Какво трябва да знае Тръмп, преди да се захване с Иран
Съдбата на иранското нуклеарно съглашение е под въпрос. Президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп разполага със период до 15 октомври да съобщи пред Конгреса, че Техеран съблюдава седемстранното съглашение. Мнозина чакат, че американският президент ще откаже да удостовери това. Тогава американско-иранските връзки ще се върнат към положението на открита неприязън.
Изглежда, не всички членове на държавното управление на Съединени американски щати споделят метода на Тръмп за по-твърда линия по отношение на Иран. Министърът на защитата Джеймс Матис съобщи обществено, че Тръмп " би трябвало да обмисли да остане " в съглашението. Има известия, че държавният секретар Рекс Тилърсън се е оповестил срещу отхвърли на Тръмп да удостовери коректността на Иран.
В изказване след първата си среща с иранския външен министър Джавад Зариф, Тилърсън наподобява сподели подготвеност да предприеме по-дългосрочен метод, заявявайки, че в връзките сред Вашингтон и Техеран " в никакъв случай не е имало постоянен, благополучен миг ". " Така ли ще бъде през останалата част от нашия живот, и през живота на децата ни, и през живота на внуците ни? ", попита той.
Забележките на Тилърсън ми подсетиха за среща, за която ми описа Мохсен Рафикдост, някогашен командващ на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. През 1982 година той се среща с аятолах Хомейни, създател на Ислямска република Иран. Рафикдост си спомня, че е предложил терена на посолството на Съединени американски щати в Техеран да бъде трансфорат в база на Корпуса. Аятолах Хомейни отхвърлил концепцията и попитал: " Защо ще стигате до такава степен? Хиляда години ли няма да имаме връзки с Америка? "
Ясно е, че в резултат на десетилетията на отчуждение във Вашингтон се е стигнало до фундаментално недоумение на Иран. Като не се броят нуклеарните договаряния на държавното управление на предходния президент на Съединени американски щати Барак Обама, всяко американско държавно управление след Иранската гражданска война през 1979 година се е провалило в заявената си цел за въздържане на Иран.
Ако Тръмп желае да освободи бъдещите генерации от терзанията по отношение на напрежението сред Съединени американски щати и Иран, би трябвало да обърне внимание на пет съществени точки при формулирането на политиката си по отношение на Техеран.
Първо, представителите на американските управляващи би трябвало да спрат да приказват за Иран по застрашителен и афектиран метод. Иранците се гордеят с хилядогодишната си история и на първо място, считат взаимното почитание за съществена част от външните си връзки. Външният министър Зариф ми сподели, че речта на Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец е била
" най-обидната за Иран тирада на който и да било американски президент след революцията "
и че тя " е обезсмислила всевъзможен капацитет за разговор със Съединени американски щати ".
На второ място, политиката на Съединените щати за промяна на режима в Иран в действителност пречи на поставената цел. Американската политика, целяща подкопаване и смяна на иранската политическа система, е съществена причина за трайното иранско съмнение към Съединени американски щати от революцията. През юни Тилърсън намерено сподели, че
американската политика към Иран включва промяна на режима
- изказване, сходно на което не е правено от почитан представител на Съединени американски щати от години и което сложи началото на внезапно отклонение от нормалните за Съединени американски щати изявления за опит за смяна на " държанието " на Иран.
В внезапен контрастност с това предходният американски президент Барак Обама бе декларирал пред Организация на обединените нации, че " ние не се опитваме да реализираме промяна на режима и зачитаме правото на иранския народ да развива нуклеарна енергетика за мирни цели ". Затова той организира сполучливи договаряния с Иран за нуклеарната му стратегия и през юли 2015 година реализира сключването на нуклеарното съглашение. Изпълнените с почитание писма, разменени сред Обама и иранския висш водач аятолах Али Хаменей, помогнаха за започването на този развой. Това не би се случило през днешния ден даже в случай че Тръмп схване подобен метод, тъй като ключът към сполучливи договаряния с Иран е първо да се откажете от политиката за промяна на режима.
Трето, след управлявания от Съединени американски щати прелом през 1953 година, с който беше свален демократично определеният министър председател Мохамад Мосадък,
иранците ненавиждат американската интервенция в тяхната страна.
Политическият пейзаж от консерватори, умерени и реформатори в Иран значително е сходен на съревнованието сред демократи и републиканци в Съединени американски щати. Следователно всевъзможни съглашения сред Вашингтон и Техеран би трябвало да се договарят по метод, който да надвишава партийните разделения във всяка страна, или ще бъде по начало несигурно.
Поставените от Републиканската партия трудности, с които се сблъска във Вашингтон нуклеарното съглашение, демонстрират за какво е належащо това. Що се отнася до Иран, договарянията също би трябвало да се водят по метод, който регистрира иранския политически ред и подчиненост.
© Associated Press
На четвърто място, държавното управление на Тръмп би трябвало да одобри, че Иран, като огромна страна с големи естествени запаси и образовано население, има основателни опасения за сигурността си и законни ползи в района. Необходимо е Вашингтон да признае, че американската политика, целяща изолирането на Техеран, и отводът да се признае законната иранска роля в района, доведоха единствено до това, че станахме очевидци на
повишаване на иранското въздействие в страни като Сирия, Ирак, Йемен и Ливан,
а въздействието на Съединени американски щати в Афганистан, Сирия, Ирак, Йемен и на други места отслабва. От позиция на Иран външната му политика след 1979 година е ориентирана към въздържане на непозната експанзия и отбрана на границите на страната, а не към постигането на районна надмощие. След революцията иракският водач Саддам Хюсеин нахлу в Иран, а през огромна част от последното десетилетие имаше безпорядък по разпрострялите се на хиляди километри граници с Афганистан, Ирак и Пакистан. Всички тези фактори принудиха Техеран да играе роля в района. Ако Съединените щати желаят да избегнат сюжети, при които страните от района водят нападателна битка за въздействие, то те би трябвало да насърчат основаването на районна система за сигурност, включваща шестте страни от Съвета за съдействие в Залива, Иран и Ирак.
И най-после, историята на договарянията сред Иран и Съединени американски щати демонстрира, че двувекторната политика на напън и дипломация е обречена на неуспех. Тръмп наподобява се пробва да върне Иран на масата за договаряния в по-слаба позиция, само че иранските политици демонстрират податливост да дават отговор на натиска с ответни ограничения.
В неотдавнашна коментарна публикация във в. " Вашингтон пост " някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери акцентира, че по времето, когато той е почнал договаряния с Иран, след години на наказания, Иран е бил " овладял цикъла на нуклеарното гориво " и е натрупал ресурси от уран, задоволителни за основаването на 10 до 12 бомби.
" С други думи Иран към този момент беше страна, която има нуклеарен потенциал, само че бе избрала да не го развива ", написа Кери. Урокът, който Вашингтон може да извлече от това, е, че в случай че се наложи да работи, Техеран ще се снабди с разменни монети - а няма да капитулира пред лицето на каквито и да било закани, отправени, когато Тръмп произнесе идната си тирада за политиката към Иран. /БТА
* * * * * * * * * * * * *
*Сейед Хосейн Мусавиан е специалист по сигурността на Близкия изток и нуклеарната политика в университета в Принстън и някогашен началник на Комисията по външни връзки на Националния съвет за сигурност на Иран. Изразените в публикацията позиции са персонално негови.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (570)
Изглежда, не всички членове на държавното управление на Съединени американски щати споделят метода на Тръмп за по-твърда линия по отношение на Иран. Министърът на защитата Джеймс Матис съобщи обществено, че Тръмп " би трябвало да обмисли да остане " в съглашението. Има известия, че държавният секретар Рекс Тилърсън се е оповестил срещу отхвърли на Тръмп да удостовери коректността на Иран.
В изказване след първата си среща с иранския външен министър Джавад Зариф, Тилърсън наподобява сподели подготвеност да предприеме по-дългосрочен метод, заявявайки, че в връзките сред Вашингтон и Техеран " в никакъв случай не е имало постоянен, благополучен миг ". " Така ли ще бъде през останалата част от нашия живот, и през живота на децата ни, и през живота на внуците ни? ", попита той.
Забележките на Тилърсън ми подсетиха за среща, за която ми описа Мохсен Рафикдост, някогашен командващ на Корпуса на гвардейците на ислямската гражданска война. През 1982 година той се среща с аятолах Хомейни, създател на Ислямска република Иран. Рафикдост си спомня, че е предложил терена на посолството на Съединени американски щати в Техеран да бъде трансфорат в база на Корпуса. Аятолах Хомейни отхвърлил концепцията и попитал: " Защо ще стигате до такава степен? Хиляда години ли няма да имаме връзки с Америка? "
Ясно е, че в резултат на десетилетията на отчуждение във Вашингтон се е стигнало до фундаментално недоумение на Иран. Като не се броят нуклеарните договаряния на държавното управление на предходния президент на Съединени американски щати Барак Обама, всяко американско държавно управление след Иранската гражданска война през 1979 година се е провалило в заявената си цел за въздържане на Иран.
Ако Тръмп желае да освободи бъдещите генерации от терзанията по отношение на напрежението сред Съединени американски щати и Иран, би трябвало да обърне внимание на пет съществени точки при формулирането на политиката си по отношение на Техеран.
Първо, представителите на американските управляващи би трябвало да спрат да приказват за Иран по застрашителен и афектиран метод. Иранците се гордеят с хилядогодишната си история и на първо място, считат взаимното почитание за съществена част от външните си връзки. Външният министър Зариф ми сподели, че речта на Тръмп пред Общото заседание на Организация на обединените нации предишния месец е била
" най-обидната за Иран тирада на който и да било американски президент след революцията "
и че тя " е обезсмислила всевъзможен капацитет за разговор със Съединени американски щати ".
На второ място, политиката на Съединените щати за промяна на режима в Иран в действителност пречи на поставената цел. Американската политика, целяща подкопаване и смяна на иранската политическа система, е съществена причина за трайното иранско съмнение към Съединени американски щати от революцията. През юни Тилърсън намерено сподели, че
американската политика към Иран включва промяна на режима
- изказване, сходно на което не е правено от почитан представител на Съединени американски щати от години и което сложи началото на внезапно отклонение от нормалните за Съединени американски щати изявления за опит за смяна на " държанието " на Иран.
В внезапен контрастност с това предходният американски президент Барак Обама бе декларирал пред Организация на обединените нации, че " ние не се опитваме да реализираме промяна на режима и зачитаме правото на иранския народ да развива нуклеарна енергетика за мирни цели ". Затова той организира сполучливи договаряния с Иран за нуклеарната му стратегия и през юли 2015 година реализира сключването на нуклеарното съглашение. Изпълнените с почитание писма, разменени сред Обама и иранския висш водач аятолах Али Хаменей, помогнаха за започването на този развой. Това не би се случило през днешния ден даже в случай че Тръмп схване подобен метод, тъй като ключът към сполучливи договаряния с Иран е първо да се откажете от политиката за промяна на режима.
Трето, след управлявания от Съединени американски щати прелом през 1953 година, с който беше свален демократично определеният министър председател Мохамад Мосадък,
иранците ненавиждат американската интервенция в тяхната страна.
Политическият пейзаж от консерватори, умерени и реформатори в Иран значително е сходен на съревнованието сред демократи и републиканци в Съединени американски щати. Следователно всевъзможни съглашения сред Вашингтон и Техеран би трябвало да се договарят по метод, който да надвишава партийните разделения във всяка страна, или ще бъде по начало несигурно.
Поставените от Републиканската партия трудности, с които се сблъска във Вашингтон нуклеарното съглашение, демонстрират за какво е належащо това. Що се отнася до Иран, договарянията също би трябвало да се водят по метод, който регистрира иранския политически ред и подчиненост.
© Associated Press
На четвърто място, държавното управление на Тръмп би трябвало да одобри, че Иран, като огромна страна с големи естествени запаси и образовано население, има основателни опасения за сигурността си и законни ползи в района. Необходимо е Вашингтон да признае, че американската политика, целяща изолирането на Техеран, и отводът да се признае законната иранска роля в района, доведоха единствено до това, че станахме очевидци на
повишаване на иранското въздействие в страни като Сирия, Ирак, Йемен и Ливан,
а въздействието на Съединени американски щати в Афганистан, Сирия, Ирак, Йемен и на други места отслабва. От позиция на Иран външната му политика след 1979 година е ориентирана към въздържане на непозната експанзия и отбрана на границите на страната, а не към постигането на районна надмощие. След революцията иракският водач Саддам Хюсеин нахлу в Иран, а през огромна част от последното десетилетие имаше безпорядък по разпрострялите се на хиляди километри граници с Афганистан, Ирак и Пакистан. Всички тези фактори принудиха Техеран да играе роля в района. Ако Съединените щати желаят да избегнат сюжети, при които страните от района водят нападателна битка за въздействие, то те би трябвало да насърчат основаването на районна система за сигурност, включваща шестте страни от Съвета за съдействие в Залива, Иран и Ирак.
И най-после, историята на договарянията сред Иран и Съединени американски щати демонстрира, че двувекторната политика на напън и дипломация е обречена на неуспех. Тръмп наподобява се пробва да върне Иран на масата за договаряния в по-слаба позиция, само че иранските политици демонстрират податливост да дават отговор на натиска с ответни ограничения.
В неотдавнашна коментарна публикация във в. " Вашингтон пост " някогашният държавен секретар на Съединени американски щати Джон Кери акцентира, че по времето, когато той е почнал договаряния с Иран, след години на наказания, Иран е бил " овладял цикъла на нуклеарното гориво " и е натрупал ресурси от уран, задоволителни за основаването на 10 до 12 бомби.
" С други думи Иран към този момент беше страна, която има нуклеарен потенциал, само че бе избрала да не го развива ", написа Кери. Урокът, който Вашингтон може да извлече от това, е, че в случай че се наложи да работи, Техеран ще се снабди с разменни монети - а няма да капитулира пред лицето на каквито и да било закани, отправени, когато Тръмп произнесе идната си тирада за политиката към Иран. /БТА
* * * * * * * * * * * * *
*Сейед Хосейн Мусавиан е специалист по сигурността на Близкия изток и нуклеарната политика в университета в Принстън и някогашен началник на Комисията по външни връзки на Националния съвет за сигурност на Иран. Изразените в публикацията позиции са персонално негови.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Президентът Тръмп (570)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ