Евросъдът казва чия е Лютеницата от Първомай - slava.bg
Съдебният спор за лютеницата от Първомай стигна до Съда на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург, написа lex.bg
Това стана, откакто Върховният касационен съд (ВКС) реши да насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз (пълния текст на определението виж тук) по делото, което компаниите „ Булконс Първомай “ и „ Консервинвест “ водят към този момент 6 години.
„ Булконс “ е производител на „ Лютеница Първомай “, а „ Консервинвест “ оферираше до неотдавна „ Първомайска лютеница “.
През 2014 година „ Булконс “ заведе искове в Софийския градски съд (СГС) против „ Консервинвест “ на съображение и на няколко към този момент анулирани разпореждания (чл. 76, алинея 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. член 76б, алинея 1, т. 2 ЗМГО(отм.), член 76, алинея 1, т. 4 ЗМГО(отм.) и член 76, алинея 2, т. 3 ЗМГО(отм.) от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), като искаше да бъде прекратено потреблението на географското обозначение в името на лютеницата на съперника ѝ, както и да ѝ бъде присъдено обезщетение от над 636 000 лв. за пропуснати изгоди.
Тезата на „ Булконс “ е, че тя е записала географското напътствие „ Лютеница Първомай “, а „ Консервинвест “ не е вписана като ползвател, заради което непозволено употребява записаното географско напътствие в продуктите си и заблуждава потребителите.
От своя страна „ Консервинвест “ претендира, че има право да употребява записаните от нея марки, само че също така твърди, че „ Булконс “ не може да търси протекция по националния закон, защото в тази ситуация директно приложение намира Регламент 1151/12 на Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз за регистрация на наименования.
Според чл.9 от регламента всяка държава-членка може единствено за несъмнено време да даде отбрана на обещано название на национално ниво и тя е в действие от датата, на която е подадено заявление до Европейската комисия. Тази краткотрайна отбрана пък се приключва или на датата, на която е взето решение за регистрация, или при отдръпване на заявката.
От „ Консервинвест “ настояват, че исковете против нея са неприемливи и по анулирания ЗМГО, защото в §8 от преходните му и заключителни разпореждания от 2018 година се споделя, че притежателите на права върху регистрирани географски означения за аграрни артикули или храни, които попадат в обсега на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушавания, осъществени до влизането в действие на този закон.
През 2017 година Софийски градски съд отхвърли исковете на „ Булконс “, като одобри, че са неоснователни, тъй като става дума за характерен артикул като лютеницата, а за регистрацията му директно се ползва европейският правилник. Той изисква регистрацията на географски означения за аграрни артикули и храни да се реализират пред Европейска комисия, като правната протекция се дава единствено след регистрацията в Европейски указател на аграрни артикули и храни със предпазени географски означения, която единствено служебно се отразява от Патентното ведомство на България.
Две години по-късно Софийският апелативен съд (САС) обаче анулира решението на първата инстанция и почете напълно исковете на „ Булконс “, като осъди „ Консервинвест “ да заплати и над 100 000 лв. разходи. Според САС ограничаването за предявяване на искове по ЗМГО не обгръща висящите каузи, а се отнася единствено за бъдещи. Апелативните съдии одобриха, че географското напътствие е годно записано и българският закон урежда отбраната му. Според САС европейският правилник не изключва национална правна отбрана.
„ Консервинвест “ апелира решението пред Върховен касационен съд и точно по противоречивия въпрос дали в тази ситуация може да има национална отбрана, висшите съдии позволиха касационно обжалване и взеха решение да сезират съда на Европейски Съюз в Люксембург.
От ревютата на двете компании излиза наяве, че съдът на Европейски Съюз има произнасяния в друг смисъл по сходни на противоречивия по делото въпроси, като е тълкувал наредбите на по-стари регламенти, а не на този от 2012 година Така, да вземем за пример в решението по дело С478/07, представено от „ Консервинвест “, се споделя, че задачата на европейските регламенти е с тях да се „ планува идентичен и обстоен режим на протекция на такива инструкции “. В него написа още, че „ националните процедури за регистрация се включват в общностната процедура за взимане на решение и съставляват основна част от нея. Те не могат да съществуват отвън общностния режим на протекция “.
В поддръжка на своето мнение пък „ Булконс “ е показала друга процедура на съда в Люксембург – решение по дело С-312/98. В него се споделя, че националната отбрана, която всяка държава-членка дава на географски означения, се урежда от националното право на тази страна и е лимитирана до територията ѝ (това пояснение е обещано във връзка с географски означения, които не дават отговор на условията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92 г.).
В последна сметка Върховен касационен съд взема решение да насочи следното преюдициално питане до Съд на Европейския съюз по отношение на тълкуването на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012:
Допуска ли наредбата на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, съществуването на национална система за регистрация и протекция на географските инструкции за селскостопански артикули и храни, обхванати от Регламента, и дава ли опция на държавите- членки да ползват други, паралелно настоящи правила на национално ниво (подобно на паралелния режим на комерсиалните марки ), уреждащи разногласия по отношение на осъществени нарушавания на правото върху такова географско напътствие сред локални търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански артикули и храни, включени в обсега на Регламент /ЕС №1151/12г., на територията на страната членка по регистрация на географското напътствие?
В претекстовете си висшите съдии изясняват, че съгласно българското законодателство, записаното от Патентното ведомство географското напътствие се употребява от национална протекция и наред с нея постоянно е съществувала протекция на географските означения и на интернационално равнище.
Като наблюдава изменените през годините европейски регламенти за правна протекция на географските означения, Върховен касационен съд самичък стига до извод, че концепцията е да бъде основана единна протекция, посредством регистрация на географските инструкции на равнище Европейски Съюз.
„ Развитието на тази нормативна основа, относима към уредбата на регистрацията на географските инструкции за земеделските артикули и храни, чието качество и уникалност се свързва с избрани европейски райони, последователно, с оглед препоръчаната за пояснение наредба на чл.9 от Регламент/ЕС/ № 1151/12г., по отношение на т.15 и 24 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, навежда на извод за изключване на националната регистрация и правна протекция във връзка с тези артикули “, написа Върховен касационен съд.
От друга страна обаче, висшите съдии обръщат внимание, че в регламента не е отречена категорично, нито опцията за регистрация на обхванатите от регламента артикули и храни единствено на национално равнище, нито опцията за приемане на съответна протекция на територията на държавата-членка, когато разногласието е сред локални производители на еднакъв артикул, във връзка с географско напътствие, получило единствено национална регистрация и за нарушавания, осъществени в същата страна членка.
„ Изложеното дава на запитващата национална пълномощия претекст да се обърне към Съд на Европейския съюз с искане за преюдициално пояснение на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Спорът подложен за решение пред Върховният касационен съд се свежда до въпроса – възможно ли би било, все още на деяние на ЗМГО / отм./, географско напътствие за селскостопански артикул или храна, каквато е лютеницата, да бъде записано по реда на ЗМГО / отм./ единствено в България, като страна членка на Европейски Съюз, по народен ред и да бъде предпазено отвън общностния режим на отбрана, очакван в Регламент (ЕС) № 1151/2012 “, изяснява в умозаключение Върховен касационен съд.
Това стана, откакто Върховният касационен съд (ВКС) реши да насочи преюдициално питане до Съд на Европейския съюз (пълния текст на определението виж тук) по делото, което компаниите „ Булконс Първомай “ и „ Консервинвест “ водят към този момент 6 години.
„ Булконс “ е производител на „ Лютеница Първомай “, а „ Консервинвест “ оферираше до неотдавна „ Първомайска лютеница “.
През 2014 година „ Булконс “ заведе искове в Софийския градски съд (СГС) против „ Консервинвест “ на съображение и на няколко към този момент анулирани разпореждания (чл. 76, алинея 1, т. 1, т. 2 т. 3 вр. член 76б, алинея 1, т. 2 ЗМГО(отм.), член 76, алинея 1, т. 4 ЗМГО(отм.) и член 76, алинея 2, т. 3 ЗМГО(отм.) от Закона за марките и географските означения (ЗМГО), като искаше да бъде прекратено потреблението на географското обозначение в името на лютеницата на съперника ѝ, както и да ѝ бъде присъдено обезщетение от над 636 000 лв. за пропуснати изгоди.
Тезата на „ Булконс “ е, че тя е записала географското напътствие „ Лютеница Първомай “, а „ Консервинвест “ не е вписана като ползвател, заради което непозволено употребява записаното географско напътствие в продуктите си и заблуждава потребителите.
От своя страна „ Консервинвест “ претендира, че има право да употребява записаните от нея марки, само че също така твърди, че „ Булконс “ не може да търси протекция по националния закон, защото в тази ситуация директно приложение намира Регламент 1151/12 на Европейския парламент и Съвета на Европейски Съюз за регистрация на наименования.
Според чл.9 от регламента всяка държава-членка може единствено за несъмнено време да даде отбрана на обещано название на национално ниво и тя е в действие от датата, на която е подадено заявление до Европейската комисия. Тази краткотрайна отбрана пък се приключва или на датата, на която е взето решение за регистрация, или при отдръпване на заявката.
От „ Консервинвест “ настояват, че исковете против нея са неприемливи и по анулирания ЗМГО, защото в §8 от преходните му и заключителни разпореждания от 2018 година се споделя, че притежателите на права върху регистрирани географски означения за аграрни артикули или храни, които попадат в обсега на Регламент (ЕС) № 1151/2012, не могат да предявяват искове за нарушавания, осъществени до влизането в действие на този закон.
През 2017 година Софийски градски съд отхвърли исковете на „ Булконс “, като одобри, че са неоснователни, тъй като става дума за характерен артикул като лютеницата, а за регистрацията му директно се ползва европейският правилник. Той изисква регистрацията на географски означения за аграрни артикули и храни да се реализират пред Европейска комисия, като правната протекция се дава единствено след регистрацията в Европейски указател на аграрни артикули и храни със предпазени географски означения, която единствено служебно се отразява от Патентното ведомство на България.
Две години по-късно Софийският апелативен съд (САС) обаче анулира решението на първата инстанция и почете напълно исковете на „ Булконс “, като осъди „ Консервинвест “ да заплати и над 100 000 лв. разходи. Според САС ограничаването за предявяване на искове по ЗМГО не обгръща висящите каузи, а се отнася единствено за бъдещи. Апелативните съдии одобриха, че географското напътствие е годно записано и българският закон урежда отбраната му. Според САС европейският правилник не изключва национална правна отбрана.
„ Консервинвест “ апелира решението пред Върховен касационен съд и точно по противоречивия въпрос дали в тази ситуация може да има национална отбрана, висшите съдии позволиха касационно обжалване и взеха решение да сезират съда на Европейски Съюз в Люксембург.
От ревютата на двете компании излиза наяве, че съдът на Европейски Съюз има произнасяния в друг смисъл по сходни на противоречивия по делото въпроси, като е тълкувал наредбите на по-стари регламенти, а не на този от 2012 година Така, да вземем за пример в решението по дело С478/07, представено от „ Консервинвест “, се споделя, че задачата на европейските регламенти е с тях да се „ планува идентичен и обстоен режим на протекция на такива инструкции “. В него написа още, че „ националните процедури за регистрация се включват в общностната процедура за взимане на решение и съставляват основна част от нея. Те не могат да съществуват отвън общностния режим на протекция “.
В поддръжка на своето мнение пък „ Булконс “ е показала друга процедура на съда в Люксембург – решение по дело С-312/98. В него се споделя, че националната отбрана, която всяка държава-членка дава на географски означения, се урежда от националното право на тази страна и е лимитирана до територията ѝ (това пояснение е обещано във връзка с географски означения, които не дават отговор на условията за регистрация по реда на Регламент № 2081/92 г.).
В последна сметка Върховен касационен съд взема решение да насочи следното преюдициално питане до Съд на Европейския съюз по отношение на тълкуването на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012:
Допуска ли наредбата на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012, съществуването на национална система за регистрация и протекция на географските инструкции за селскостопански артикули и храни, обхванати от Регламента, и дава ли опция на държавите- членки да ползват други, паралелно настоящи правила на национално ниво (подобно на паралелния режим на комерсиалните марки ), уреждащи разногласия по отношение на осъществени нарушавания на правото върху такова географско напътствие сред локални търговци, произвеждащи и реализиращи селскостопански артикули и храни, включени в обсега на Регламент /ЕС №1151/12г., на територията на страната членка по регистрация на географското напътствие?
В претекстовете си висшите съдии изясняват, че съгласно българското законодателство, записаното от Патентното ведомство географското напътствие се употребява от национална протекция и наред с нея постоянно е съществувала протекция на географските означения и на интернационално равнище.
Като наблюдава изменените през годините европейски регламенти за правна протекция на географските означения, Върховен касационен съд самичък стига до извод, че концепцията е да бъде основана единна протекция, посредством регистрация на географските инструкции на равнище Европейски Съюз.
„ Развитието на тази нормативна основа, относима към уредбата на регистрацията на географските инструкции за земеделските артикули и храни, чието качество и уникалност се свързва с избрани европейски райони, последователно, с оглед препоръчаната за пояснение наредба на чл.9 от Регламент/ЕС/ № 1151/12г., по отношение на т.15 и 24 от преамбюла на Регламент (ЕС) № 1151/2012, навежда на извод за изключване на националната регистрация и правна протекция във връзка с тези артикули “, написа Върховен касационен съд.
От друга страна обаче, висшите съдии обръщат внимание, че в регламента не е отречена категорично, нито опцията за регистрация на обхванатите от регламента артикули и храни единствено на национално равнище, нито опцията за приемане на съответна протекция на територията на държавата-членка, когато разногласието е сред локални производители на еднакъв артикул, във връзка с географско напътствие, получило единствено национална регистрация и за нарушавания, осъществени в същата страна членка.
„ Изложеното дава на запитващата национална пълномощия претекст да се обърне към Съд на Европейския съюз с искане за преюдициално пояснение на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1151/2012. Спорът подложен за решение пред Върховният касационен съд се свежда до въпроса – възможно ли би било, все още на деяние на ЗМГО / отм./, географско напътствие за селскостопански артикул или храна, каквато е лютеницата, да бъде записано по реда на ЗМГО / отм./ единствено в България, като страна членка на Европейски Съюз, по народен ред и да бъде предпазено отвън общностния режим на отбрана, очакван в Регламент (ЕС) № 1151/2012 “, изяснява в умозаключение Върховен касационен съд.
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ