Съдът на ЕС в Люксембург разгледа преюдициално запитване на Апелативен

Съдът на Европейски Съюз в Люксембург прегледа преюдициално питане на Апелативен съд – Варна и в свое решение разтълкува приложението Директивата за застраховане и конфискация на средства и облаги от незаконна активност в Европейски Съюз, оповестиха от пресслужбата на Апелативен съд- Варна.

Варненският апелативен съд преглежда наказателните каузи на двама души, наказани на първа инстанция за държане на високорискови наркотични субстанции за разпространяване. Прокуратурата е поискала лишаване в интерес на страната на парични суми, открити в жилищата им. Подсъдимите са декларирали, че средствата са благосъстоятелност на членове на фамилиите им. Роднините обаче не са взели участие в производството, защото българският Наказателно-процесуален кодекс не разрешава това. Мъжете са наказани за държане, само че не и за разпространяване на опиати. Варненският областен съд е отказал да разпореди конфискация на сумите, като е приел, че това закононарушение не може да генерира стопански изгоди. Прокуратурата апелира пред Апелативния съд, с претекст, че в решението на първата инстанция  не е взета поради Директивата за застраховане и конфискация.

Парични суми при наказание за " държане на опиати “ не могат да бъдат отнемани по реда на българския Наказателен кодекс, а по така наречен " разширена конфискация “ в друго произвеждане. Освен това, правосъдната процедура в тези случаи в България, както и в съответното произвеждане, е спорна. Затова правосъдните сформира, разглеждащи двете каузи пред Варненския апелативен съд, насочиха питане до Съда на Европейски Съюз.

Решението на Съда в Люксембург указва, че Директивата планува освен конфискация на имущество, което съставлява икономическа полза, получена вследствие на закононарушението, за което причинителят е наказан, само че и такова, за което сезираният съд е уверен, че е добито посредством друго незаконно държание, което може да докара до финансова изгода. В такива случаи обаче решаващият съд може да вземе поради метода на осъществяване – т.е. да реши дали притежанието на опиати може да докара до полза.

Важно конкретизиране на Съда на Европейски Съюз: Директивата не приема национална правна уредба, която разрешава лишаване на имущество, за което се твърди, че принадлежи на разположение, друго от причинителя, без то да има опция да се конституира като страна по делото. Тези лица би трябвало да имат опция за отбрана на правата си пред съда през цялото произвеждане за конфискация – състояние, което българският процесуален закон не позволява. Тоест в тази ситуация националното право опонира на това на Европейския съюз.

*Преюдициалното питане разрешава на съдилищата на държавите- членки при разглеждането на каузи да се обръщат с въпроси към Съда на Европейски Съюз за пояснение на правото на Съюза или валидността на негов акт. Националният съд би трябвало да се произнесе по делото  в сходство с решението на Съда. Това решение има обвързваща мощ и за останалите национални съдилища, когато бъдат сезирани с сходен въпрос. Целта е правото на Европейски Съюз да се пояснява и ползва еднообразно във всички страни-членки.