Европейският съд наложи санкция от близо 1,6 млн. евро на България заради забавена директива
Съдът на Европейския съюз (СЕС) осъди България да заплати глоба от 1 593 000 евро, тъй като е забавила с 885 дни транспонирането на Директивата за поощряване на чисти и енергийноефективни пътни преводни средства.
Съдът е отхвърлил политическата неустойчивост и пандемията от коронавирус като причини на България за неспособност да се извърши транспонирането.
През септември 2021 г. Европейската комисия е уведомила публично България, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изминал. Въпросната инструкция е обвързвана с публичните поръчки за чисти транспортни средства.
До 6 април 2022 година България не уведомява комисията за развиване и Брюксел дава два месеца на страната ни, с цел да предприеме нужните ограничения.
Тъй като смята, че повече от 20 месеца след приключването на периода ограниченията за цялостното транспониране към момента не са признати или най-малкото не са обявени на комисията, тя предявява иск пред Съда на Европейски Съюз.
В края на краищата на 5 януари 2024 година транспонирането на директивата е приключено. Затова Европейска комисия отдръпва отчасти желае си против България, като се отхвърля от настояването си за установяване на периодическа имуществена глоба и упорства за осъждането на страната да заплати еднократно 1 593 000 евро.
Интересен факт е, че пред Съд на Европейския съюз България е сочила, че е била налице непреодолима мощ. Държавата твърди, че за нея е било обективно невероятно да обезпечи транспонирането на директивата. От една страна, заради политическата неустойчивост в страната, провокирана от честите промени на държавното управление, както и от разпускането на Народното събрание, и въпреки това, заради пандемията от коронавирус, която е довела до закъснение на законодателната активност.
" Съдът счита, че доводът на България за политическата неустойчивост не може да бъде признат. Той припомня непрекъснатата процедура, според която страна членка не може да се базира на разпореждания, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен юридически ред, с цел да обоснове несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Съюза.
Въпреки че здравна рецесия с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не трансформира обстоятелството, че тя е трябвало да работи с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията навреме за срещнатите компликации, най-малко преди приключването на периода, избран в стимулираното мнение от 6 април 2022 г. “, оповестиха от Съд на Европейския съюз.
От съда в Люксембург изясняват, че съдът е задължен по всяко дело според от събитията в съответния случай да дефинира подобаващи имуществени наказания за да се предотвратят повторни аналогични нарушавания на правото на Европейски Съюз.
източник: lex.bg
Съдът е отхвърлил политическата неустойчивост и пандемията от коронавирус като причини на България за неспособност да се извърши транспонирането.
През септември 2021 г. Европейската комисия е уведомила публично България, че срокът за транспониране на Директива 2019/1161 е изминал. Въпросната инструкция е обвързвана с публичните поръчки за чисти транспортни средства.
До 6 април 2022 година България не уведомява комисията за развиване и Брюксел дава два месеца на страната ни, с цел да предприеме нужните ограничения.
Тъй като смята, че повече от 20 месеца след приключването на периода ограниченията за цялостното транспониране към момента не са признати или най-малкото не са обявени на комисията, тя предявява иск пред Съда на Европейски Съюз.
В края на краищата на 5 януари 2024 година транспонирането на директивата е приключено. Затова Европейска комисия отдръпва отчасти желае си против България, като се отхвърля от настояването си за установяване на периодическа имуществена глоба и упорства за осъждането на страната да заплати еднократно 1 593 000 евро.
Интересен факт е, че пред Съд на Европейския съюз България е сочила, че е била налице непреодолима мощ. Държавата твърди, че за нея е било обективно невероятно да обезпечи транспонирането на директивата. От една страна, заради политическата неустойчивост в страната, провокирана от честите промени на държавното управление, както и от разпускането на Народното събрание, и въпреки това, заради пандемията от коронавирус, която е довела до закъснение на законодателната активност.
" Съдът счита, че доводът на България за политическата неустойчивост не може да бъде признат. Той припомня непрекъснатата процедура, според която страна членка не може да се базира на разпореждания, практики или положения, съществуващи в нейния вътрешен юридически ред, с цел да обоснове несъблюдение на отговорностите, произлизащи от правото на Съюза.
Въпреки че здравна рецесия с мащаба на пандемията от COVID‑19 е външно за България непредвидимо събитие, това не трансформира обстоятелството, че тя е трябвало да работи с цялата дължима грижа, като уведоми Комисията навреме за срещнатите компликации, най-малко преди приключването на периода, избран в стимулираното мнение от 6 април 2022 г. “, оповестиха от Съд на Европейския съюз.
От съда в Люксембург изясняват, че съдът е задължен по всяко дело според от събитията в съответния случай да дефинира подобаващи имуществени наказания за да се предотвратят повторни аналогични нарушавания на правото на Европейски Съюз.
източник: lex.bg
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ