Изборът на съдийската квота в новия ВСС стигна до Страсбург
Съдия Владислава Цариградска от районния съд в Луковит изпрати тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, откакто в България ѝ бе отхвърлен достъп до съд по жалбата ѝ против опорочения избор за нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота.Пред Съда в Страсбург арбитър Цариградска се оплаква от това, че на практика е лишена от право да взе участие в изборите заради дефектните правила, признати от Висш съдебен съвет, а по-късно ѝ е било отказано и правото да апелира тези избори с претекста, че нямала юридически интерес. Съдия Цариградска е номинирала и претендент за член на Висш съдебен съвет на тези избори, само че по независещи от нея аргументи и поради пропуск на ръководителя на луковитския съд е лишена от опция да гласоподава в негова поддръжка.
Съдия Владислава Цариградска от районния съд в Луковит изпрати тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, откакто в България ѝ бе отхвърлен достъп до съд по жалбата ѝ против опорочения избор за нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота.
Пред Съда в Страсбург арбитър Цариградска се оплаква от това, че на практика е лишена от право да взе участие в изборите заради дефектните правила, признати от Висш съдебен съвет, а по-късно ѝ е било отказано и правото да апелира тези избори с претекста, че нямала юридически интерес. Съдия Цариградска е номинирала и претендент за член на Висш съдебен съвет на тези избори, само че по независещи от нея аргументи и поради пропуск на ръководителя на луковитския съд е лишена от опция да гласоподава в негова поддръжка.
Разбира се, каквото и да е решението на Съда в Страсбург, то евентуално ще бъде произнесено доста откакто идващият Висш съдебен съвет завърши мандата си. Парадоксът е, че сега и новоизбраните членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота не могат да стартират мандата си, тъй като предходните два Народното събрание не избраха 11 членове на съвета от своята квота и новият Висш съдебен съвет не може да се образува. Междувременно шестимата определени съдии от професионалната квота желаеха да встъпят в служба все пак.
Независимо от това, делото в Страсбург има значимо значение в процеса на отстояване на съдийската самостоятелност, тъй като то слага тъкмо този въпрос в подтекста на ясни европейски стандарти, залегнали в документи на Европейската комисия и органи на Съвета на Европа, чието приложение в България обаче все остава незадоволително. Доказателство за това са и. Това са и причините на арбитър Цариградска.
Реклама Владислава Цариградска: Качествата на всеки член на Висш съдебен съвет са от голямо значение за статута на всеки арбитър За мен е доста значимо в бъдеще да се отстрани въздействието на административните ръководители върху съдиите и в целия избирателен развой за членове на Висш съдебен съвет, тъй като с оспорените от мен правила, изцяло бе отстранен конституционният принцип, въведен с измененията от 2016 година, за директен избор на членовете на Висш съдебен съвет от професионална квота при скрито гласоподаване. Назначаването, кариерното развиване и дисциплинарните наказания по отношение на съдии са в изключителните пълномощия на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, по тази причина тази голяма власт кардинално заплашва, а от време на време и действително поврежда съдийската самостоятелност, както бе прието по делото на арбитър Мирослава Тодорова против България. Поради това качествата на всеки член на Висш съдебен съвет са от голямо значение за статута на всеки арбитър. Конституционните промени от 2016 година и въведеният с тях принцип " един съдия-един глас ", са една от гаранциите за отбрана на съдиите и по едно и също време това една от опциите през интензивно присъединяване в избора да се включат в ръководството на правосъдната система. Опасната роля на административните ръководители не е хипотетична, тя стои в основата на тази конституционна смяна и в претекстовете на законопроекта доста ясно е декларирано, че посредством директния избор се отстрани правосъдната подчиненост, която преди този момент е влияела пагубно на избора на членове на Висш съдебен съвет, провеждан посредством делегатски събрания. Този стандарт за самостоятелност е европейският стандарт, залегнал в стратегическите документи на които се базира законодателят - отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция за 2015 година, мнение №10/2007 на КСЕС по отношение на съвета на правосъдната власт в работа на обществото, две мнения на Венецианската комисия и др.Признаването на право на всеки арбитър да апелира избора при подозрение за неговата незаконност е една гаранция освен за съдиите, само че и за цялото общество, че изборът ще се организира по задоволително транспарантен и закономерен метод без каквито е да било нелегитимни въздействия върху него. Съдиите ще получат опция на процедура да упражняват дейна роля в процеса на ръководство и ще се затвърди вътрешното отношение на Висш съдебен съвет към съдиите, а точно не като шеф, а като на орган формиран от най-достойните, които могат да ръководят по най-хубавия метод. Защото Висш съдебен съвет съществува поради съдиите.
Съдия Владислава Цариградска е измежду дейните и обществено разпознаваеми членове на Съюза на съдиите в България - най-многобройната и авторитетна съсловна съдийска организация у нас, която отстоява освен професионалните ползи и независимостта на съдиите, само че и публични полезности като върховенството на закона и правовата страна. През лятото на м.г. тя издигна кандидатурата на сътрудника си Владимир Вълков, арбитър от Софийския градски съд, за член на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в идващия му мандат.
Изборите бяха извършени в два тура - на 25 и на 26 юни 2022 година (събота и неделя), защото на първия тур не бяха определени претенденти. Още на първия тур се оказва, че Цариградска и останалите й сътрудници в Луковит не могат да гласоподават електронно, както са декларирали, заради пропуск на ръководителя на съда да задейства талоните им за гласоподаване. Според разпоредбите за гласоподаване, признати от Висш съдебен съвет, в тези случаи правото на съдиите да гласоподават зависи от ръководителя на съответния съд, който би трябвало да задейства талоните им за гласоподаване минимум два дни преди изборите.
За Цариградска (както и за нейните сътрудници от съда в Луковит) остава опцията незабавно да отпътуват за София, с цел да гласоподават с хартиена бюлетина, което може да се направи единствено в столичната Съдебна палата. Тя осъществя това си право в събота, само че не може да го направи при гласуването в неделя, защото едно от трите й деца е в кърмаческа възраст. На настояването пред изборната комисия да й бъде обезпечена опция да гласоподава електронно в неделя, ѝ е отказано.
Реклама
Четирима съдии апелираха резултатите от изборите, трима от тях са взели участие като претенденти, а Цариградска - като арбитър, който е номинирал претендент.
Макар че, през февруари т.г. правосъдният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд отхвърлиха настояването на тримата претенденти за анулиране на изборите като безпричинно. Специално жалбата на Цариградска е оставена без разглеждане като неприемлива заради липса на юридически интерес. Според петчленния състав съдийката би имала интерес да апелира единствено в случай че е била претендент за член на съвета, само че не и в случай че е редови арбитър, кадрово подвластен от един Висш съдебен съвет, който тя счита за порочно определен.
Всеки български арбитър, чиято самостоятелност е накърнена или застрашена от пороци в избора на Висш съдебен съвет, би трябвало да има пълностоен достъп до съд и право на обективен правосъден развой, се споделя в жалбата на арбитър Цариградска до съда, направена от юрист Михаил Екимджиев. От една страна, методът на осъществяване на избора на членове за съдийската гилдия на Висш съдебен съвет директно рефлектира върху самостоятелното право на самостоятелност на всеки арбитър. В случая арбитър Цариградска не просто е лишена от право да взе участие в избора на членове на Висш съдебен съвет, заради порочна процедура, само че и от опция, посредством вота си, да отбрани издигнатия от нея претендент за член на Висш съдебен съвет - арбитър Владимир Вълков. От друга страна, правото на съдията да се отбрани е и в публичен интерес, тъй като " единствено опцията всеки арбитър да получи ефикасна процесуална отбрана против всички закани към интегритета му може да обезпечи надеждно и заслужено правораздаване ", се споделя още в отбраната. И се акцентира, че в действителност няма експлицитна законова възбрана за българските съдии да апелират резултатите от избора за членове на Висш съдебен съвет, това е наложено по тълкувателен път, в прорез с базисни правила и полезности.
Свързани публикации Седмичен бюлетин за правни вести 27 февруари 2023, 10:22 Интервю | И след решението на съда, въпросите към избора за съдийската квота на Висш съдебен съвет остават нерешени 23 февруари 2023, 16:21 Седмичен бюлетин за правни вести 30 януари 2023, 11:26 " 200 съдии на опашка ": експертиза разкрива тежки подозрения на изборите за Висш съдебен съвет 27 януари 2023, 17:38 Георги Чолаков - новият владетел на съда 18 август 2022, 15:00 Невидимата борба за Висш съдебен съвет 1 юли 2022, 06:08
Съдия Владислава Цариградска от районния съд в Луковит изпрати тъжба до Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург, откакто в България ѝ бе отхвърлен достъп до съд по жалбата ѝ против опорочения избор за нови членове на Висшия правосъден съвет (ВСС) от съдийската квота.
Пред Съда в Страсбург арбитър Цариградска се оплаква от това, че на практика е лишена от право да взе участие в изборите заради дефектните правила, признати от Висш съдебен съвет, а по-късно ѝ е било отказано и правото да апелира тези избори с претекста, че нямала юридически интерес. Съдия Цариградска е номинирала и претендент за член на Висш съдебен съвет на тези избори, само че по независещи от нея аргументи и поради пропуск на ръководителя на луковитския съд е лишена от опция да гласоподава в негова поддръжка.
Разбира се, каквото и да е решението на Съда в Страсбург, то евентуално ще бъде произнесено доста откакто идващият Висш съдебен съвет завърши мандата си. Парадоксът е, че сега и новоизбраните членове на Висш съдебен съвет от професионалната квота не могат да стартират мандата си, тъй като предходните два Народното събрание не избраха 11 членове на съвета от своята квота и новият Висш съдебен съвет не може да се образува. Междувременно шестимата определени съдии от професионалната квота желаеха да встъпят в служба все пак.
Независимо от това, делото в Страсбург има значимо значение в процеса на отстояване на съдийската самостоятелност, тъй като то слага тъкмо този въпрос в подтекста на ясни европейски стандарти, залегнали в документи на Европейската комисия и органи на Съвета на Европа, чието приложение в България обаче все остава незадоволително. Доказателство за това са и. Това са и причините на арбитър Цариградска.
Реклама Владислава Цариградска: Качествата на всеки член на Висш съдебен съвет са от голямо значение за статута на всеки арбитър За мен е доста значимо в бъдеще да се отстрани въздействието на административните ръководители върху съдиите и в целия избирателен развой за членове на Висш съдебен съвет, тъй като с оспорените от мен правила, изцяло бе отстранен конституционният принцип, въведен с измененията от 2016 година, за директен избор на членовете на Висш съдебен съвет от професионална квота при скрито гласоподаване. Назначаването, кариерното развиване и дисциплинарните наказания по отношение на съдии са в изключителните пълномощия на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет, по тази причина тази голяма власт кардинално заплашва, а от време на време и действително поврежда съдийската самостоятелност, както бе прието по делото на арбитър Мирослава Тодорова против България. Поради това качествата на всеки член на Висш съдебен съвет са от голямо значение за статута на всеки арбитър. Конституционните промени от 2016 година и въведеният с тях принцип " един съдия-един глас ", са една от гаранциите за отбрана на съдиите и по едно и също време това една от опциите през интензивно присъединяване в избора да се включат в ръководството на правосъдната система. Опасната роля на административните ръководители не е хипотетична, тя стои в основата на тази конституционна смяна и в претекстовете на законопроекта доста ясно е декларирано, че посредством директния избор се отстрани правосъдната подчиненост, която преди този момент е влияела пагубно на избора на членове на Висш съдебен съвет, провеждан посредством делегатски събрания. Този стандарт за самостоятелност е европейският стандарт, залегнал в стратегическите документи на които се базира законодателят - отчет на Европейска комисия по Механизма за съдействие и инспекция за 2015 година, мнение №10/2007 на КСЕС по отношение на съвета на правосъдната власт в работа на обществото, две мнения на Венецианската комисия и др.Признаването на право на всеки арбитър да апелира избора при подозрение за неговата незаконност е една гаранция освен за съдиите, само че и за цялото общество, че изборът ще се организира по задоволително транспарантен и закономерен метод без каквито е да било нелегитимни въздействия върху него. Съдиите ще получат опция на процедура да упражняват дейна роля в процеса на ръководство и ще се затвърди вътрешното отношение на Висш съдебен съвет към съдиите, а точно не като шеф, а като на орган формиран от най-достойните, които могат да ръководят по най-хубавия метод. Защото Висш съдебен съвет съществува поради съдиите.
Съдия Владислава Цариградска е измежду дейните и обществено разпознаваеми членове на Съюза на съдиите в България - най-многобройната и авторитетна съсловна съдийска организация у нас, която отстоява освен професионалните ползи и независимостта на съдиите, само че и публични полезности като върховенството на закона и правовата страна. През лятото на м.г. тя издигна кандидатурата на сътрудника си Владимир Вълков, арбитър от Софийския градски съд, за член на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет в идващия му мандат.
Изборите бяха извършени в два тура - на 25 и на 26 юни 2022 година (събота и неделя), защото на първия тур не бяха определени претенденти. Още на първия тур се оказва, че Цариградска и останалите й сътрудници в Луковит не могат да гласоподават електронно, както са декларирали, заради пропуск на ръководителя на съда да задейства талоните им за гласоподаване. Според разпоредбите за гласоподаване, признати от Висш съдебен съвет, в тези случаи правото на съдиите да гласоподават зависи от ръководителя на съответния съд, който би трябвало да задейства талоните им за гласоподаване минимум два дни преди изборите.
За Цариградска (както и за нейните сътрудници от съда в Луковит) остава опцията незабавно да отпътуват за София, с цел да гласоподават с хартиена бюлетина, което може да се направи единствено в столичната Съдебна палата. Тя осъществя това си право в събота, само че не може да го направи при гласуването в неделя, защото едно от трите й деца е в кърмаческа възраст. На настояването пред изборната комисия да й бъде обезпечена опция да гласоподава електронно в неделя, ѝ е отказано.
Реклама
Четирима съдии апелираха резултатите от изборите, трима от тях са взели участие като претенденти, а Цариградска - като арбитър, който е номинирал претендент.
Макар че, през февруари т.г. правосъдният състав от трима съдии от Върховния касационен съд и двама от Върховния административен съд отхвърлиха настояването на тримата претенденти за анулиране на изборите като безпричинно. Специално жалбата на Цариградска е оставена без разглеждане като неприемлива заради липса на юридически интерес. Според петчленния състав съдийката би имала интерес да апелира единствено в случай че е била претендент за член на съвета, само че не и в случай че е редови арбитър, кадрово подвластен от един Висш съдебен съвет, който тя счита за порочно определен.
Всеки български арбитър, чиято самостоятелност е накърнена или застрашена от пороци в избора на Висш съдебен съвет, би трябвало да има пълностоен достъп до съд и право на обективен правосъден развой, се споделя в жалбата на арбитър Цариградска до съда, направена от юрист Михаил Екимджиев. От една страна, методът на осъществяване на избора на членове за съдийската гилдия на Висш съдебен съвет директно рефлектира върху самостоятелното право на самостоятелност на всеки арбитър. В случая арбитър Цариградска не просто е лишена от право да взе участие в избора на членове на Висш съдебен съвет, заради порочна процедура, само че и от опция, посредством вота си, да отбрани издигнатия от нея претендент за член на Висш съдебен съвет - арбитър Владимир Вълков. От друга страна, правото на съдията да се отбрани е и в публичен интерес, тъй като " единствено опцията всеки арбитър да получи ефикасна процесуална отбрана против всички закани към интегритета му може да обезпечи надеждно и заслужено правораздаване ", се споделя още в отбраната. И се акцентира, че в действителност няма експлицитна законова възбрана за българските съдии да апелират резултатите от избора за членове на Висш съдебен съвет, това е наложено по тълкувателен път, в прорез с базисни правила и полезности.
Свързани публикации Седмичен бюлетин за правни вести 27 февруари 2023, 10:22 Интервю | И след решението на съда, въпросите към избора за съдийската квота на Висш съдебен съвет остават нерешени 23 февруари 2023, 16:21 Седмичен бюлетин за правни вести 30 януари 2023, 11:26 " 200 съдии на опашка ": експертиза разкрива тежки подозрения на изборите за Висш съдебен съвет 27 януари 2023, 17:38 Георги Чолаков - новият владетел на съда 18 август 2022, 15:00 Невидимата борба за Висш съдебен съвет 1 юли 2022, 06:08
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ