Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, член на Съюза

Съдия Мирослава Тодорова от Софийския градски съд, член на Съюза на съдиите в България, проучва в предаването " Политически неточно " по БНР ситуацията в прокуратурата и нуждата от промени там.

Когато има воля, правно средство ще се откри. Правните процедури не са вяра, не са култ, те са средство хората да живеят по-добре. Правни средства за отвоюване на страната от мафията има... Уникалното на нашия модел не е централизацията на прокуратурата във функционално отношение. Но когато основният прокурор има и огромна власт, и кадрова власт, става най-силната фигура в страната. Главният прокурор би трябвало да бъде изцяло обезвластен от пълномощия в прокурорската гилдия. Тя би трябвало да се състои от основна по брой, надделяваща социална квота. Това ще даде независимост на редовите прокурори в кадрово отношение.

Всяка рецесия е късмет, а сегашната - на политическа корист с целия модел на ръководство на правосъдната власт, не е невиждана, само че е трансформация, която качва профанизацията и насилието върху системата на последващо равнище.

Като член на Европейския съюз не сме сами и това е мотив в поддръжка на това, че този път съпротивата може да бъде сполучлива. Дългогодишните процеси на негативна селекция в прокуратурата, изключително в управителните постове, доведоха до това, че в този момент ръководителите са такива, че доста елементарно се схваща какъв е мащабът на вредите... Тази сцена демонстрира държавен разпад и прелом.

Когато институциите са похитени, се изисква от всички нас да се отнесем съществено, да не разрешаваме да бъдем разсейвани и да не подходим детско.

Ако не се стигне до източника на казуса, промяната на Иван Гешев, Борислав Сарафов или Ясен Тодоров с други от същия тип, със същия бекграунд, определени през същите сенчести центрове, няма да бъде задоволително.

Това не значи, че всички упоменати не би трябвало да се оттеглен. Никой не може да бъде арбитър на самия себе си. Авторитетът на правораздаването е единственият обществен капитал, с който разполага правосъдната власт... Какъв сигнал се дава на жителите и на нарушителите, в случай че прокуратурата се демистифицира в този неприветлив тип.

И тримата, забъркани в събитията, няма да оцелеят на административната позиция, която заемат, тъй като това би било самоубийствено за политическата система.

Когато има трагични проблеми със подозрения в компетентността и обективността на Висшия правосъден съвет, това значи, че Народното събрание би трябвало да направи анкетна комисия от политици.

Ако бъде основан механизъм - политиците да се отдръпват непринудено от опцията да прекрояват непрестанно правосъдната власт, това ще бъде добра основа посредством съдийското самоуправление да се реализира метаморфоза на органите.

Съдебната власт е овладявана, принуждавана от 1991 година. Това е травматизирана общественост и на тези проблеми би трябвало да се гледа като на обществени процеси. И постепенно - с грижата по неутрализиране на мина, да сътворяваме сложни ограничения, които да обезвреждат риск по риск.

Изправени сме пред колапс на конституционния модел и е ясно, че неизбежно следват ограничения. Ако не последват, значи, че страната изцяло е склерозирала.

Цялото изявление можете да чуете в звуковия файл.