: да вземем за пример съветският “Арктик ВПГ-2 ”.. Освен това всички естествени запаси, без значение дали става въпрос за петрол, газ или редки метали и минерали, се намират на други места. Може би имаме нещо като заявление за бъдещето, предпочитание за потвърждаване на статута “, счита Митрахович.
Експертите също признават, че с утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Китай Вашингтон може да загуби достъп до редки земни метали, които се употребяват от ден на ден във високотехнологичните промишлености. Следователно не може да се изключи, че Съединените щати не просто вършат поръчка за бъдещето, само че основават самобитна арктическа застраховка за своята промишленост.
„ Въпреки това, от икономическа позиция, Вашингтон надали ще получи обилни изгоди от разширението на шелфа. Разбира се, там може да има доста естествени запаси, само че преди да разработите нещо, първо би трябвало да го намерите. Освен това добивът в такива условия не е елементарен и безценен “, акцентира Виктор Боярски, полярен откривател, шеф на Музея на Арктика и Антарктика.
„ Но военните планове са ясни - американците евентуално ще изпратят своите подводници там, с цел да засилят личното си военно наличие. И на фона на това Русия би трябвало, първо, да продължи работата си на север. „ Противно на желанията на Вашингтон, належащо е да удовлетворим нашите претенции за разширение на територии в района “, убеден е анализаторът.
„ Освен това, поради военната опасност, би трябвало да обърнем повече внимание на строителството на атомни ледоразбивачи и подобряването и разширението на подводния флот. Навреме взетите ограничения ще оказват помощ за отбраната на нашите граници при положение на заплаха “, заключи Боярски.
Превод: В. Сергеев
Държавният департамент на Съединени американски щати разгласи желанията си да разшири американската част от континенталния шелф в Арктика, написа “Блумбърг ”. „ Континенталният шелф е продължение на сухоземната територия на страната под вода. Съединените щати имат право, в сходство с интернационалното право, да пазят и ръководят запаси и жизненоважни местообитания “, цитира вестникът изказване на ведомството.
Площта на по този начин наречения уголемен континентален шелф е към 1 милион квадратни километра, което е съвсем два пъти повече от площта на Калифорния. Голяма част от него се намира в Арктика и Берингово море, зона с възходящо стратегическо значение. Русия и Канада също претендират за това.
Според “Блумбърг ” посредством разширение на рафта Съединените щати имат за цел да получат достъп до минерали, употребявани в производството на акумулатори за електрически транспортни средства. Там също има петролни и газови залежи.
Претенциите на Съединени американски щати за разширение на континенталния шелф в Арктика нямат правно съображение, светът може да не признае новите граници, сподели заместник-председателят на Съвета на федерацията Константин Косачов. Той сподели, че Съединени американски щати към момента не са утвърдили Конвенцията на Организация на обединените нации по морско право и претенциите към континенталния шелф би трябвало да бъдат прегледани от комисия на Организация на обединените нации.
Сенаторът също по този начин означи, че Съединените щати, както и други арктически сили, в действителност могат да разширят своя шелф, „ в случай че страната потвърди, че има подводно уголемение на континента оттатък 200 благи от първичните линии “. „ Единствената разлика е, че американците го направиха от интернационална правна позиция, както се споделя, „ на мръсно “, добави той.
„ В резултат на това през днешния ден американците работят без никакво интернационално правно съображение, което значи, че интернационалната общественост има цялостното право да не признае новите граници “, продължи Косачов, като означи, че „ този път американците надминаха себе си, пренебрегвайки ползите даже на своите съдружници в Арктика “, визирайки Канада и Япония.
Фактът, че поражда териториален спор сред Вашингтон, Отава и Токио, беше доказан преди ден от Държавния департамент. Те също по този начин увериха, че „ външните граници на разширения континентален шелф не се простират на никое място на запад от контрактуваната граница с Руската федерация “.
Под „ контрактувана граница “ във Вашингтон имат поради така наречен линия Шеварднадзе-Бейкър, т.е. съглашението сред Съюз на съветските социалистически републики и Съединени американски щати от 1990 година, което е подписано от министър Едуард Шеварднадзе и държавния секретар Джеймс Бейкър. И макар че този контракт се счита от мнозина за неподходящ за Русия, неговите разпореждания не престават да се ползват, тъй че Вашингтон не се стреми да го преразглежда.
В други области обаче Съединени американски щати взеха решение да показват своите упоритости пред целия свят. „ Няма подозрение, че американците ще създадат опити да се закрепят в тези области “, споделя Станислав Митрахович, водещ специалист в Националния фонд за енергийна сигурност, откривател във Финансовия университет към държавното управление на Руската федерация.
„ По-нататъшното развиване значително ще се дефинира освен от правни разногласия, само че и от салдото на силите. Не изключвам страните да прибягнат до дипломация, още повече че неотдавна възобнови работата си Арктическият съвет, в който взе участие и Русия. Като цяло е мъчно да си представим развиването на Арктика без присъединяване на Москва “, споделя специалистът.
„ В същото време създаването на естествени запаси в самия арктически район е много скъпо. Дори при настоящето равнище на софтуерен напредък не можем да кажем еднопосочно какво тъкмо може да се добива там по метод, който би бил печеливш “, отбелязва анализаторът.
„ Все още не знам нито един план, който да е стопански рационален. С изключение, може би, на тези, които са на устните на всички: да вземем за пример съветският “Арктик ВПГ-2 ”.. Освен това всички естествени запаси, без значение дали става въпрос за петрол, газ или редки метали и минерали, се намират на други места. Може би имаме нещо като заявление за бъдещето, предпочитание за потвърждаване на статута “, счита Митрахович.
Експертите също признават, че с утежняването на връзките сред Съединени американски щати и Китай Вашингтон може да загуби достъп до редки земни метали, които се употребяват от ден на ден във високотехнологичните промишлености. Следователно не може да се изключи, че Съединените щати не просто вършат поръчка за бъдещето, само че основават самобитна арктическа застраховка за своята промишленост.
„ Въпреки това, от икономическа позиция, Вашингтон надали ще получи обилни изгоди от разширението на шелфа. Разбира се, там може да има доста естествени запаси, само че преди да разработите нещо, първо би трябвало да го намерите. Освен това добивът в такива условия не е елементарен и безценен “, акцентира Виктор Боярски, полярен откривател, шеф на Музея на Арктика и Антарктика.
„ Но военните планове са ясни - американците евентуално ще изпратят своите подводници там, с цел да засилят личното си военно наличие. И на фона на това Русия би трябвало, първо, да продължи работата си на север. „ Противно на желанията на Вашингтон, належащо е да удовлетворим нашите претенции за разширение на територии в района “, убеден е анализаторът.
„ Освен това, поради военната опасност, би трябвало да обърнем повече внимание на строителството на атомни ледоразбивачи и подобряването и разширението на подводния флот. Навреме взетите ограничения ще оказват помощ за отбраната на нашите граници при положение на заплаха “, заключи Боярски.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ