Събудих се, а в мен вече бе ти. Още не

Събудих се, а в мен към този момент бе ти. Още не бях отворила очи, и към този момент се промъкна някъде в мен. Не като мисъл, а като усещане… Попитах те, аз също ли пребивавам в теб? Усещаш ли ме още?
Идвам ли по този начин неканена, да диря твоята Любов?…

Да, запитвам те. Отговори ми.

Щом си пристигнал по този начин, ела ще поговорим. После можеш да си тръгнеш отново.
Не мога, казваш. Бързам. Чакат ме да се върна.

…. Да се върнеш в нормалния си действителен свят. Където се събуждаш, пиеш кафе и към този момент мислиш за работа и какво имаш да правиш. Отиваш с отвращение, само че би трябвало. Говориш с другите хора, едвам се разсееш от личните си мисли. Кой какво направил и за какво. Всички са недоволни и потиснати като теб. Усещаш празнина, само че се залъгваш, че несъмнено си изтощен.
„ Днес имам просто тежък ден. “, си казваш.

Минава и следващият ти „ тежък “ ден. Прибираш се, хапваш. Приятели те търсят да излезете. Приятелката ти те чака, да се видите. Нямаш време да се замисляш даже. ….Но ето, идва за момент още веднъж тази безчувственост, и ужасното възприятие на празнина.

Това ли е Животът?

Нямаш време за мен, знам. Избягваш даже мъничко да ме почувстваш. Бързаш отново за някъде. Някой и нещо те чакат, толкоз работа за извършване. Имаш огромни фантазии и високи цели….

Казваш: Не желая да приказваме, зле ми е, имах тежък ден. Животът ме смаза, само че на следващия ден е нов ден.
Лягаш и заспиваш изтощен.

…. Но тогава, за какво идваш? Защо идваш и какво търсиш в мен?

Цветана Нешева