Адв. Георгиев: Въпросителният знак за съдбата на съдебната реформа, корупцията и службите става все по-голям
Съдбата на правосъдната промяна, битката с корупцията и службите постоянно е стояла под загадъчен знак, само че на фона на нови избори той става все по-голям и тежък. Това сподели за предаването " Нюзрум “ по Радио " Фокус “ адв. Емил Георгиев от Инициативата " Правосъдие за всеки “.
" Направи усещане, че разпадът в съдружните взаимоотношения /бел.ред. – сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ/ се случи, таман когато на дневен ред излезе Законът за правосъдната власт, който в действителност е скоростната кутия, съединителят сред това, което написа в Конституцията и това, което би трябвало да се случва в правосъдната власт в реалност. Друга спънка се оказва бездействието на Народното събрание по избора на състава на Антикорупционната комисия, така наречен Комисия за противопоставяне на корупцията /КПК/. Тя би трябвало да бъде отделена от към момента съществуващата КПКОНПИ и да се занимава с осъществяване на ефикасна политика за противопоставяне на корупция, следствие на корупционни закононарушения и също по този начин с противопоставяне на спор на ползи. Не се е стигнало до такава степен да бъде определена самата комисия “, напомни той.
" По отношение на службите още края на предходната година имаше малко позаметен и утихнал скандал в ръководещата коалиция, когато се сложи въпросът за тяхното реформиране и смяна в персоналния им състав “, добави адв. Георгиев.
" Тези три големи тематики, които обаче са доста основни за страната ни и за поставените по-големи цели – Шенген, Еврозона и противопоставяне на нездравословно вражеско съветско въздействие у нас – могат да бъдат изпълнени, единствено в случай че имаме ефикасни приходи за привеждане на правосъдната промяна в деяние. Тоест, приемане на новия Закон за правосъдната власт, в случай че имаме настоящ Антикорупционен орган – условие, което ни се сложи и от нашите европейски сътрудници – и надлежно, в случай че имаме в задоволителна степен реформирани и с освежен състав, най-много що се отнася до управлението им, специфични служби “, означи той.
По мотив на последните изказвания за конституционна рецесия поради шестата корекция на Конституцията, която оряза президентските пълномощия във връзка с служебните кабинети, адв. Емил Георгиев изясни
" Винаги има заплаха от конституционна рецесия, в това число и при допустимо най-добре написаната Конституция. Опасността най-често произтича не от това, което е записано в текстовете, а от тяхното използване. Ние сме го виждали в предишното, когато при сякаш по-добре написана Конституция, бяхме изпаднали в конституционната рецесия на непрекъснатото назначение на служебни държавни управления поради непрекъснатата неспособност на Народното събрание да излъчи устойчиво парламентарно ръководство. Последните промени в Конституцията бяха някакъв тип отговор на това политическо развиване от последните години, защото то разкри и недостатъци на главния закон – хипотези, които основателите ми са си представяли като безусловно изключение – Народното събрание да не може да образува държавно управление със съответното болшинство и да би трябвало да се стига до служебно назначение на държавно управление от президента. В един миг от изключение, това се трансформира в рисково предписание за република, която по Конституция е приела да бъде парламентарна. Дали тези промени са допустимо най-хубавите, остава да забележим в тяхното действително приложение. В момента се намираме в таман такава обстановка “.
Той открои като уязвимост обстоятелството, че незабавно след приемането на измененията в Конституцията, не се пристъпи към спомагателното споразумяване в устройствените закони – за Българска народна банка, Сметната палата, омбудсманът и т.н.
" Направи усещане, че разпадът в съдружните взаимоотношения /бел.ред. – сред ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ/ се случи, таман когато на дневен ред излезе Законът за правосъдната власт, който в действителност е скоростната кутия, съединителят сред това, което написа в Конституцията и това, което би трябвало да се случва в правосъдната власт в реалност. Друга спънка се оказва бездействието на Народното събрание по избора на състава на Антикорупционната комисия, така наречен Комисия за противопоставяне на корупцията /КПК/. Тя би трябвало да бъде отделена от към момента съществуващата КПКОНПИ и да се занимава с осъществяване на ефикасна политика за противопоставяне на корупция, следствие на корупционни закононарушения и също по този начин с противопоставяне на спор на ползи. Не се е стигнало до такава степен да бъде определена самата комисия “, напомни той.
" По отношение на службите още края на предходната година имаше малко позаметен и утихнал скандал в ръководещата коалиция, когато се сложи въпросът за тяхното реформиране и смяна в персоналния им състав “, добави адв. Георгиев.
" Тези три големи тематики, които обаче са доста основни за страната ни и за поставените по-големи цели – Шенген, Еврозона и противопоставяне на нездравословно вражеско съветско въздействие у нас – могат да бъдат изпълнени, единствено в случай че имаме ефикасни приходи за привеждане на правосъдната промяна в деяние. Тоест, приемане на новия Закон за правосъдната власт, в случай че имаме настоящ Антикорупционен орган – условие, което ни се сложи и от нашите европейски сътрудници – и надлежно, в случай че имаме в задоволителна степен реформирани и с освежен състав, най-много що се отнася до управлението им, специфични служби “, означи той.
По мотив на последните изказвания за конституционна рецесия поради шестата корекция на Конституцията, която оряза президентските пълномощия във връзка с служебните кабинети, адв. Емил Георгиев изясни
" Винаги има заплаха от конституционна рецесия, в това число и при допустимо най-добре написаната Конституция. Опасността най-често произтича не от това, което е записано в текстовете, а от тяхното използване. Ние сме го виждали в предишното, когато при сякаш по-добре написана Конституция, бяхме изпаднали в конституционната рецесия на непрекъснатото назначение на служебни държавни управления поради непрекъснатата неспособност на Народното събрание да излъчи устойчиво парламентарно ръководство. Последните промени в Конституцията бяха някакъв тип отговор на това политическо развиване от последните години, защото то разкри и недостатъци на главния закон – хипотези, които основателите ми са си представяли като безусловно изключение – Народното събрание да не може да образува държавно управление със съответното болшинство и да би трябвало да се стига до служебно назначение на държавно управление от президента. В един миг от изключение, това се трансформира в рисково предписание за република, която по Конституция е приела да бъде парламентарна. Дали тези промени са допустимо най-хубавите, остава да забележим в тяхното действително приложение. В момента се намираме в таман такава обстановка “.
Той открои като уязвимост обстоятелството, че незабавно след приемането на измененията в Конституцията, не се пристъпи към спомагателното споразумяване в устройствените закони – за Българска народна банка, Сметната палата, омбудсманът и т.н.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ