Съдии са най-многобройната група сред кандидатстващите за членове на Висшия

...
Съдии са най-многобройната група сред кандидатстващите за членове на Висшия
Коментари Харесай

Близо 30 магистрати искат място във ВСС

Съдии са най-многобройната група измежду кандидатстващите за членове на Висшия правосъден съвет. Това демонстрират данните, поместени на страницата на кадровия орган, откакто нощес изтече последният период, в който магистратите можеха да се кандидатират. Така, в последна сметка, за бъдещите три гласувания, документи са подали 26 души. Предстои процедура по допустимост на база подадени документи.

Най-много са съдиите, които влизат в конкуренцията за членове на съдийската гилдия на Висш съдебен съвет. 15 магистрати от цялата страна са декларирали желанието си да вземат участие в гласуването. Документи са подали ръководителят на районния съд във Велико Търново Младен Димитров, съдията от районния съд във Варна Любомир Нинов, ръководителят на районния съд в Пловдив Иван Калибацев, заместник-председателят на окръжния съд във Варна Мария Терзийска, ръководителят на окръжния съд в Ямбол Васил Петков, ръководителят на административния съд в Пловдив Явор Колев, заместник-председателят на окръжния съд в Хасков Миглена Тянкова, съдията от софийския градски съд Атанас Атанасов, сътрудника му Владимир Вълков, заместник-председателят на районния съд в София Даниела Александрова, заместник-председателят на окръжния съд в София Дора Михайлова, съдията в административния съд в София Антоанета Аргирова, сътрудника й Татяна Жилова, съдията от районния съд в Пазарджик Красимир Лесенски и сътрудника му окръжния съд в Русе Йордан Дамаскинов. Всички те ще се борят за шестте места от магистратската квота в съдийската гилдия. В нея по право влизат ръководителите на двете висши съдилища. 

Общото заседание на съдиите ще е две следващи съботи. На 18 и на 25 юни. В първия ден претендентите ще показват концепциите си, а във втория ден е самото гласоподаване.

За представители от магистратската квота в прокурорската сътрудници се борят осем магистрати. Това са прокурорът от апелативната прокуратура в Пловдив Добринка Калчева, апелативният прокурор на Варна Владимир Станков, заместник-главният прокурор Красимира Филипова, прокурорът от ВКП Николай Димитров, окръжният прокурор на Плевен Владимир Николов, районният прокурор на Сливница Пламен Петков, прокурорът от градската прокуратура Станислав Стойков и заместник-окръжният прокурор на Ямбол Димитринка Шкодрова-Георгиева. Главният прокурор също е член на Висш съдебен съвет. Общите събрания на прокурорите са на 2 и на 9 юли. Те също в първия ден ще изслушват претендентите, а във втория ден ще гласоподават.

Следователите също имат право на посланичество. Кандидатите са трима - Бойко Атанасов от следствения отдел на градската прокуратура, сътрудника му от националното разследване Петко Петков и сътрудника му Наталия Стаменова. Общите събрания на следователите са на 4 и 11 юни.

Любопитен факт е, че в конкуренцията вземат участие ръководителите на три от водещите магистратски организации. В общото заседание на съдиите ще взе участие ръководителят на ССБ Татяна Жилова, в конкуренцията за прокурорската гилдия е ръководителят на асоциацията на прокурорите Владимир Николов, а следователите изпращат като претендент ръководителят на камарата на следователите Петко Петков.

В процедурата се състезава и заместникът на Иван Гешев -Красимира Филипова, както и един от делегираните европрокурори у нас - Станислав Стойков.

Парламентът също би трябвало да излъчи свои представители. Както за съдийската, по този начин и за прокурорската квота. Мандатът на този Висш съдебен съвет изтича през есента. В момента той работи с повърхностен състав, тъй като след подадени оставки нито Народното събрание, нито магистратите избраха нови представители.

Висшият правосъден съвет се състои от 25 членове. Всички те би трябвало да са адвокати с минимум петнадесетгодишен юридически стаж. Единадесет от членовете се избират от Народното събрание с болшинство две трети от народните представители и единадесет - от органите на правосъдната власт. Мандатът на изборните членове е пет години. Те не могат да бъдат преизбирани незабавно след приключване на този период. 

В пленума на Висшия правосъден съвет вземат участие всички. Той приема плана на бюджета на правосъдната власт, провежда квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите, взема решение общи за правосъдната власт организационни въпроси, прави предложение до президента на републиката за назначение и освобождение на ръководителя на Върховния касационен съд, ръководителя на Върховния административен съд и основния прокурор.

Пленумът на Висш съдебен съвет се състои от съдийска и прокурорска гилдия. Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет се състои от 14 членове и включва ръководителите на Върховния касационен съд и на Върховния административен съд, шестима членове, определени директно от съдиите, и шестима членове, определени от Народното събрание. Прокурорската гилдия се състои от 11 членове и включва основния прокурор, четирима членове, определени директно от прокурорите, един член, определен директно от следователите, и петима членове, определени от Народното събрание.

Всяка гилдия в сходство със своята професионална устременост назначава, покачва, реалокира и освобождава от служба съдиите, прокурорите и следователите; прави периодически атестации на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на правосъдната власт и взема решение въпроси за придобиване и възобновяване на несменяемост. 

Също по този начин всяка гилдия може да постанова дисциплинарните санкции намаление и освобождение от служба на съдиите, прокурорите, следователите и административните ръководители в органите на правосъдната власт, назначава и освобождава административните ръководители в органите на правосъдната власт.

Заседанията на пленума на Висшия правосъден съвет се ръководят от министъра на правораздаването. Той не взе участие в гласуването. 

Съдийската гилдия се ръководи от ръководителя на Върховния касационен съд, а прокурорската от основния прокурор. Министърът на правораздаването може да участва на съвещанията, като не взе участие в гласуването. 
Източник: manager.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР