Съдебната власт има самостоятелен бюджет. Това кратко изречение от българската

Съдебната власт има независим бюджет. Това малко изречение от българската Конституция крие зад себе си колкото прерогативи, толкоз и дефекти, написа в седмичния си бюлетин ИПИ. Преимуществата са главно две. Първоначално при започване на 90-те години този нежен парламентарен текст служи да бъде построена базисната ресурсна автономия на съдилищата и прокуратурата, с цел да могат те да действат. През това време, с цел да предотврати намесата на изпълнителната власт при разходването на бюджета на правосъдната власт, посредством поредност от решения Конституционният съд (КС) утвърждава ненамесата на Министерството на правораздаването при разходването на тези средства. Така се стига до финансовото самоуправление на правораздаването. Второто предимство е поетапното покачване на възнагражденията в системата, с цел да се понижи рискът от изкушения. Дотук свършват позитивите.

Постепенно обаче практиката на Конституционен съд в действителност се трансформира от автономия на бюджета на правосъдната власт като цялостна бюджетна самостоятелност, в която правосъдната власт е наддържавна власт, произлизаща сама от себе си и задоволяваща личните си финансови потребности. Така бюджетът на правосъдната власт пораства неконтролируемо и доближава близо 1,7 милиарда за 2025 година по искане на Висшия правосъден съвет, а Министерството на финансите предлага 1,3 милиарда за 2025 година при цялостно отчитане на повишението на заплатите на съдиите, прокурорите и следователите. Става дума за 400 млн. лв. голословна разлика. Срещу възходящия неконтролируемо бюджет на правосъдната власт не стои нито надзор по харченето, нито ефикасни процедури за инспекция на качеството и бързината на правораздаването. Напротив, бюджетната удовлетвореност поражда самодисциплина в редиците, с цел да се предотврати излизането на показ на каквито и да било дефекти на тази система, основана в началото, с цел да подсигурява правата и собствеността на жителите. Така самостоятелната правосъдна власт със независим бюджет в българския модел се трансформира на процедура самостоятелна правосъдна власт с самостоятелен бюджет, самостоятелна страна в страната.

Можем да посочим един къс, само че добре илюстриращ образец за задачата. Според Информационното табло на Европейската комисия (ЕК) в региона на правораздаването за 2024 година, България е измежду страните с най-високо съответствие на заплатите на правосъдните и прокурорските помощници на първоинстанционно равнище по отношение на междинната брутна заплата в страната. Това значи, че спрямо общото равнище на хонорари в стопанската система, началните заплати даже на помощниците са по-високи от междинното, изключително по отношение на доста други европейски страни. Нещо повече, след 10 години стаж в системата, възнаграждението на помощниците нараства до степен, при която България заема първо място измежду страните членки от Европейски Съюз. Това може да се дължи на приоритетното финансиране на правосъдната власт, само че също по този начин повдига въпроси за салдото сред заплащането и успеваемостта на системата.

Ще каже някой – огромна работа – имат потребност от правосъдни помощници – назначават. Лошото е, че зад тази нужда стоят несвързани с правораздаването въпроси. Така да вземем за пример – няма норма, по която да се прави преценка за броя на правосъдните помощници (съответно – прокурорските такива). Висшият правосъден съвет в последния, а и в предходния си състав назначава на правила на роднинството – където детето или роднината на почитан кадровик не може да си намери  работа – незабавно се разкрива щат. А против този вид решения и назначения не стои никаква отговорност – нито на членовете на Висш съдебен съвет, нито на ръководителя на Бюджетната комисия в правосъдния съвет, нито на ръководителите. Стои само тежестта на българските жители да заплащат това разхищаване, достигащо пик на равнище Европейски съюз.