Проф. Овчаров: Преди шест века - 18-годишен български цар спасява София, но полага кости край Урвич
Съдбата на най-малкият наследник на Иван Александър - Иван Асен V, е преплетена с предишното на Кокалянски Урвич
Тези дни още веднъж се заприказва за крепостта Урвич, чиито остатъци се извисяват край с. Кокаляне по пътя от София към Самоков в живописното дефиле на р. Искър. За нея загатва още родоначалникът на българското Възраждане Паисий Хилендарски в своята „ История славянобългарска “.
През последните години младите археолози Виолина Кирякова и Филип Петрунов сполучливо не престават изследването на твърдината, осъществявано от 60-те години на ХХ в. насам от професорите Димитър Овчаров, Николай Овчаров и Бони Петрунова. Сега те разкриват вътрешния палат (цитаделата) на крепостта с дребна черква в нея, където може би са заровени лица, свързани с царския жанр на Шишмановци. Това ме кара още веднъж да опиша за ориста на най-малкият наследник на цар Иван Александър, Иван Асен V, която е тясно преплетена с героичното минало на Кокалянски Урвич.
Неговата трагична история стана известна посредством разгадаването на един надгробен надпис от търновската черква „ Св. Четиридесет мъченици ”.
Иван Асен V е роден към 1353 година от втората жена на българския държател, еврейката Сара, която откакто приема християнството се посочва Теодора. През февруари 1371 година престолът е ангажиран от първородния й наследник – Иван Шишман. Времето на коронацията му съответствува с първото огромно нахлуване на османската войска против България. Според данните от надписа, тогава Иван Шишман изпратил срещу завоевателите преди малко навършилия 18 години собствен брат Иван Асен V, който бил разгласен също за цар. В жестока борба край София младежът умира, само че водената от него българска армия съумява да отблъсне нашествениците към Пловдив. Отгласът от тези трагични събития се съхранява в националната памет и през днешния ден това е най-добре непокътнатият епос дружно с песните за Крали Марко. В него Шишмановият брат нормално е именуван цар Ясен. А с името му в преданията постоянно попада наименованието на крепостта Урвич край с. Кокаляне.
Народните песни за цар Ясен и Урвич припомнят за красивите шотландски балади. Те се отличават с доста детайлности, само че и с горещи пристрастености на обич и ненавист. В тях участват редица имена на местности, села и манастири, които съществуват и в този момент. Такъв е известният Кокалянски манастир, намиращ се от другия бряг на Искър. Споменати са близките села Бистрица, Герман, Лозен. Именно там се разиграват страшните събития, които националните предания трансформират в разказвани край огнището приказки. Особено забавни са две митове, записани преди повече от век.
Едната стартира с мирния живот на цар Ясен, който си построил край София непристъпния палат Урвич. Но не щеш ли пристигнали турците, нападнали българската земя и стигнали до крепостта на цар Ясен. Минали първо през село Бистрица, а една жена от Нешовия жанр на име Ведена ги превела по тясното корито на река Егуля до подстъпите на твърдината. За това изменничество по-късно Господ я вкаменил. И през днешния ден нейният контур се вижда в скалата, наподобяваща жена, прегърнала невръстно кърмаче.
Царят не бил в замъка и бранителите залъгали турците, че отишъл на събор в Кокаляне. Когато османците се запътили натам, заварили единствено сестра му и брачната половинка Елена. Пленили ги и си тръгнали към своята земя.
В това време Ясен се завърнал от боен поход и схванал какво се е случило. Яхнал бързия си кон и ги подгонил. Бил толкоз припрян, че го не запомнил спънат. Префучал като фурия около Герман и Кокаляне, само че никой не му споделил да отвърже животното. Едва при Лозен един пастир го предизвестил и му посочил къде са отишли турците. Така препуснал освободеният кон, че на три скока настигнал враговете. Където стъпвал избликвали кладенци. Царят настигнал османците и ги съсякъл до един. Тогава той благословил Лозен, Кокаляне проклел град да го бие и дъжд да го залива, а Герман да се свие в малко ъгълче.
Ясен освободил пленниците и запитал жена си дали не са й сторили нещо. Елена дала отговор, че те били положителни хора, а единият от тях и огромен хубавец. Усъмнил се владетелят и попитал сестра си. „ Какво ме питаш, братко, нали знаеш, че влезе ли овца в устата на вълка, към този момент не е овца. Добре ни омаскариха... ” – му рекла тя. Помръкнал Ясен и наредил на жена си да го следва до върха на крепостта Урвич. Там я блъснал от скалата, която и през днешния ден назовават Царичина канара, тъй като изневерила на него и на християнската религия.
Елена била кърмачка и от нея бозаели две близначета – Георги и Ирина. Когато паднала на земята, от двете й гърди бликнало мляко. От него израснали цветчета, които и през днешния ден дамите берат с цел да имат кърма. А цар Ясен зазидал в една пещера двете си деца дружно с несметните си съкровища. Разпуснал войската и болярите си, тъй като „ народът самичък предавал земята си ”. После отпътувал за Унгария, където се оженил наново.
Картината на националния епос за османското настъпление в Софийско няма да бъде цялостна без огромното поверие за рухването на Урвич и другите замъци до Самоков. В него става дума за Иван Шишман, само че очевидно се има поради неговия брат Ясен, изпратен от Търновград да брани родната земя. Тогава владетелят намерил леговище дружно с болярите си в мощната цитадела Урвич на брега на Искър. Тя била непристъпна и оградена от всичси страни със стени. Реката я обхващала отвред, а през нея имало преносим мост. Над разположения на прилежащия рид Кокалянски манастир били царските хармани, откъдето по специфични улеи житото се стичало в Сърпиите – складовете на твърдината.
Дълго време турците не могли да завладяват Урвич, само че в черен ден се намерила към този момент упоменатата Ведена от Бистрица, която им посочила най-слабото място в защитата откъм Злиодолина. Нападателите съумели да обхванат вътре по тъничък скален венец. Било в деня на св. Илия – патрона на крепостната черква. Българите се бранели безстрашно, само че били доста по-малко. Загинал смелият воевода Ладко, а канарата, до която паднал, получила името му. Царицата била обезчестена, а след това посечена.
Царят съумял да се отскубне с част от войската и се насочил към Самоковското поле. Там се укрепил в друга цитадела край днешното село Широки дол и решил да одобри пред нея багра с настъпващите турци. Битката станала в местността Режана. Този път царските воини били изцяло разгромени, а по-голямата част от тях – избити. С остатъка от армията си владетелят се затворил в крепостта, само че нашествениците съумели да нахлуят вътре през долчинката, която народът нарекъл Бойната котловина.
Останал самичък, царят побягнал към Рила с цел да събере нова армия. На първите възвишения малко над Самоков той бил настигнат от турците. След къса битка те го съсекли, а главата му се търколила по ската. Седем пъти тупнала тя и седем извора потекли. И през днешния ден местността носи името Цареви кладенци.
В наши дни може единствено да гадаем кое в преданията е истина и кое е плод на националната фикция. Несъмнено обаче зад тъмнината на вековете прозира отзвукът от страшната борба, която цар Иван Асен V води в късната есен на 1371 година край София с турците. Крепостта Урвич е играела основна роля в защитата на Искърския проход, водещ към значимия град. А новите археологически находки хвърлят нова светлина върху значимото й значение и случилите се преди повече от 600 години съдбоносни исторически събития.
проф. Николай Овчаров
Тези дни още веднъж се заприказва за крепостта Урвич, чиито остатъци се извисяват край с. Кокаляне по пътя от София към Самоков в живописното дефиле на р. Искър. За нея загатва още родоначалникът на българското Възраждане Паисий Хилендарски в своята „ История славянобългарска “.
През последните години младите археолози Виолина Кирякова и Филип Петрунов сполучливо не престават изследването на твърдината, осъществявано от 60-те години на ХХ в. насам от професорите Димитър Овчаров, Николай Овчаров и Бони Петрунова. Сега те разкриват вътрешния палат (цитаделата) на крепостта с дребна черква в нея, където може би са заровени лица, свързани с царския жанр на Шишмановци. Това ме кара още веднъж да опиша за ориста на най-малкият наследник на цар Иван Александър, Иван Асен V, която е тясно преплетена с героичното минало на Кокалянски Урвич.
Неговата трагична история стана известна посредством разгадаването на един надгробен надпис от търновската черква „ Св. Четиридесет мъченици ”.
Иван Асен V е роден към 1353 година от втората жена на българския държател, еврейката Сара, която откакто приема християнството се посочва Теодора. През февруари 1371 година престолът е ангажиран от първородния й наследник – Иван Шишман. Времето на коронацията му съответствува с първото огромно нахлуване на османската войска против България. Според данните от надписа, тогава Иван Шишман изпратил срещу завоевателите преди малко навършилия 18 години собствен брат Иван Асен V, който бил разгласен също за цар. В жестока борба край София младежът умира, само че водената от него българска армия съумява да отблъсне нашествениците към Пловдив. Отгласът от тези трагични събития се съхранява в националната памет и през днешния ден това е най-добре непокътнатият епос дружно с песните за Крали Марко. В него Шишмановият брат нормално е именуван цар Ясен. А с името му в преданията постоянно попада наименованието на крепостта Урвич край с. Кокаляне.
Народните песни за цар Ясен и Урвич припомнят за красивите шотландски балади. Те се отличават с доста детайлности, само че и с горещи пристрастености на обич и ненавист. В тях участват редица имена на местности, села и манастири, които съществуват и в този момент. Такъв е известният Кокалянски манастир, намиращ се от другия бряг на Искър. Споменати са близките села Бистрица, Герман, Лозен. Именно там се разиграват страшните събития, които националните предания трансформират в разказвани край огнището приказки. Особено забавни са две митове, записани преди повече от век.
Едната стартира с мирния живот на цар Ясен, който си построил край София непристъпния палат Урвич. Но не щеш ли пристигнали турците, нападнали българската земя и стигнали до крепостта на цар Ясен. Минали първо през село Бистрица, а една жена от Нешовия жанр на име Ведена ги превела по тясното корито на река Егуля до подстъпите на твърдината. За това изменничество по-късно Господ я вкаменил. И през днешния ден нейният контур се вижда в скалата, наподобяваща жена, прегърнала невръстно кърмаче.
Царят не бил в замъка и бранителите залъгали турците, че отишъл на събор в Кокаляне. Когато османците се запътили натам, заварили единствено сестра му и брачната половинка Елена. Пленили ги и си тръгнали към своята земя.
В това време Ясен се завърнал от боен поход и схванал какво се е случило. Яхнал бързия си кон и ги подгонил. Бил толкоз припрян, че го не запомнил спънат. Префучал като фурия около Герман и Кокаляне, само че никой не му споделил да отвърже животното. Едва при Лозен един пастир го предизвестил и му посочил къде са отишли турците. Така препуснал освободеният кон, че на три скока настигнал враговете. Където стъпвал избликвали кладенци. Царят настигнал османците и ги съсякъл до един. Тогава той благословил Лозен, Кокаляне проклел град да го бие и дъжд да го залива, а Герман да се свие в малко ъгълче.
Ясен освободил пленниците и запитал жена си дали не са й сторили нещо. Елена дала отговор, че те били положителни хора, а единият от тях и огромен хубавец. Усъмнил се владетелят и попитал сестра си. „ Какво ме питаш, братко, нали знаеш, че влезе ли овца в устата на вълка, към този момент не е овца. Добре ни омаскариха... ” – му рекла тя. Помръкнал Ясен и наредил на жена си да го следва до върха на крепостта Урвич. Там я блъснал от скалата, която и през днешния ден назовават Царичина канара, тъй като изневерила на него и на християнската религия.
Елена била кърмачка и от нея бозаели две близначета – Георги и Ирина. Когато паднала на земята, от двете й гърди бликнало мляко. От него израснали цветчета, които и през днешния ден дамите берат с цел да имат кърма. А цар Ясен зазидал в една пещера двете си деца дружно с несметните си съкровища. Разпуснал войската и болярите си, тъй като „ народът самичък предавал земята си ”. После отпътувал за Унгария, където се оженил наново.
Картината на националния епос за османското настъпление в Софийско няма да бъде цялостна без огромното поверие за рухването на Урвич и другите замъци до Самоков. В него става дума за Иван Шишман, само че очевидно се има поради неговия брат Ясен, изпратен от Търновград да брани родната земя. Тогава владетелят намерил леговище дружно с болярите си в мощната цитадела Урвич на брега на Искър. Тя била непристъпна и оградена от всичси страни със стени. Реката я обхващала отвред, а през нея имало преносим мост. Над разположения на прилежащия рид Кокалянски манастир били царските хармани, откъдето по специфични улеи житото се стичало в Сърпиите – складовете на твърдината.
Дълго време турците не могли да завладяват Урвич, само че в черен ден се намерила към този момент упоменатата Ведена от Бистрица, която им посочила най-слабото място в защитата откъм Злиодолина. Нападателите съумели да обхванат вътре по тъничък скален венец. Било в деня на св. Илия – патрона на крепостната черква. Българите се бранели безстрашно, само че били доста по-малко. Загинал смелият воевода Ладко, а канарата, до която паднал, получила името му. Царицата била обезчестена, а след това посечена.
Царят съумял да се отскубне с част от войската и се насочил към Самоковското поле. Там се укрепил в друга цитадела край днешното село Широки дол и решил да одобри пред нея багра с настъпващите турци. Битката станала в местността Режана. Този път царските воини били изцяло разгромени, а по-голямата част от тях – избити. С остатъка от армията си владетелят се затворил в крепостта, само че нашествениците съумели да нахлуят вътре през долчинката, която народът нарекъл Бойната котловина.
Останал самичък, царят побягнал към Рила с цел да събере нова армия. На първите възвишения малко над Самоков той бил настигнат от турците. След къса битка те го съсекли, а главата му се търколила по ската. Седем пъти тупнала тя и седем извора потекли. И през днешния ден местността носи името Цареви кладенци.
В наши дни може единствено да гадаем кое в преданията е истина и кое е плод на националната фикция. Несъмнено обаче зад тъмнината на вековете прозира отзвукът от страшната борба, която цар Иван Асен V води в късната есен на 1371 година край София с турците. Крепостта Урвич е играела основна роля в защитата на Искърския проход, водещ към значимия град. А новите археологически находки хвърлят нова светлина върху значимото й значение и случилите се преди повече от 600 години съдбоносни исторически събития.
проф. Николай Овчаров
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ