Съдът на Европейския съюз постанови, че ЕК не е дала

Съдът на Европейския съюз постанови, че Европейска комисия „ не е дала правдоподобно пояснение, оправдаващо непредоставянето на поисканите документи “ от The New York Times по отношение на прозрачността на договорите за имунизацията на Pfizer против COVID-19.

Делото, заведено от изданието беше във връзка отвод от даване за обява на текстовите известия сред ръководителя на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен и основния изпълнителен шеф на фармацевтичния колос Алберт Бурла в разгара на пандемията преди сключването на договорката за имунизациите.

The New York Times разкрива известията през 2021 година, само че се сблъсква с спънки при настояването на достъп до тях. Комисията твърди, че не може да даде текстовете. След многократни несполучливи опити през януари 2023 година изданието сезира Съда на Европейски Съюз.

Съда постанови, че Европейска комисия не може просто да твърди, че не разполага с желаните документи; би трябвало да показа достоверни пояснения, които да разрешат както на обществеността, по този начин и на Съда да схванат за какво тези документи не могат да бъдат предоставени, оповестява Euronews.

Според Съда The New York Times е показал съответстващи и поредни доказателства, които сочат съществуването на текстови известия сред Урсула Фон дер Лайен и основният изпълнителен шеф на Pfizer за закупуването на ваксини против COVID-19.

Европейската комисия разполага с два месеца, с цел да апелира решението на Съда на Европейски Съюз.
„ Огромен удар “ за репутацията на Фон дер Лайен
Съдебното решение евентуално ще има големи последствия за прозрачността и отчетността в Европейски Съюз и нанася голям удар върху репутацията на Урсула фон дер Лайен, отбелязва Politico.

Решението е „ удар по прозрачността “, съобщи нидерландският евродепутат Ракел Гарсия Хермида-ван дер Вал, която е съдоговорител на промени в закона, уреждащ достъпа до документи, от името на демократичната група „ Обновена Европа “.

Същността на въпроса е дали текстовите известия следва да се класифицират като документи и затова да могат да бъдат оповестени в името на прозрачността.

Докато редица външни наблюдаващи настояват, че те би трябвало да бъдат третирани като всички други средства за публична връзка, когато са свързани с правенето на политики, Комисията не е съгласна с това мнение.