Обединени за пръв и последен път
Съединението на България е актът на фактическото обединяване на Княжество България и Източна Румелия през есента на 1885 година То е координирано от Българския скришен централен революционен комитет (БТЦРК). Съединението се прави след протести в разнообразни градове на Източна Румелия, последвани от боен прелом на 6 септември (18 септември по нов стил) 1885, подсилен от българския княз Александър I и управителен от майор Данаил Николаев.
Из цяла Южна България се основават локални комитети.
На 25 и 26 юли 1885 година на заседание в село Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК взема решение да се пристъпи към съединяване с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов. Изготвя се проект за завладяване на Пловдив.
Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито персонално от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от село Голямо Конаре към Пловдив.
В ранната заран на 6 септември 1885 година въстаниците и войската, отпред с майор Данаил Николаев, арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич, който възкликва: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! ”.
Временно държавно управление отпред с Георги Странски афишира обща готовност на мъжете от 18 до 40 години за отпор против предстоящото турско нахлуване.
На 8 септември 1885 година в Пловдив идва княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни аплодисменти.
Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Не желаейки спор, Великите сили сдържат турската намеса. В поддръжка на княз Батенберг работи Англия, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя кърджалийска околия и тъмръшките села в Родопите. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Със Съединението и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверка на Берлинския контракт. Територията и популацията на Княжество България се усилват значително, само че това подтиква прилежащите балкански страни да се обединят трайно против концепцията за автономност на Македония и Одринско.
Из цяла Южна България се основават локални комитети.
На 25 и 26 юли 1885 година на заседание в село Дермендере (сега Първенец, Пловдивско) БТЦРК взема решение да се пристъпи към съединяване с Княжеството под егидата на княз Александър Батенберг.
За делото са привлечени и офицерите майор Данаил Николаев, майор Райчо Николов, майор Димитър Филов. Изготвя се проект за завладяване на Пловдив.
Хиляди въстаници от Пазарджик, Чирпан, Асеновградско се устремяват към Пловдив.
Въоръженият отряд на Продан Тишков (Чардафон) с развято знаме на Съединението, ушито персонално от годеницата му Недялка Шилева, се насочва от село Голямо Конаре към Пловдив.
В ранната заран на 6 септември 1885 година въстаниците и войската, отпред с майор Данаил Николаев, арестуват регионалния шеф Гавраил Кръстевич, който възкликва: „ Аз съм българин, и аз съм за Съединението! ”.
Временно държавно управление отпред с Георги Странски афишира обща готовност на мъжете от 18 до 40 години за отпор против предстоящото турско нахлуване.
На 8 септември 1885 година в Пловдив идва княз Александър Батенберг, посрещнат с бурни аплодисменти.
Междувременно княжеското държавно управление активизира армията си и изпраща наличните си войски в поддръжка на милицията в Южна България.
След Съединението България е застрашена с война по едно и също време от Османската империя, която желае да възвърне правата си над Източна Румелия, и Сърбия, която упорства за териториални обезщетения. Не желаейки спор, Великите сили сдържат турската намеса. В поддръжка на княз Батенберг работи Англия, която се надява посредством него да отстрани съветското въздействие в България.
Съединението получава дипломатическо и интернационално самопризнание с българо-турската конвенция от 20 януари и Топханенския акт на Великите сили от 24 март 1886 година В подмяна на османското единодушие за лична уния на Княжество България и Източна Румелия отпред с българския княз България отстъпва на Османската империя кърджалийска околия и тъмръшките села в Родопите. Сливането на Северна и Южна България е одобрено дефинитивно едвам с признаването на българската самостоятелност през 1908-1909 година.
Със Съединението и сполучливата му отбрана българите реализират първия стадий от националното си обединяване и проверка на Берлинския контракт. Територията и популацията на Княжество България се усилват значително, само че това подтиква прилежащите балкански страни да се обединят трайно против концепцията за автономност на Македония и Одринско.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ