Съдът в Страсбург отново осъди България заради юридически откази за смяна на пола
Съдебната процедура у нас, при която на транссексуалните се отхвърля юридически да сменят пола си, без да се излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да се търси баланс сред публичния интерес и правото на персонален живот на молителя, докара до наказание на България от Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ). Това заяви.
Решението на съда в Страсбург идва в миг, в който се чака Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) да постанови чаканото от две години тълкувателно решение по въпроса дали е позволена правосъдна смяна на данните в актовете за гражданското положение на транссексуален. Преди да се произнесе Гражданската гилдия реши да сезира Конституционния съд за това какво схваща под „ пол “ главният закон, тя сложи и въпроси за съвместяването на разбирането на Конституцията за „ пол “ с правото на персонален живот, обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
Конституционен съд разгласи, че понятието „ пол “ съгласно Конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Той обаче подсети на законодателя, че България и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради неналичието на законодателство, предвиждащо опция за самопризнание на смяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури. Една година след произнасянето на Конституционен съд, Върховен касационен съд към момента не е излязло с тълкувателно решение, следва още веднъж да заседава по делото на 6 октомври 2022 година, а законодателят все по този начин не е уредил процедура за юридическа смяна на пола.
На този декор в този момент Европейски съд по правата на човека се произнася по проблема на транссексуална жена (биологичният пол по рождение е мъжки, само че индивидът се самоопределя като жена, а в решението си съдът в Страсбург употребява само женски род) и ѝ присъжда обезщетение от 10 000 евро, защото е нарушено правото ѝ на персонален живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с буквите П.Х. (представлявана от адвокатско сдружение „ Екимджиев и сътрудници “), стартира през 2018 година, когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат заменени трите ѝ имена и ЕГН, тъй че да дават отговор на женски пол. Районният съд почита молбата ѝ и декларира, че до момента в който българското законодателство не урежда юридическата смяна на пола, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. Стъпвайки на подробни медицински отчети, които демонстрират и че е почнала хормонално лекуване, районният съд приема, че П.Х. се дефинира по непрекъснат и хладнокръвен метод като лице, принадлежащо към женски пол, и е подходящо да бъдат изменени данните ѝ в гражданските регистри.
Прокуратурата апелира и окръжният съд анулира решението за юридическа смяна на пола. В решението на втората инстанция, по този начин както е преразказано от Европейски съд по правата на човека, се показва, че даже и да се откри, че П.Х. изрично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е почнала хормонални процедури, българското законодателство не разрешава смяна на пола в регистрите за гражданско положение. Окръжният съд акцентира, че полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна. Той се базира в тази връзка на българската конституционна еднаквост, която се основава на християнските полезности и е изграждана с епохи.
Така въпросът стига до Върховен касационен съд. Върховните съдии обаче не позволяват делото до касация и в действие влиза отводът на окръжния съд да бъдат изменени имената на П.Х. от мъжки на женски.
Мотивите, с които е предписан отводът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в сходство с практиката на Върховен касационен съд. Определението е от 13 април 2020 година (от решението на съда в Страсбург не излиза наяве от кои съдии е постановено). Само няколко дни по-късно – на 27 април 2020 година, състав на Върховен касационен съд откри, че е налице несъгласие в практиката и по негово предложение беше формирано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче декларират, че практиката на Върховен касационен съд, която допускаше юридическа промяна пола е изоставена и към този момент би трябвало да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на изключително мнение) от 14 февруари 2019 година, което отхвърля смяна на пола в акта за раждане заради транссексуалност.
Освен това, като отхвърля допускане до касация, Върховен касационен съд отбелязва, че даже да се одобри, че е допустима юридическа смяна на пола, мечтаната от П.Х. физиологична смяна към момента не е станала безапелационна и справедлива. Но въпреки това, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.
Съдът в Страсбург припомня, че към този момент се произнасял, че когато отхвърлят юридическа смяна на пола без да излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да обяснят за какво в други случаи са я разрешавали, българските съдии нарушават правото на персонален живот на транссексуалните.
Затова се заема да ревизира дали в тази ситуация на П.Х. отводът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот.
В решението се акцентира, че условието за меродавност и непоклатимост на информацията в регистрите за гражданско положение, както и правната сигурност, оправдават използването на строги процедури за да се извърши инспекция на главните претекстове да бъде поискана юридическа смяна на пола.
Според Европейски съд по правата на човека обаче, когато анулира решението на районния съд, втората инстанция на процедура единствено е показала невъзможността за смяна на имената в актовете за гражданско положение и е дала пояснение за пола единствено като биологичен, и по-късно просто е декларирала, че общият интерес изисква да не ѝ се позволи смяната, макар че почнала хормонално лекуване.
„ Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи. Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург насочва и рецензия към Върховен касационен съд, който вместо да регистрира несъгласията в личната си процедура във връзка с юридическата смяна на пола на транссексуалните, е декларирал, че зачита единствено решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, макар че след него са постановени най-малко три в противоположен смисъл. „ Съдът отбелязва, че Върховен касационен съд е взел решението си за П.Х. в изискванията на несъгласия в личната му процедура и жалбоподателката може да претендира, че е потърпевша от тази обстановка “, се показва в решението.
ЕСПЧ акцентира, че фактът, че българският съд не е търсил баланс сред персоналния и публичния интерес в подтекста на спорна процедура на висшия съд, е провокирало накърнимост, оскърбление и безпокойствие у П.Х.
И констатирайки, че Върховен касационен съд към момента не е излязъл с тълкувателно решение, „ напомня нуждата от позоваване на рекомендациите, издадени от интернационалните органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида, за ограниченията за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка или полова еднаквост, измежду които е рекомендацията към страните да разрешат смяната на името и пола в публични документи по бърз, транспарантен и наличен метод “.
Решението на съда в Страсбург идва в миг, в който се чака Гражданската гилдия на Върховния касационен съд (ВКС) да постанови чаканото от две години тълкувателно решение по въпроса дали е позволена правосъдна смяна на данните в актовете за гражданското положение на транссексуален. Преди да се произнесе Гражданската гилдия реши да сезира Конституционния съд за това какво схваща под „ пол “ главният закон, тя сложи и въпроси за съвместяването на разбирането на Конституцията за „ пол “ с правото на персонален живот, обезпечено от Европейската спогодба за правата на индивида.
Конституционен съд разгласи, че понятието „ пол “ съгласно Конституцията следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Той обаче подсети на законодателя, че България и други страни са осъждани в Страсбург за нарушение на правата на транссексуалните, поради неналичието на законодателство, предвиждащо опция за самопризнание на смяна на пола въз основа на регламентирани условия и процедури. Една година след произнасянето на Конституционен съд, Върховен касационен съд към момента не е излязло с тълкувателно решение, следва още веднъж да заседава по делото на 6 октомври 2022 година, а законодателят все по този начин не е уредил процедура за юридическа смяна на пола.
На този декор в този момент Европейски съд по правата на човека се произнася по проблема на транссексуална жена (биологичният пол по рождение е мъжки, само че индивидът се самоопределя като жена, а в решението си съдът в Страсбург употребява само женски род) и ѝ присъжда обезщетение от 10 000 евро, защото е нарушено правото ѝ на персонален живот.
Казусът на транссексуалната жена, която е посочена в решението с буквите П.Х. (представлявана от адвокатско сдружение „ Екимджиев и сътрудници “), стартира през 2018 година, когато тя подава молба по Закона за гражданската регистрация да бъдат заменени трите ѝ имена и ЕГН, тъй че да дават отговор на женски пол. Районният съд почита молбата ѝ и декларира, че до момента в който българското законодателство не урежда юридическата смяна на пола, би трябвало да се ползва непосредствено член 8 от Европейската спогодба за правата на индивида. Стъпвайки на подробни медицински отчети, които демонстрират и че е почнала хормонално лекуване, районният съд приема, че П.Х. се дефинира по непрекъснат и хладнокръвен метод като лице, принадлежащо към женски пол, и е подходящо да бъдат изменени данните ѝ в гражданските регистри.
Прокуратурата апелира и окръжният съд анулира решението за юридическа смяна на пола. В решението на втората инстанция, по този начин както е преразказано от Европейски съд по правата на човека, се показва, че даже и да се откри, че П.Х. изрично и трайно се самоопределя като жена от юношеска възраст и е почнала хормонални процедури, българското законодателство не разрешава смяна на пола в регистрите за гражданско положение. Окръжният съд акцентира, че полът е биологично положение от раждането, свързан е генетично и не предстои на смяна. Той се базира в тази връзка на българската конституционна еднаквост, която се основава на християнските полезности и е изграждана с епохи.
Така въпросът стига до Върховен касационен съд. Върховните съдии обаче не позволяват делото до касация и в действие влиза отводът на окръжния съд да бъдат изменени имената на П.Х. от мъжки на женски.
Мотивите, с които е предписан отводът за допускане до касация, са, че втората инстанция се е произнесла в сходство с практиката на Върховен касационен съд. Определението е от 13 април 2020 година (от решението на съда в Страсбург не излиза наяве от кои съдии е постановено). Само няколко дни по-късно – на 27 април 2020 година, състав на Върховен касационен съд откри, че е налице несъгласие в практиката и по негово предложение беше формирано тълкувателното дело. Съдиите, които са отказали допускане до касация на делото на П.Х., обаче декларират, че практиката на Върховен касационен съд, която допускаше юридическа промяна пола е изоставена и към този момент би трябвало да се следва решението на Светла Димитрова, Геника Михайлова и Даниела Стоянова (на изключително мнение) от 14 февруари 2019 година, което отхвърля смяна на пола в акта за раждане заради транссексуалност.
Освен това, като отхвърля допускане до касация, Върховен касационен съд отбелязва, че даже да се одобри, че е допустима юридическа смяна на пола, мечтаната от П.Х. физиологична смяна към момента не е станала безапелационна и справедлива. Но въпреки това, може да бъде отправено ново искане, когато молителят трайно промени биологичния си пол.
Съдът в Страсбург припомня, че към този момент се произнасял, че когато отхвърлят юридическа смяна на пола без да излагат задоволителни и обосновани претекстове и без да обяснят за какво в други случаи са я разрешавали, българските съдии нарушават правото на персонален живот на транссексуалните.
Затова се заема да ревизира дали в тази ситуация на П.Х. отводът да смени имената и ЕГН-то ѝ са били непропорционална интервенция в правото ѝ на ценене на персоналния ѝ живот.
В решението се акцентира, че условието за меродавност и непоклатимост на информацията в регистрите за гражданско положение, както и правната сигурност, оправдават използването на строги процедури за да се извърши инспекция на главните претекстове да бъде поискана юридическа смяна на пола.
Според Европейски съд по правата на човека обаче, когато анулира решението на районния съд, втората инстанция на процедура единствено е показала невъзможността за смяна на имената в актовете за гражданско положение и е дала пояснение за пола единствено като биологичен, и по-късно просто е декларирала, че общият интерес изисква да не ѝ се позволи смяната, макар че почнала хормонално лекуване.
„ Окръжният съд изобщо не развива разсъжденията си по отношение на съответния темперамент на този общ интерес, а се лимитира до позоваване на съществуващата законова база и на българските християнски обичаи. Той действително не претегля общия интерес, от една страна, и правото на жалбоподателката на признание на нейната полова еднаквост, от друга. При тези условия Съдът не може да заключи, че той е обосновал със солидни аргументи от общ интерес отхвърли си да приведе в сходство гражданските регистри с женския пол, към който усеща принадлежност жалбоподателката “, декларира Европейски съд по правата на човека.
Съдът в Страсбург насочва и рецензия към Върховен касационен съд, който вместо да регистрира несъгласията в личната си процедура във връзка с юридическата смяна на пола на транссексуалните, е декларирал, че зачита единствено решението на Димитрова, Михайлова и Стоянова, макар че след него са постановени най-малко три в противоположен смисъл. „ Съдът отбелязва, че Върховен касационен съд е взел решението си за П.Х. в изискванията на несъгласия в личната му процедура и жалбоподателката може да претендира, че е потърпевша от тази обстановка “, се показва в решението.
ЕСПЧ акцентира, че фактът, че българският съд не е търсил баланс сред персоналния и публичния интерес в подтекста на спорна процедура на висшия съд, е провокирало накърнимост, оскърбление и безпокойствие у П.Х.
И констатирайки, че Върховен касационен съд към момента не е излязъл с тълкувателно решение, „ напомня нуждата от позоваване на рекомендациите, издадени от интернационалните органи, по-специално от Комитета на министрите и Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, както и от Върховния комисариат на Организация на обединените нации за правата на индивида, за ограниченията за битка с дискриминирането въз основа на полова ориентировка или полова еднаквост, измежду които е рекомендацията към страните да разрешат смяната на името и пола в публични документи по бърз, транспарантен и наличен метод “.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ