Евгений Кънев: Съдбата на България можеше да е друга, ако Цар Борис III беше жив през 1944 г.
Съдбата на България можеше да е друга, в случай че Цар Борис III бе беше още жив през септември 1944 година. Това мнение изрази във Фейсбук анализатора Евгений Кънев , който написа коментар във връзка годишнината от гибелта на българския държател.
Кънев още веднъж повдигна тематиката с съветската окупация у нас след Втората международна война и непоправимите вреди , които тя е нанесла. Публикуваме цялостния му коментар без редакторска интервенция:
„ Днес се навършват 80 години от гибелта на Цар Борис III.
Но вместо отново да мине денят във ФБ разногласия дали е бил токсичен и от кого, надалеч по-важно е да научим уроците, които той ни остави.
Истина е, че през неговото царуване България сбъдва санстефанския блян за всички българи в една страна през 1941 г – миг, писмено запечатан и в YouTube с речта на премиера Богдан Филов в Народното събрание. Съвсем различен е въпросът дали това е било стабилно, резонно като съдружник на нацистка Германия, както противоречив е и самият Санстефански предварителен контракт дали дава такава страна на българите.
За мен има един надалеч по-голям въпрос. Дали политиката му “винаги с Германия, в никакъв случай против Русия ” е била вярна. Защото в последна сметка – по време на войната и неговия живот България е една от дребното страни в Европа без жертви и със избавени евреи. Но въпреки всичко след гибелта му попадаме под болшевишкия ботуш, чийто бутони обезобразиха и оставиха дълготраен белег върху лицето на България чак до ден сегашен?
Правилно ли постъпи обаче като поддържаше дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики, който макар тях пращаше диверсанти по море и въздух и бомбардираха градове?
Как би постъпил Царят, в случай че беше още жив през септември 1944 г?
Дали брат му принц Кирил постъпи вярно като отхвърля отбраната на България против руското настъпление с фиктивен мотив на 5.9.1944 г? Доколкото знам – нашата войска, в цялостна бойна подготвеност, свежа и добре въоръжена е била подготвена да заварди проходите на Стара Планина и да отбранява столицата. А самият Кирил се прости с живота си за тази своя доверчивост, единствено няколко месеца по-късно – на 1.2.1945 година
Дали ориста на България нямаше да е друга – скъсала с Германия, само че и сражаваща се със руската войска, както го направи сполучливо с съветската войска през Първата Световна Война в Добруджа и Македония? “
