Страсбург учи съда как да гледа делата от сагата Осемте джуджета
Съдът в Страсбург не позволява жалбата на Явор Златанов за нарушавания на конвенцията за правата на индивида, само че невиждано, като в пилотно решение, дава ясни инструкции на българските съдилища по какъв начин да прегледат проблема му, тъй че той да получи правораздаване в страната. Междувременно Златанов е завел каузи за над 25 млн. лева против страната в Софийския градски съд. Ако заложеният от Европейски съд по правата на човека стандарт не бъде спазен, Златанов още веднъж може да се обърне към съда в Страсбург. Това описаха пред " Сега " юристите Катина Бончева и Михаил Екимджиев, които движат делата на Златанов против страната.
Златанов се обърна към Страсбург, откакто българските управляващи не дадоха съответен институционален отговор на изнесените в следствието " Осемте джуджета " съответни данни за непозволено въздействие за споразумяване на юридически спорове, опити за завладяване на бизнес посредством присъединяване на правоохранителните органи и незаконно предписание на прокуратурата с конфискувани материални доказателства на огромна стойност.
Златанов претендира, че изземването на пари и движимости като материални доказателства и задържането му под стража в хода на следствието против него е позволено посредством потребление на видимо законни процесуални средства, само че с користна цел – заграбване на конфискуваните движимости посредством лица, доближени на водещите следствието прокурори от Специализираната прокуратура. Златанов претендира и че е осъществено присвояване на бизнеса му посредством брутална процесуална насила (задържане в ареста при рисково за живота положение и при липса на съответно лечение).
Явор Златанов твърди още, че е налице в действителност отвод на забърканите институции – най-много прокуратурата и Министерство на вътрешните работи – да извършат инспекция по данните, изнесени в следствието на Антикорупционния фонд, разкрило мрежата за въздействие на Петьо Петров - Еврото. Този отвод е прегледан през призмата и на обществените мнения на основния прокурор тогава Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се акцентира добре известната на Европейски съд по правата на човека безконтролност на българската прокуратура.
Златанов претендира също по този начин неналичието на ефикасни вътрешноправни средства за отбрана, доколкото съдът не може да управлява законността на дейностите на спецпрокуратурата, с които конфискуваните като материални доказателства полезности са върнати на други лица в нарушаване на Наказателно-процесуален кодекс и наложителната процедура на Върховния касационен съд, нито може да управлява дейно процесуалните дейности по време на досъдебната фаза на процеса, която е под цялостното управление на прокуратурата.
По делото на Явор Златанов Страсбург приема, че въпреки и в националното ни право да няма експлицитен текст и процедура, които да плануват отговорност на управляващите при възможно ограничение на права по Европейската спогодба, когато се преследват преди всичко на други цели, в тази ситуация би трябвало да се изчерпат опциите, които дават исковете за вреди по Закона за отговорностите и договорите за конфискуваните и раздадени на трети лица пари и полезности и по Закона за отговорността на страната за задържането на Златанов. Страсбург акцентира, че има " съществени индикации, че хипотетичната интервенция в притежанията (на Златанов) наподобява е резултат от незаконни дейности от държавни чиновници ".
" От значително значение е обаче, че в решението си Европейски съд по правата на човека дава подробни насоки по какъв начин би трябвало да бъдат обсъждани тези каузи от националния съд ", показва юрист Бончева. Изисква се нов метод към събирането на доказателства в тези характерни хипотези, като да вземем за пример характерно систематизиране на доказателствената тежест. На съдилищата е указано да разчитат и на косвени доказателства, както и на подтекста и последователността на събитията. Целта е да се обезпечи същинска равнопоставеност на страните.
Според Страсбург " българските съдилища би трябвало да извършат необятна контекстуална инспекция на изказванията на жалбоподателя и да бъдат подготвени да надвишават привидностите ", като е припомнено, че " формалистичният метод към доказателствата може да лиши обещано средство за отбрана от неговата успеваемост ".
Страсбург ще одобри, че правата на Златанов са ефикасно предпазени, в случай че са спазени тези правила, изяснява юрист Екимджиев. И добави, че в случай че българският съд не извърши тези съответни инструкции, тогава още веднъж клиентът му ще има право на нова тъжба.
" Европейски съд по правата на човека очевидно се надява през тези каузи националните съдилища да стартират да разпознават казуса с нарушаването на член 18 от Европейската спогодба ", споделя Екимджиев. Чл. 18 гласи, че рестриктивните мерки на избрани права и свободи, които конвенцията позволява, не могат да се ползват за, друга от тази, за чието реализиране са планувани. Т.е. не може с видимо легални средства да се преследват незаконни цели - в тази ситуация - заграбването на материалните доказателства. Въпреки че България към този момент е наказана от Европейски съд по правата на човека за такова нарушаване в делото Мирослава Тодорова против България, българските съдилища рутинно пренебрегват злоупотребата с право, когато тя е прикрита с официално законна процедура.
Още до момента в който тече замяна на преписка сред Златанов и държавното управление поради делото в Страсбург, през декември 2022 година са заведени три процеса в Софийския градска съд против прокуратурата.
Първият е за изземването на парите и полезностите през юли 2019 година Златанов упорства да получи 5 265 799 лева като обезщетение за имуществени вреди (цената на конфискуваните злато и пари) плюс 1 256 478 лева рента върху тази сума.
Другият иск е по Закона за отговорността на страната. Той се отнася до двете арестувания на Златанов и прехвърлянето на дялове, които той е направил през март 2020 година По тези каузи Златанов желае 7 000 000 лева за неимуществени вреди (които разказва като непълен иск, защото прави оценка сумата на действителните вреди, които е претърпял, на 14 000 000 лева.), плюс 2 442 222 лева лихви.
Третият иск е предявен взаимно от Златанов и компанията му " Изамет 2000 " ЕООД. В него се напомня задържането на Златанов през 2019 година и още веднъж през 2020 година, довеждането му до физическа беззащитност и изземването на парите и полезностите му. Претенциите тук са за 80 000 лева за неимуществени вреди плюс 24 377 лихви. Дружеството претендира за 9 252 000 лева имуществени вреди и над 13 000 лева лихви.
Златанов се обърна към Страсбург, откакто българските управляващи не дадоха съответен институционален отговор на изнесените в следствието " Осемте джуджета " съответни данни за непозволено въздействие за споразумяване на юридически спорове, опити за завладяване на бизнес посредством присъединяване на правоохранителните органи и незаконно предписание на прокуратурата с конфискувани материални доказателства на огромна стойност.
Златанов претендира, че изземването на пари и движимости като материални доказателства и задържането му под стража в хода на следствието против него е позволено посредством потребление на видимо законни процесуални средства, само че с користна цел – заграбване на конфискуваните движимости посредством лица, доближени на водещите следствието прокурори от Специализираната прокуратура. Златанов претендира и че е осъществено присвояване на бизнеса му посредством брутална процесуална насила (задържане в ареста при рисково за живота положение и при липса на съответно лечение).
Явор Златанов твърди още, че е налице в действителност отвод на забърканите институции – най-много прокуратурата и Министерство на вътрешните работи – да извършат инспекция по данните, изнесени в следствието на Антикорупционния фонд, разкрило мрежата за въздействие на Петьо Петров - Еврото. Този отвод е прегледан през призмата и на обществените мнения на основния прокурор тогава Иван Гешев по случая, които го омаловажават, и се акцентира добре известната на Европейски съд по правата на човека безконтролност на българската прокуратура.
Златанов претендира също по този начин неналичието на ефикасни вътрешноправни средства за отбрана, доколкото съдът не може да управлява законността на дейностите на спецпрокуратурата, с които конфискуваните като материални доказателства полезности са върнати на други лица в нарушаване на Наказателно-процесуален кодекс и наложителната процедура на Върховния касационен съд, нито може да управлява дейно процесуалните дейности по време на досъдебната фаза на процеса, която е под цялостното управление на прокуратурата.
По делото на Явор Златанов Страсбург приема, че въпреки и в националното ни право да няма експлицитен текст и процедура, които да плануват отговорност на управляващите при възможно ограничение на права по Европейската спогодба, когато се преследват преди всичко на други цели, в тази ситуация би трябвало да се изчерпат опциите, които дават исковете за вреди по Закона за отговорностите и договорите за конфискуваните и раздадени на трети лица пари и полезности и по Закона за отговорността на страната за задържането на Златанов. Страсбург акцентира, че има " съществени индикации, че хипотетичната интервенция в притежанията (на Златанов) наподобява е резултат от незаконни дейности от държавни чиновници ".
" От значително значение е обаче, че в решението си Европейски съд по правата на човека дава подробни насоки по какъв начин би трябвало да бъдат обсъждани тези каузи от националния съд ", показва юрист Бончева. Изисква се нов метод към събирането на доказателства в тези характерни хипотези, като да вземем за пример характерно систематизиране на доказателствената тежест. На съдилищата е указано да разчитат и на косвени доказателства, както и на подтекста и последователността на събитията. Целта е да се обезпечи същинска равнопоставеност на страните.
Според Страсбург " българските съдилища би трябвало да извършат необятна контекстуална инспекция на изказванията на жалбоподателя и да бъдат подготвени да надвишават привидностите ", като е припомнено, че " формалистичният метод към доказателствата може да лиши обещано средство за отбрана от неговата успеваемост ".
Страсбург ще одобри, че правата на Златанов са ефикасно предпазени, в случай че са спазени тези правила, изяснява юрист Екимджиев. И добави, че в случай че българският съд не извърши тези съответни инструкции, тогава още веднъж клиентът му ще има право на нова тъжба.
" Европейски съд по правата на човека очевидно се надява през тези каузи националните съдилища да стартират да разпознават казуса с нарушаването на член 18 от Европейската спогодба ", споделя Екимджиев. Чл. 18 гласи, че рестриктивните мерки на избрани права и свободи, които конвенцията позволява, не могат да се ползват за, друга от тази, за чието реализиране са планувани. Т.е. не може с видимо легални средства да се преследват незаконни цели - в тази ситуация - заграбването на материалните доказателства. Въпреки че България към този момент е наказана от Европейски съд по правата на човека за такова нарушаване в делото Мирослава Тодорова против България, българските съдилища рутинно пренебрегват злоупотребата с право, когато тя е прикрита с официално законна процедура.
Още до момента в който тече замяна на преписка сред Златанов и държавното управление поради делото в Страсбург, през декември 2022 година са заведени три процеса в Софийския градска съд против прокуратурата.
Първият е за изземването на парите и полезностите през юли 2019 година Златанов упорства да получи 5 265 799 лева като обезщетение за имуществени вреди (цената на конфискуваните злато и пари) плюс 1 256 478 лева рента върху тази сума.
Другият иск е по Закона за отговорността на страната. Той се отнася до двете арестувания на Златанов и прехвърлянето на дялове, които той е направил през март 2020 година По тези каузи Златанов желае 7 000 000 лева за неимуществени вреди (които разказва като непълен иск, защото прави оценка сумата на действителните вреди, които е претърпял, на 14 000 000 лева.), плюс 2 442 222 лева лихви.
Третият иск е предявен взаимно от Златанов и компанията му " Изамет 2000 " ЕООД. В него се напомня задържането на Златанов през 2019 година и още веднъж през 2020 година, довеждането му до физическа беззащитност и изземването на парите и полезностите му. Претенциите тук са за 80 000 лева за неимуществени вреди плюс 24 377 лихви. Дружеството претендира за 9 252 000 лева имуществени вреди и над 13 000 лева лихви.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ