Между Косово и Сенегал, но с най-високи разходи - българската съдебна власт
Съдебната власт има независим бюджет. Това малко изречение от член 117, алинея 3 на Българската конституция крие зад себе си колкото прерогативи, толкоз и дефекти. Преимуществата са главно две. Първоначално при започване на 90-те години този нежен парламентарен текст служи да бъде построена базисната ресурсна автономия на съдилищата, прокуратурата и следствените органи, с цел да могат те да извършват предписаните им от Основния закон и законодателството пълномощия. Оценката за осъществяването на тези пълномощия неведнъж я дава обществото и тя по никакъв начин не е позитивна. Ще каже някой, че това е строго субективно, а и постоянно има недоволни. За задачата да се обърнем към някои интернационалните изводи, стъпващи на справедливи критерии:
България е преди всичко в Европейския съюз (ЕС) по равнище на разноски за правораздаване като дял от брутния вътрешен артикул (БВП). От друга страна, съгласно Индекса за господство на правото за 2024 година България е сред Косово и Сенегал, a Европейската комисия (ЕК) отбелязва в констатациите и рекомендациите си, че е належащо „ обезпечаване на солидни резултати във връзка с следствията, наказателното гонене и окончателните правосъдни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта “. Тоест тематиката буди интерес не просто заради липса на финансова дисциплинираност – става дума за трайно противоречие сред вложените публични средства и постигнатия краен резултат.
В този подтекст преди ден Висшият правосъден съвет (ВСС) – административният орган на самоуправляващата се и самостоятелна българска правосъдна власт – взе решение таванът до четири заплати за награди за съдиите, прокурорите, следователите и самите членове на Висш съдебен съвет въпреки всичко да се резервира. Отбелязваме единствено, че де факто те са 5, тъй като на всеки се поставят по над 5000 лева годишно за облекло.
Разбира се, и тук има измама – вместо бонусът да се образува върху главните им хонорари, ще е върху брутните. Така де факто се реализира нарастване още един път – откакто единствено преди няма и месец гласоподаваха нарастване от 16 % на заплатите си. Няма неприятно магистратите да са добре платени, в случай че против това имаше допустими резултати и нулеви подозрения в независимостта и безпристрастността. Засега има отвращение да се проверяват проблеми като „ Осемте джуджета “, от които е ясно, че, отвън рамките на законовите си хонорари, част от българските съдии и прокурори служат „ на абонамент “ не на страната, а на Пепи Еврото и компания. А следите водят към двама от политическите водачи на ръководещата некоалиция. Като краен резултат се получава, казано на диалект, „ батак с материали на клиента “.
Какво да се прави ли – като начало, обвързване на бюджета за правораздаване с преоценка на щата и натовареността. Многократно сме отбелязвали, че в България няма потребност от 2200 съдии и 1500 прокурори при мощно намаляло население за последните 30 години и съсредоточени стопански действия в няколко града. Тази преоценка следва да върви ръка за ръка с оптимизация на правосъдната карта. И тъй като системата не разрешава освобождение на магистрати на изключителни учредения – следва просто да се замразят състезанията за назначение и да се преразпредели наличният щат от назначените там, където е, най-малко по данни за натовареността, нужен. И въпреки формалните данни на Висш съдебен съвет за натовареността да са противоречиви, тъй като системата разрешава операции, даже и от тях е видно, че натовареността понижава.
Припомняме и нещо значимо – предходният основен прокурор си направи ремонт на резиденцията за над 300 хиляди лева и твърдеше, че това също е детайл от независимостта на правосъдната власт. Настоящият трайно изпълняващ длъжността има бюджет за представителни разноски, любопитно е да се ревизира по какъв начин се харчат и те. Ще напомним, че българските съдии след Първата международна война не са получавали заплати известно време, а по-късно са им изплащани отчасти. Ще напомним също по този начин, че има процедура на Конституционни съд от по-ново време, която разрешава бюджетът на правосъдната власт да бъде замразен, в случай че има риск държавният недостиг да нарасне. А през 90-те години, в положение на хиперинфлация, също по този начин има процедура на Конституционен съд, съгласно която бюджетът на правосъдната власт не може да бъде безспорна константа по степен на значимост. И удостоверява необратимата логичност, че правосъдна власт може да има без да е обезпечен напълно нейният бюджет, а нейната самостоятелност не може и не трябва да се крепи единствено и само на самостоятелността на бюджета ѝ.
Подходът за свръхвъзнаграждаване слага въпроса за качествата, които в една такава догадка се презюмират за служещите в системата – един тип, че те престават да бъдат самостоятелни сега, в който изгубят детайл от заплащанията си и безпричинно следва да ги третираме като елементарни наемници, в прорез с разбирането за „ носители на правосъдната власт “, открито на конституционно равнище. Тоталната абсолютизация на бюджета на правосъдната власт от „ независим “ в най-съществен детайл за независимостта слага на назад във времето и останалите, по-висши по-степен конституционни гаранции за независимостта на правосъдната власт – подчинението единствено на закона на редовия арбитър, прокурор и следовател, както и гаранцията за професионалния му статут, организиран в член 129 от Конституция на Република България.
В умозаключение, дано си напомним и откъс от скорошна процедура на Съда на Европейския съюз по тематиката: „ (…) с цел да се подсигурява независимостта на съдиите и в по-общ проект, качеството на правораздаването в правовата страна, „ политиките в региона на правораздаването следва също да вземат поради заплатите на други правни специалности, с цел да създадат съдийската специалност привлекателна за висококвалифицирани практикуващи адвокати “. От това обаче не може да се направи извод, че правилото на съдийската самостоятелност не позволява възнаграждението на съдиите да се дефинира на ниво, което е под междинното заплащане на други практикуващи адвокати, по-специално на упражняващите свободна специалност, каквито са юристите, защото те явно се намират в състояние, друго от това на съдиите. “ По-нататък решението приказва за икономическия подтекст във всяка страна и за значимостта от работата им.
*Заглавието е на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
България е преди всичко в Европейския съюз (ЕС) по равнище на разноски за правораздаване като дял от брутния вътрешен артикул (БВП). От друга страна, съгласно Индекса за господство на правото за 2024 година България е сред Косово и Сенегал, a Европейската комисия (ЕК) отбелязва в констатациите и рекомендациите си, че е належащо „ обезпечаване на солидни резултати във връзка с следствията, наказателното гонене и окончателните правосъдни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта “. Тоест тематиката буди интерес не просто заради липса на финансова дисциплинираност – става дума за трайно противоречие сред вложените публични средства и постигнатия краен резултат.
В този подтекст преди ден Висшият правосъден съвет (ВСС) – административният орган на самоуправляващата се и самостоятелна българска правосъдна власт – взе решение таванът до четири заплати за награди за съдиите, прокурорите, следователите и самите членове на Висш съдебен съвет въпреки всичко да се резервира. Отбелязваме единствено, че де факто те са 5, тъй като на всеки се поставят по над 5000 лева годишно за облекло.
Разбира се, и тук има измама – вместо бонусът да се образува върху главните им хонорари, ще е върху брутните. Така де факто се реализира нарастване още един път – откакто единствено преди няма и месец гласоподаваха нарастване от 16 % на заплатите си. Няма неприятно магистратите да са добре платени, в случай че против това имаше допустими резултати и нулеви подозрения в независимостта и безпристрастността. Засега има отвращение да се проверяват проблеми като „ Осемте джуджета “, от които е ясно, че, отвън рамките на законовите си хонорари, част от българските съдии и прокурори служат „ на абонамент “ не на страната, а на Пепи Еврото и компания. А следите водят към двама от политическите водачи на ръководещата некоалиция. Като краен резултат се получава, казано на диалект, „ батак с материали на клиента “.
Какво да се прави ли – като начало, обвързване на бюджета за правораздаване с преоценка на щата и натовареността. Многократно сме отбелязвали, че в България няма потребност от 2200 съдии и 1500 прокурори при мощно намаляло население за последните 30 години и съсредоточени стопански действия в няколко града. Тази преоценка следва да върви ръка за ръка с оптимизация на правосъдната карта. И тъй като системата не разрешава освобождение на магистрати на изключителни учредения – следва просто да се замразят състезанията за назначение и да се преразпредели наличният щат от назначените там, където е, най-малко по данни за натовареността, нужен. И въпреки формалните данни на Висш съдебен съвет за натовареността да са противоречиви, тъй като системата разрешава операции, даже и от тях е видно, че натовареността понижава.
Припомняме и нещо значимо – предходният основен прокурор си направи ремонт на резиденцията за над 300 хиляди лева и твърдеше, че това също е детайл от независимостта на правосъдната власт. Настоящият трайно изпълняващ длъжността има бюджет за представителни разноски, любопитно е да се ревизира по какъв начин се харчат и те. Ще напомним, че българските съдии след Първата международна война не са получавали заплати известно време, а по-късно са им изплащани отчасти. Ще напомним също по този начин, че има процедура на Конституционни съд от по-ново време, която разрешава бюджетът на правосъдната власт да бъде замразен, в случай че има риск държавният недостиг да нарасне. А през 90-те години, в положение на хиперинфлация, също по този начин има процедура на Конституционен съд, съгласно която бюджетът на правосъдната власт не може да бъде безспорна константа по степен на значимост. И удостоверява необратимата логичност, че правосъдна власт може да има без да е обезпечен напълно нейният бюджет, а нейната самостоятелност не може и не трябва да се крепи единствено и само на самостоятелността на бюджета ѝ.
Подходът за свръхвъзнаграждаване слага въпроса за качествата, които в една такава догадка се презюмират за служещите в системата – един тип, че те престават да бъдат самостоятелни сега, в който изгубят детайл от заплащанията си и безпричинно следва да ги третираме като елементарни наемници, в прорез с разбирането за „ носители на правосъдната власт “, открито на конституционно равнище. Тоталната абсолютизация на бюджета на правосъдната власт от „ независим “ в най-съществен детайл за независимостта слага на назад във времето и останалите, по-висши по-степен конституционни гаранции за независимостта на правосъдната власт – подчинението единствено на закона на редовия арбитър, прокурор и следовател, както и гаранцията за професионалния му статут, организиран в член 129 от Конституция на Република България.
В умозаключение, дано си напомним и откъс от скорошна процедура на Съда на Европейския съюз по тематиката: „ (…) с цел да се подсигурява независимостта на съдиите и в по-общ проект, качеството на правораздаването в правовата страна, „ политиките в региона на правораздаването следва също да вземат поради заплатите на други правни специалности, с цел да създадат съдийската специалност привлекателна за висококвалифицирани практикуващи адвокати “. От това обаче не може да се направи извод, че правилото на съдийската самостоятелност не позволява възнаграждението на съдиите да се дефинира на ниво, което е под междинното заплащане на други практикуващи адвокати, по-специално на упражняващите свободна специалност, каквито са юристите, защото те явно се намират в състояние, друго от това на съдиите. “ По-нататък решението приказва за икономическия подтекст във всяка страна и за значимостта от работата им.
*Заглавието е на редакцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ