Съединените щати обявиха нови визови ограничения срещу китайски служители, заподозрени в участие в предполагаемата „принудителна асимилация“ на повече от 1 милион деца в щатски управляват интернати в Тибет.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен не назова имената на замесените лица, но призова Пекин да прекрати своите „принудителни“ политики в културно обособения далечен западен регион.
„Тези принудителни политики се стремят да премахнат отличителните езикови, културни и религиозни традиции на Тибет сред по-младите поколения тибетци“, каза Блинкен в изявление.
„Призоваваме властите на КНР да сложат край на принудата на тибетски деца в управлявани от правителството интернати и да прекратят репресивните политики за асимилация, както в Тибет, така и в други части на КНР“, каза той, използвайки акроним за Народна република на Китай.
През февруари група експерти на Организацията на обединените нации изразиха загриженост, че системата от интернатни училища изглежда „действа като задължителна широкомащабна програма, предназначена да асимилира тибетците в културата на мнозинството Хан“.
В него се казва, че системата се разширява, тъй като селските училища са затворени и около 1 милион деца вече са били отделени от семействата си, за да посещават такива институции, където са били принудени да завършат учебна програма за „задължително образование“ на мандарин китайски език, без съществено изучаване на тибетския език, история и култура.
„В резултат на това тибетските деца губят способността си да владеят родния си език и способността си да общуват лесно със своите родители и баби и дядовци на тибетски език, което допринася за тяхната асимилация и ерозия на тяхната идентичност“, казаха те в изявление.
Последните визови ограничения идват, докато Вашингтон и Пекин се опитват да възстановят отношения, разбити по въпроси от търговията до произхода на пандемията COVID-19, отношението към предимно мюсюлманските уйгури и ситуацията в Тайван.
Пекин отхвърли последния ход на САЩ като „клевета“, която „сериозно подкопава отношенията между Китай и САЩ“.
Liu Pengyu, говорител на китайското посолство във Вашингтон, окръг Колумбия, каза пред агенция AFP, че училищата са създадени, за да посрещнат нуждите на местното население.
„Интернатите постепенно се превърнаха в един от важните начини за управление на училища в районите на етническите малцинства в Китай и централизираният начин на управление на училищата ефективно решава проблема с трудностите на учениците от етническите малцинства да посещават училище на разстояние, където местните хората живеят разпръснати“, каза той.
Назначеният от САЩ ветеран дипломат Узра Зея за координатор по Тибет през декември миналата година със задача да „насърчава съществения диалог“ между Китай и Далай Лама и да настоява за защита на човешките права и „основните свободи“ на тибетския народ.
Офисът на координатора, който работи в рамките на Държавния департамент, е създаден със Закона за тибетската политика от 2002 г.
Китай пое контрола над Тибет през 1950 г. като част от това, което описа като „мирно освобождение“ на региона. Тибетският духовен лидер, Далай Лама, избяга в изгнание в Индия след неуспешно въстание срещу китайското управление през 1959 г. Той нарече контрола на Пекин „културен геноцид“.
Пекин твърди, че той е опасен сепаратист и вместо това признава настоящия Панчен Лама за най-висшата религиозна фигура в Тибет. Панчен Лама беше поставен от партията.
Източник: Ал Джазира
