САЩ планират ядрени реактори на Луната до 2030 г. в надпревара с Китай
Съединените американски щати форсират проектите си за извеждане на нуклеарна сила в Космоса. Администрацията на президента Доналд Тръмп цели разполагане на нуклеарни реактори на Луната до 2030 година. Този ход е стратегически отговор на възходящата конкуренция от страна на Китай. Американското държавно управление желае да резервира лидерската си позиция в новата галактическа конкуренция. Тази конкуренция ще дефинира бъдещите геополитически правила отвън рамките на Земята.
Съединени американски щати възнамеряват разполагане на нуклеарни реактори на Луната до 2030 година за гарантиране на енергийна самостоятелност. Решението следва сполучливия завършек на задачата „ Артемис 2 “. Тогава пилотиран транспортен съд обиколи Луната за първи път от половин век. Сега фокусът се измества към построяването на непрекъсната инфраструктура. Това включва лунни бази и подготовка за бъдещи задачи до Марс. Тези цели изискват мощни и надеждни енергийни източници в рискови условия.
Китай и Русия към този момент оповестиха своите упоритости в тази сфера. Те възнамеряват автоматизирана атомна електроцентрала на Луната до 2035 година. Съединени американски щати се стремят да изпреварят този график, с цел да наложат своите стандарти. Ядрената сила е сериозна за оцеляването на човешки екипажи на спътника. Лунните нощи не престават 14,5 земни денонощия. През това време слънчевата сила е недостъпна за откривателите. НАСА акцентира, че нуклеарните реактори могат да работят непрестанно даже в непрекъснато засенчени зони.
Новите насоки на администрацията изискват бързи дейности от държавните институции. Министерството на енергетиката и Министерството на защитата би трябвало да си сътрудничат тясно. Те ще приготвят разполагането на реактори в орбита още през 2028 година. Администраторът на НАСА Джаред Айзъкман поддържа самодейността обществено.
Дойде време Америка да стартира работа по нуклеарната сила в Космоса.
Айзъкман е някогашен астронавт на SpaceX и познава добре софтуерните провокации. Той има вяра, че това е ключът към „ Златния век “ на галактическите открития.
Според националната галактическа политика на президента Доналд Тръмп, Съединени американски щати влагат огромно в лунната инфраструктура. Този ангажимент е част от подготовката за идващия скок към Марс.
Постигането на това бъдеще изисква преодоляване на нуклеарната сила. Това съглашение разрешава по-тясно съдействие сред НАСА и Министерството на енергетиката, с цел да се обезпечат нужните благоприятни условия за настъпване на Златния век на галактическите проучвания и открития.
В този подтекст, възраждането на атомната сила се трансформира в световен приоритет освен на Земята.
НАСА ще започва стратегия за разработка на реактор с мощ 40 киловата. Тази апаратура би трябвало да обезпечава надеждно електричество на лунната повърхнина. Агенцията работи и върху технология за нуклеарно електрическо задвижване на кораби. Това ще разреши по-бързо постигане до далечни планети. Министерството на енергетиката би трябвало да оцени готовността на промишлеността скоро. Целта е произвеждане на до четири галактически реактора в границите на пет години. Тези проекти са амбициозни и изискват голяма готовност на запаси.
Китай и Русия възнамеряват автоматизирана атомна централа на спътника до 2035 година, което ускорява геополитическото напрежение. Експертите имат разнообразни отзиви по отношение на реалистичността на американските периоди. Джоузеф Чиринчоне счита, че планът може да отнеме до 20 години. Той подлага на критика предлагането като нелогично за стратегия с стеснен бюджет.
Предложението е нелогично и опонира на рационалното ръководство на галактическа стратегия, която в този момент е лишена от пари.
От друга страна, доктор Бхавя Лал вижда опция за триумф до 2030 година. Изграждането на лунен нуклеарен реактор ще изисква инвестиция от към 3 милиарда $. Д-р Сунгу Лим добавя, че слънчевите панели не са задоволителни за огромни бази.
Ядрената сила не е просто желателна, тя е неизбежна.
За поддържане на дребен екипаж е нужна сила в мегаватов мащаб. Това прави нуклеарните технологии единственото стабилно решение за непрекъсната база на Луната.
Паралелно с това НАСА създава междупланетния транспортен съд Space Reactor-1 Freedom (SR-1). Новият космичен транспортен съд Space Reactor-1 Freedom ще употребява нуклеарно разделяне за задвижване. Корабът ще има характерна форма, наподобяваща колосална стрела. Върхът му ще съдържа уранов реактор с мощ над 20 киловата. Системата включва специфични „ пера “ за изстудяване на оборудването. Без тях реакторът и корабът биха се разтопили от високата топлота. Разработката на хардуера стартира през юни тази година.
Правните аспекти на тези планове също провокират диспути. Споразумението от 2020 година вкара концепцията за „ зони за сигурност “. Те би трябвало да предотвратят нездравословна интервенция сред другите страни на Луната. Д-р Саймън Барбър предизвестява, че тези зони могат да се поясняват като териториални искания. Това би нарушило Договора за галактическото пространство. Конкуренцията подтиква нововъведенията, само че може да ограничи шерването на научни данни. Светът навлиза в нова епоха на галактическа колонизация, водена от нуклеарните технологии.
