Невидим, но неизбежен. Вечният проблем с вещите лица
Съдиите и прокурорите може и да знаят законите. Но не знаят и няма по какъв начин да знаят дали пострадванията на един потърпевш са породени от злополуката, в която е взел участие. Нито дали обвиненият по данъчно дело в действителност е укрил или източил налози. Още по-малко дали убитият е бил намушкан с ножа, открит до него или с оня, открит на 10 метра от мястото на престъплението.
Затова магистратът има потребност от специалист, който да изследва тези обстоятелства. И по-късно на база на неговите изводи да се произнесе.
България има голям проблем с движимостите лица. Той е дълготраен, само че това не пречи на политиците през последните две десетилетия да си затварят очите за него. А не е като да не знаят. Вярно е, че през годините е имало някакви начинания и опити ситуацията да се усъвършенства. Но опитите са останали незавършени " заради независещи от дееца условия ", както обичат да споделят в правосъдната система.
Има ли те в списъка
И ето къде сме през днешния ден. Експертизи се бавят с години – безусловно. Българската правосъдна система работи толкоз мудно, че е освен допустимо, а и прекомерно евентуално следствието за една злополука да се проточи пет години. И това е единствено досъдебната фаза на процеса. След това има и правосъдна, нормално три инстанции. Което значи, че в тишина, успокоение и мотаене могат да минат и две петилетки преди делото да финишира. А през това време жертвите чакат правдивост. Може и да не я дочакат.
Още по тематиката:
До 1989 година в България съществува централизирана държавна конструкция за движимостите лица. След измененията обаче е закрита и активността им е трансферирана към окръжните съдилища. Към днешна дата движимостите лица попадат в лист, който се поддържа от съответния съд – да вземем за пример Ямбол, Плевен и така нататък В идеалния случай, когато арбитър желае да разпореди експертиза по несъмнено дело, той избира специалист от съответната компетентност (например счетоводство по данъчно дело) и му разпорежда да изготви умозаключение по въпроси, зародили по време на делото. За тази експертиза се заплаща от бюджета на съда. Експертизи могат да разпореждат също и органите на досъдебното произвеждане – прокурори, следователи и проверяващи служители на реда. Заключения се вършат също по цивилен и административни каузи. Т.е. съвсем няма развой, който да мине без присъединяване на някакъв специалист.
Това прави движимостите лица извънредно значими за правосъдната система. Но организацията на тяхната работа е надалеч от добра. Причините за това са доста, а решенията – никакви. Поне досега.
Има каузи и дела
Българската правосъдна система е пословична с мудността си. Има обаче и положителни образци като делото против някогашния футболист Георги Семерджиев, който през 2022 година умъртви две девойки при злополука. Той бе наказан на три инстанции за три години. Но това дело е изключение. Запознат с организацията на правосъдните експертизи беше прям пред Mediapool:
" Има каузи и каузи. Това дело трябваше да покаже, че системата работи ".
Разбирай – когато има воля и с един развой се захванат задоволително опитни хора, нещата могат да се случат в рационални периоди. През останалото време – не.
Вещите лица в България са малцина. Не че няма експерти, само че няма кой " да се върже " на правосъдната система като знае какви са изискванията. Т.е. един професор от университет, да вземем за пример, би се съгласил единствено по изключение да се занимава с експертиза, в случай че е наясно, че ще прекара дълго време в четене на документи, няма да получи кой знае какви пари за напъните си, а най-после ще би трябвало и да се яви в съда, с цел да отбрани написаното. Там има огромна възможност юристите на подсъдимия или пък прокурорите да го раздерат с въпроси, да възразят против заключението му или да се усъмнят в експертизата му, в случай че изводите ѝ не ги употребяват.
Още по тематиката:
Липсата на движимости лица е изключително очевидна по делата за произшествия. Повечето от тях би следвало да завършват в естествени периоди, тъй като въпреки всичко не са измежду най-сложните. Трябва да се откри механизмът на произшествието, положението на транспортното средство, както и други детайлности. Оказва се обаче, че това въобще не е по този начин.
Според неофициални данни в България има към 120-130 автотехнически специалисти, които се занимават със правосъдни изводи. Голяма част от тях са в пенсионна възраст. Те са неравномерно разпределени. По данни на прокуратурата да вземем за пример във Видин има единствено едно експерт, което се занимава с автоекспертизи. Което значи, че този човек е извънредно претрупан, а някои изводи могат да се забавят и до пет години. Естествено, допустимо е за дело във Видин да бъде извикан експерт от София или Варна. Но такава организация не се прави за всеки проблем. Както към този момент бе упоменато – има каузи и каузи.
Закон и пари
Дейността на движимостите лица не е контролирана със закон. Те работят по силата на разпоредба, издадена от правосъдното министерство. Според осведомени обаче е нужно приемането на специфичен закон. Наскоро правосъдният министър Георги Георгиев съобщи, че по този въпрос е почнала работа. Такъв закон обаче би трябвало да регламентира експертизите въобще и освен по делата за произшествия, както и цялостния статут на движимостите лица.
Засега не се приказва по различен въпрос, който съгласно работещи в региона е доста значим – заплащането. Според настоящата разпоредба на движимостите лица се заплаща за час свършена работа. Ставката е 3.5% от минималната работна заплата, т.е. към 37 лева С тези часове обаче има самобитна игра. Една експертиза не се прави единствено на стол и бюро. Вещото лице първо би трябвало да вземе цялата нужна документи. В множеството случаи това значи да отиде до съд, прокуратура или полиция. Едва по-късно може да се приказва за действителна работа по правене на заключението. Тоест, подготвителната работа неведнъж не предстои на възнаграждение, въпреки че коства време. Накрая, в случай че за написването на заключението са нужни четири или пет часа, може да се окаже, че напъните въобще не си костват за това възнаграждение.
Още по тематиката:
Тези каузи са експертни дела
За да се разбере какъв брой значими са специалистите от всякаква област за правосъдната система, би трябвало да се осъзнае, че без тях няма да има правораздаване.
" Делата за пътно-транспортни катастрофи, по мнение на магистратите, са експертни каузи. Тоест в огромната си степен изводите на съдията се базират на експертизата, която потвърждава дали е отговорен лидерът, с каква скорост се е движел, какво е било положението на пътната настилка, на моторното транспортно средство. За да има качествено правосъдие, би трябвало да има качествени експертизи ", сподели неотдавна правосъдният министър.
Изводът за „ експертните “ каузи обаче важи с цялостна мощ и за тези за лекарските неточности, да вземем за пример. Причината е елементарна – единствено доктор може да каже дали различен доктор е работил съответно или не. В този смисъл движимостите лица имат силата да решат делото на процедура, въпреки и официално решението да се взема от съдията.
Промени
Звучи неуместно, само че е реалност – през 2025 година в България рядко се употребява опцията за чуване на експертиза по видеовръзка. Това значи, че едно експерт постоянно би трябвало да се явява персонално в съда. А неявяването му е мотив за отсрочване, т.е. отсрочване на дело.
Още по тематиката:
Една от измененията, които в този момент предлага правосъдното министерството, е да се ускори потреблението на видеовръзка. Така един специалист може да бъде разпитван най-малко по две каузи в един ден без да се постанова да пътува от София до Пловдив да вземем за пример като в това време пропусне делото в Благоевград.
Министерството ще се опита да навакса неналичието на фрагменти по делата за произшествия като отстрани едно характерно условие – наложителния петгодишен стаж. Така повече младежи ще могат да вършат експертизи, т.е. броят на специалистите би следвало да се усили. Дали ще се случи по този начин на процедура, е рано да се каже.
Всичко това няма да реши проблемите на системата. Явно е, че има някаква воля да се случат избрани промени, само че те няма да са задоволителни. Това призна и самият правосъден министър Георгиев. За да има стабилно решение, би трябвало да се мисли за приемане на закон. Не че това е гаранция за качество, само че най-малко демонстрира предпочитание обстановката да се усъвършенства.
Затова магистратът има потребност от специалист, който да изследва тези обстоятелства. И по-късно на база на неговите изводи да се произнесе.
България има голям проблем с движимостите лица. Той е дълготраен, само че това не пречи на политиците през последните две десетилетия да си затварят очите за него. А не е като да не знаят. Вярно е, че през годините е имало някакви начинания и опити ситуацията да се усъвършенства. Но опитите са останали незавършени " заради независещи от дееца условия ", както обичат да споделят в правосъдната система.
Има ли те в списъка
И ето къде сме през днешния ден. Експертизи се бавят с години – безусловно. Българската правосъдна система работи толкоз мудно, че е освен допустимо, а и прекомерно евентуално следствието за една злополука да се проточи пет години. И това е единствено досъдебната фаза на процеса. След това има и правосъдна, нормално три инстанции. Което значи, че в тишина, успокоение и мотаене могат да минат и две петилетки преди делото да финишира. А през това време жертвите чакат правдивост. Може и да не я дочакат.
Още по тематиката:
До 1989 година в България съществува централизирана държавна конструкция за движимостите лица. След измененията обаче е закрита и активността им е трансферирана към окръжните съдилища. Към днешна дата движимостите лица попадат в лист, който се поддържа от съответния съд – да вземем за пример Ямбол, Плевен и така нататък В идеалния случай, когато арбитър желае да разпореди експертиза по несъмнено дело, той избира специалист от съответната компетентност (например счетоводство по данъчно дело) и му разпорежда да изготви умозаключение по въпроси, зародили по време на делото. За тази експертиза се заплаща от бюджета на съда. Експертизи могат да разпореждат също и органите на досъдебното произвеждане – прокурори, следователи и проверяващи служители на реда. Заключения се вършат също по цивилен и административни каузи. Т.е. съвсем няма развой, който да мине без присъединяване на някакъв специалист.
Това прави движимостите лица извънредно значими за правосъдната система. Но организацията на тяхната работа е надалеч от добра. Причините за това са доста, а решенията – никакви. Поне досега.
Има каузи и дела
Българската правосъдна система е пословична с мудността си. Има обаче и положителни образци като делото против някогашния футболист Георги Семерджиев, който през 2022 година умъртви две девойки при злополука. Той бе наказан на три инстанции за три години. Но това дело е изключение. Запознат с организацията на правосъдните експертизи беше прям пред Mediapool:
" Има каузи и каузи. Това дело трябваше да покаже, че системата работи ".
Разбирай – когато има воля и с един развой се захванат задоволително опитни хора, нещата могат да се случат в рационални периоди. През останалото време – не.
Вещите лица в България са малцина. Не че няма експерти, само че няма кой " да се върже " на правосъдната система като знае какви са изискванията. Т.е. един професор от университет, да вземем за пример, би се съгласил единствено по изключение да се занимава с експертиза, в случай че е наясно, че ще прекара дълго време в четене на документи, няма да получи кой знае какви пари за напъните си, а най-после ще би трябвало и да се яви в съда, с цел да отбрани написаното. Там има огромна възможност юристите на подсъдимия или пък прокурорите да го раздерат с въпроси, да възразят против заключението му или да се усъмнят в експертизата му, в случай че изводите ѝ не ги употребяват.
Още по тематиката:
Липсата на движимости лица е изключително очевидна по делата за произшествия. Повечето от тях би следвало да завършват в естествени периоди, тъй като въпреки всичко не са измежду най-сложните. Трябва да се откри механизмът на произшествието, положението на транспортното средство, както и други детайлности. Оказва се обаче, че това въобще не е по този начин.
Според неофициални данни в България има към 120-130 автотехнически специалисти, които се занимават със правосъдни изводи. Голяма част от тях са в пенсионна възраст. Те са неравномерно разпределени. По данни на прокуратурата да вземем за пример във Видин има единствено едно експерт, което се занимава с автоекспертизи. Което значи, че този човек е извънредно претрупан, а някои изводи могат да се забавят и до пет години. Естествено, допустимо е за дело във Видин да бъде извикан експерт от София или Варна. Но такава организация не се прави за всеки проблем. Както към този момент бе упоменато – има каузи и каузи.
Закон и пари
Дейността на движимостите лица не е контролирана със закон. Те работят по силата на разпоредба, издадена от правосъдното министерство. Според осведомени обаче е нужно приемането на специфичен закон. Наскоро правосъдният министър Георги Георгиев съобщи, че по този въпрос е почнала работа. Такъв закон обаче би трябвало да регламентира експертизите въобще и освен по делата за произшествия, както и цялостния статут на движимостите лица.
Засега не се приказва по различен въпрос, който съгласно работещи в региона е доста значим – заплащането. Според настоящата разпоредба на движимостите лица се заплаща за час свършена работа. Ставката е 3.5% от минималната работна заплата, т.е. към 37 лева С тези часове обаче има самобитна игра. Една експертиза не се прави единствено на стол и бюро. Вещото лице първо би трябвало да вземе цялата нужна документи. В множеството случаи това значи да отиде до съд, прокуратура или полиция. Едва по-късно може да се приказва за действителна работа по правене на заключението. Тоест, подготвителната работа неведнъж не предстои на възнаграждение, въпреки че коства време. Накрая, в случай че за написването на заключението са нужни четири или пет часа, може да се окаже, че напъните въобще не си костват за това възнаграждение.
Още по тематиката:
Тези каузи са експертни дела
За да се разбере какъв брой значими са специалистите от всякаква област за правосъдната система, би трябвало да се осъзнае, че без тях няма да има правораздаване.
" Делата за пътно-транспортни катастрофи, по мнение на магистратите, са експертни каузи. Тоест в огромната си степен изводите на съдията се базират на експертизата, която потвърждава дали е отговорен лидерът, с каква скорост се е движел, какво е било положението на пътната настилка, на моторното транспортно средство. За да има качествено правосъдие, би трябвало да има качествени експертизи ", сподели неотдавна правосъдният министър.
Изводът за „ експертните “ каузи обаче важи с цялостна мощ и за тези за лекарските неточности, да вземем за пример. Причината е елементарна – единствено доктор може да каже дали различен доктор е работил съответно или не. В този смисъл движимостите лица имат силата да решат делото на процедура, въпреки и официално решението да се взема от съдията.
Промени
Звучи неуместно, само че е реалност – през 2025 година в България рядко се употребява опцията за чуване на експертиза по видеовръзка. Това значи, че едно експерт постоянно би трябвало да се явява персонално в съда. А неявяването му е мотив за отсрочване, т.е. отсрочване на дело.
Още по тематиката:
Една от измененията, които в този момент предлага правосъдното министерството, е да се ускори потреблението на видеовръзка. Така един специалист може да бъде разпитван най-малко по две каузи в един ден без да се постанова да пътува от София до Пловдив да вземем за пример като в това време пропусне делото в Благоевград.
Министерството ще се опита да навакса неналичието на фрагменти по делата за произшествия като отстрани едно характерно условие – наложителния петгодишен стаж. Така повече младежи ще могат да вършат експертизи, т.е. броят на специалистите би следвало да се усили. Дали ще се случи по този начин на процедура, е рано да се каже.
Всичко това няма да реши проблемите на системата. Явно е, че има някаква воля да се случат избрани промени, само че те няма да са задоволителни. Това призна и самият правосъден министър Георгиев. За да има стабилно решение, би трябвало да се мисли за приемане на закон. Не че това е гаранция за качество, само че най-малко демонстрира предпочитание обстановката да се усъвършенства.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ