Съединението, което българите сториха с „нечувана дързост“, моделира днешна България
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година
Той е провокиран от жестокото разпокъсване на страната ни от великите сили на Берлинския конгрес от 1878 година: Княжество България било де факто свободно, Източна Румелия била, въпреки и официално, под османска пълномощия, до момента в който Македония си останала част от Османската империя. Великите сили несъмнено не желали да позволен на Балканите да се откри ново, мощно и по всяка възможност, проруско държавно образувание.
Съединението е координирано от Българския скришен революционен комитет (БРЦК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година, подсилен от българския княз Александър I Батенберг и управителен от майорДанаил Николаев.
На 6 септември 1885 година българите със лични сили и без да се преценяват с ползите на великите сили и геополитическите салда вършат голяма стъпка напред в решаването на националния си въпрос, остър от несправедливите клаузи на Берлинския контракт.
Още през 1884 година в. „ Народний глас “ написа: „ Нашата задача е ясна, избрана и лежи на нашите плещи. За осъществяването й би трябвало да се надяваме единствено на себе си. “
Стъпката, която моделира днешна България, става по кротичък път и с „ нечувана смелост “.
Днешните историци назовават събитието „ звездният момент на България “, „ триумф на българската дипломация “, „ мирна гражданска война “, осъществена единствено седем години след подписването на Берлинския контракт, който разпокъсва българските земи.
Съединението на България е напълно наше дело, осъществено от българи, надделели политически пристрастия и всевъзможни егоистични сметки. Според патриарха на българската литература Иван Вазов то е една от най-лесните революции, тъй като беше победило в душите на хората.
Денят на Съединението е разгласен за формален празник през 1998 година с решение на Народното събрание.
Какво се случва преди 137 години?
На Берлинския конгрес са основани две „ Българии “ - Княжество България и Източна Румелия, които следват сходни пътища в своето развиване.
Княжеството се ръководи съгласно Търновската конституция, Източна Румелия – съгласно Органически правилник. И двата документа са признати през април 1879 година.
Според устава Източна Румелия се ръководи от генерал-губернатор, назначаван от турското държавно управление с утвърждението на Великите сили. Първият петгодишен мандат извършва Алеко Богориди, посланик с българо-гръцки генезис, който пази ослепително българските ползи.
В годините на разделянето „ втората България “ напълно резервира българския си темперамент – факт с решаващо значение за триумфа на съединисткото дело.
Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три публични езика – български, турски и гръцки. Допълнителна корекция прокарва текст, съгласно който формален е езикът на преобладаващото локално население. Така българският език се постанова съвсем на всички места.
Същинската подготовка за обединяването стартира още през 1880 година, когато е основан Таен централен комитет. На учредителното заседание от страна на Княжеството участва и Стефан Стамболов. За ръководители са определени Константин Величков и Георги Странски.
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.
През февруари 1885 година отпред на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият журналист, който единствено година по-рано е разгласил първия том на своите „ Записки по българските въстания “.
Събитията към съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.
На опасенията на Народната партия, че не му е времето за съединението на двете България поради неизвестността по какъв начин ще реагират великите сили, Захари Стоянов наложил друга теза: Русия ще поддържа делото, а Европа ще се помири, тъй като то е „ в полза на напредъка и цивилизацията “, пък и няма да бъде подвластно от никоя мощ.
През юли на заседание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК взема решение да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери - Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и други Изготвя се проект за завладяване на Пловдив.
Борбата стартират панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена поради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия смъкват и изгарят украсата. БТЦРК приканва за незабавни дейности. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември стартират в ранната заран с крясъци „ Ура “ и „ Долу Румелия “. Въстаниците и войската арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич – един от българите, съдействал доста за постигането на църковната ни самостоятелност.
В този ден Кръстевич възкликнал: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не усещам задоволство в тази минута! ”
Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Англия осуетява нахлуването на османските войски в региона, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика мощ тогава, която по свои съображения поддържа съединистката концепция.
Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – страна с българско княжество под скиптъра на Александър I, а жителите се призовавали към „ ред и тишина “ до идването на княжевските войски. Било основано краткотрайно държавно управление с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната депеша: „ Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши правилни жители. “
Ролята на княз Александър Батенберг
Новото държавно управление отпред с доктор Георги Странски публично афишира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На идващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.
На 11 септември князът открива изключителната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „ нито парцел, нито живот за опазване свободата и независимостта на общото родно място “.
Войната
Създаването на по-голяма българска страна (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече вероятности за стопанско развиване провокира обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан афишира война на България. Сръбско-българска война българите пазят политическото си дело със силата на своето оръжие – в борбите при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.
На 5 април 1886 година в двореца „ Топхане “ в Цариград представители на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска конвенция, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия към този момент имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска.
Оценката на историците
По мотив 100 години от Съединението историците Андрей Пантев и Елена Статулова пишат в книга, отдадена на събитието: През есента на 1885 година „ телеграфните организации по света разнасят една странна вест – дребната славянска страна, която напълно неотдавна е престанала да бъде османски вилает края Дунава, сама подхваща първа решителна стъпка, с която демонстрира, че няма никакво желание да следва ориста, предписана й от императивите на европейската дипломация. Вместо бариера българо-румелийската граница става мост сред българите, устремени към обединяване и напредък. Изкуственото име „ румелийци “, направено на Берлинския конгрес от „ мъдростта “ на неприятелите на българската самостоятелност, е изоставено вечно от самите тях. “
Проф. Дарина Григорова споделя: „ Съединението на Княжество България с Източна Румелия е единственият образец от новата ни българска история за напълно българска победа – и военна (отблъскването на сръбската агресия), и политическа (признаването му от великите сили), и нравствена (българи се завръщат при българи). Правото и правдата са на наша страна в този случай. “
Делото на съединистите е дефинитивно приключено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.
Той е провокиран от жестокото разпокъсване на страната ни от великите сили на Берлинския конгрес от 1878 година: Княжество България било де факто свободно, Източна Румелия била, въпреки и официално, под османска пълномощия, до момента в който Македония си останала част от Османската империя. Великите сили несъмнено не желали да позволен на Балканите да се откри ново, мощно и по всяка възможност, проруско държавно образувание.
Съединението е координирано от Българския скришен революционен комитет (БРЦК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885 година, подсилен от българския княз Александър I Батенберг и управителен от майорДанаил Николаев.
На 6 септември 1885 година българите със лични сили и без да се преценяват с ползите на великите сили и геополитическите салда вършат голяма стъпка напред в решаването на националния си въпрос, остър от несправедливите клаузи на Берлинския контракт.
Още през 1884 година в. „ Народний глас “ написа: „ Нашата задача е ясна, избрана и лежи на нашите плещи. За осъществяването й би трябвало да се надяваме единствено на себе си. “
Стъпката, която моделира днешна България, става по кротичък път и с „ нечувана смелост “.
Днешните историци назовават събитието „ звездният момент на България “, „ триумф на българската дипломация “, „ мирна гражданска война “, осъществена единствено седем години след подписването на Берлинския контракт, който разпокъсва българските земи.
Съединението на България е напълно наше дело, осъществено от българи, надделели политически пристрастия и всевъзможни егоистични сметки. Според патриарха на българската литература Иван Вазов то е една от най-лесните революции, тъй като беше победило в душите на хората.
Денят на Съединението е разгласен за формален празник през 1998 година с решение на Народното събрание.
Какво се случва преди 137 години?
На Берлинския конгрес са основани две „ Българии “ - Княжество България и Източна Румелия, които следват сходни пътища в своето развиване.
Княжеството се ръководи съгласно Търновската конституция, Източна Румелия – съгласно Органически правилник. И двата документа са признати през април 1879 година.
Според устава Източна Румелия се ръководи от генерал-губернатор, назначаван от турското държавно управление с утвърждението на Великите сили. Първият петгодишен мандат извършва Алеко Богориди, посланик с българо-гръцки генезис, който пази ослепително българските ползи.
В годините на разделянето „ втората България “ напълно резервира българския си темперамент – факт с решаващо значение за триумфа на съединисткото дело.
Според Устава Източна Румелия е многонационална област с три публични езика – български, турски и гръцки. Допълнителна корекция прокарва текст, съгласно който формален е езикът на преобладаващото локално население. Така българският език се постанова съвсем на всички места.
Същинската подготовка за обединяването стартира още през 1880 година, когато е основан Таен централен комитет. На учредителното заседание от страна на Княжеството участва и Стефан Стамболов. За ръководители са определени Константин Величков и Георги Странски.
Княжеството се заема с дипломатическата подготовка, българите в Източна Румелия – с вътрешната организация.
През февруари 1885 година отпред на Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК) застава Захари Стоянов – революционерът и таланливият журналист, който единствено година по-рано е разгласил първия том на своите „ Записки по българските въстания “.
Събитията към съединението се изпълват с духа и ентусиазма на Априлското въстание.
На опасенията на Народната партия, че не му е времето за съединението на двете България поради неизвестността по какъв начин ще реагират великите сили, Захари Стоянов наложил друга теза: Русия ще поддържа делото, а Европа ще се помири, тъй като то е „ в полза на напредъка и цивилизацията “, пък и няма да бъде подвластно от никоя мощ.
През юли на заседание в Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК взема решение да се пристъпи към съединението под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и източнорумелийски офицери - Данаил Николаев, Райчо Николов, Димитър Филов, Сава Муткуров и други Изготвя се проект за завладяване на Пловдив.
Борбата стартират панагюрци. На 2 септември цялата област е украсена поради рождения ден на султана. Ученици от Панагюрската гизназия смъкват и изгарят украсата. БТЦРК приканва за незабавни дейности. Въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Четата на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от днешния град Съединение към Пловдив.
Събитията в Пловдив на 6 септември стартират в ранната заран с крясъци „ Ура “ и „ Долу Румелия “. Въстаниците и войската арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич – един от българите, съдействал доста за постигането на църковната ни самостоятелност.
В този ден Кръстевич възкликнал: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! Не мога да не усещам задоволство в тази минута! ”
Друга негова заслуга е, че не повикал османските войски в Източна Румелия. По-късно Англия осуетява нахлуването на османските войски в региона, когато Княжеството е нападнато от сръбските войски – единствената Велика мощ тогава, която по свои съображения поддържа съединистката концепция.
Пред войската и народа била прочетена прокламацията, която Захари Стоянов написал. С нея се обявяло несъществуването на Източна Румелия, провъзгласявало се Съединението – страна с българско княжество под скиптъра на Александър I, а жителите се призовавали към „ ред и тишина “ до идването на княжевските войски. Било основано краткотрайно държавно управление с членове от БТРЦК и на двете партии в Източна Румелия. То изпратило до княза следната депеша: „ Днес Съединението прогласено по цяла Румелия в името на Ваше височество. Правителството съборено. Живейте. Ваши правилни жители. “
Ролята на княз Александър Батенберг
Новото държавно управление отпред с доктор Георги Странски публично афишира Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 8 септември княз Александър Батенберг признава акта. На идващия ден е посрещнат възторжено в Пловдив. С манифест първият български княз утвърждава присъединението на региона и приема да бъде титулуван княз на Северна и Южна България.
На 11 септември князът открива изключителната сесия на Народното събрание с тронно слово, прочетено от Каравелов. Парламентът пък приел, че българите не ще щадят „ нито парцел, нито живот за опазване свободата и независимостта на общото родно място “.
Войната
Създаването на по-голяма българска страна (около 97 хиляди квадратни километри), с по-многобройно население и с повече вероятности за стопанско развиване провокира обаче острата реакция на Сърбия. На 2 ноември крал Милан афишира война на България. Сръбско-българска война българите пазят политическото си дело със силата на своето оръжие – в борбите при Сливница, Три уши, Гургулят, Комшица.
На 5 април 1886 година в двореца „ Топхане “ в Цариград представители на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Англия, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска конвенция, с която се признава Съединението. Княжество България и Източна Румелия към този момент имат общо държавно управление, парламент, администрация, войска.
Оценката на историците
По мотив 100 години от Съединението историците Андрей Пантев и Елена Статулова пишат в книга, отдадена на събитието: През есента на 1885 година „ телеграфните организации по света разнасят една странна вест – дребната славянска страна, която напълно неотдавна е престанала да бъде османски вилает края Дунава, сама подхваща първа решителна стъпка, с която демонстрира, че няма никакво желание да следва ориста, предписана й от императивите на европейската дипломация. Вместо бариера българо-румелийската граница става мост сред българите, устремени към обединяване и напредък. Изкуственото име „ румелийци “, направено на Берлинския конгрес от „ мъдростта “ на неприятелите на българската самостоятелност, е изоставено вечно от самите тях. “
Проф. Дарина Григорова споделя: „ Съединението на Княжество България с Източна Румелия е единственият образец от новата ни българска история за напълно българска победа – и военна (отблъскването на сръбската агресия), и политическа (признаването му от великите сили), и нравствена (българи се завръщат при българи). Правото и правдата са на наша страна в този случай. “
Делото на съединистите е дефинитивно приключено с провъзгласяването на Независимостта през 1908 г.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ