Ковач спасил като по чудо сабята на Раковски СНИМКИ
Сабята на Георги Стойков Раковски за малко да се трансформира в кухненски нож преди 50 години! Удивителният артефакт, принадлежал на основателя на българското революционно придвижване, е един от най-интересните експонати в изложбата в Регионалния исторически музей, която е отдадена на 200-годишнината от рождението му.
Тя бе открита с 10 музикални пиеси за класическа китара, които извършиха учениците от СМУ „ Добрин Петков “ Емил Тасев и Ванеса Чолакова.
„ Сабята е открита при почистване на къща в русенско село преди 50 години. Стопаните я намират в доста тежко положение и както става в такива случаи, я дават на ковача да направи от нея огромен нож. Когато майсторът я почистил видял на острието гравиран със злато надпис „ Сава С. Раковски – 1 май 1854 година “, описа историята на експоната шефът на Историческия музей доктор Стефан Шивачев.
Ковачът незабавно предал сабята на Русенския исторически музей. Сега русенци я дават да бъде изложена в Пловдивския РИМ до края на юли.
На изложбата е показана възстановка на главата на Раковски от видния ни антрополог проф. Йордан Йорданов, както и неговият пътнически сандък.
Той е дълъг 1,6 метра и в него революционерът е слагал книжата и персоналните си движимости по време на честите и дълги пътувания от град на град – Нови Сад, Белград, Одеса, Болград, Букурещ.
Д-р Шивачев напомни, че малко персонални движимости са останали от Георги Стойков Раковски. Причината е, че когато умира от туберкулоза на 46 години, той има огромни задължения. Те са свързани с издаваните от него вестници и книги в последните годони от живота му.
„ Четири дни след гибелта му е изработен търг, на който продават цялото му имущество. Понеже българската емиграция не е от най-заможните, а богатите не са имали това чувство за национализъм, голямата част от нещата му са купени от румънци. И по този начин са окончателно изгубени “, описа доктор Шивачев
В експозицията са показани персонални движимости и от двамата съратници на Раковски – адютантът му Бранислав Велешки и лекарят на Първа българска легия доктор Рашко Петров.
Велешки, който след освобеждението живее и работи като общински чиновник в Пловдив, оставя след гибелта си всичко обвързвано с Раковски на музея. Сега е показан персоналния му щемпел за восък, с който е запечатвал кореспонденцията на Раковски. На него е изобразен лъв, които държи меч и кръст.
Пловдивският музей излага за 200-годишнината и различен любопитен артефакт – персоналната табла на доктор Рашко Петров. Тя е в доста положително положение. Украсата и пуловете й са от слонова кост.
Тя бе открита с 10 музикални пиеси за класическа китара, които извършиха учениците от СМУ „ Добрин Петков “ Емил Тасев и Ванеса Чолакова.
„ Сабята е открита при почистване на къща в русенско село преди 50 години. Стопаните я намират в доста тежко положение и както става в такива случаи, я дават на ковача да направи от нея огромен нож. Когато майсторът я почистил видял на острието гравиран със злато надпис „ Сава С. Раковски – 1 май 1854 година “, описа историята на експоната шефът на Историческия музей доктор Стефан Шивачев.
Ковачът незабавно предал сабята на Русенския исторически музей. Сега русенци я дават да бъде изложена в Пловдивския РИМ до края на юли.
На изложбата е показана възстановка на главата на Раковски от видния ни антрополог проф. Йордан Йорданов, както и неговият пътнически сандък.
Той е дълъг 1,6 метра и в него революционерът е слагал книжата и персоналните си движимости по време на честите и дълги пътувания от град на град – Нови Сад, Белград, Одеса, Болград, Букурещ.
Д-р Шивачев напомни, че малко персонални движимости са останали от Георги Стойков Раковски. Причината е, че когато умира от туберкулоза на 46 години, той има огромни задължения. Те са свързани с издаваните от него вестници и книги в последните годони от живота му.
„ Четири дни след гибелта му е изработен търг, на който продават цялото му имущество. Понеже българската емиграция не е от най-заможните, а богатите не са имали това чувство за национализъм, голямата част от нещата му са купени от румънци. И по този начин са окончателно изгубени “, описа доктор Шивачев
В експозицията са показани персонални движимости и от двамата съратници на Раковски – адютантът му Бранислав Велешки и лекарят на Първа българска легия доктор Рашко Петров.
Велешки, който след освобеждението живее и работи като общински чиновник в Пловдив, оставя след гибелта си всичко обвързвано с Раковски на музея. Сега е показан персоналния му щемпел за восък, с който е запечатвал кореспонденцията на Раковски. На него е изобразен лъв, които държи меч и кръст.
Пловдивският музей излага за 200-годишнината и различен любопитен артефакт – персоналната табла на доктор Рашко Петров. Тя е в доста положително положение. Украсата и пуловете й са от слонова кост.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ