Изхвърлиха Ботев! Пак!
Събрали се "гладичките умовце ", титулувани МОН, турили си "важните кокоши физиономии ", почесали своя "мозъчни ревматизъм ", изстъпили се гордо връз политическото гюбре, па изврякали историческо решение.
А точно: Вън публицистиката на Ботйова от българското учебно заведение! Обяснения няма, причини - хептен. Кои сме ние, впрочем, та желаеме пояснения от министерските "мудрословеснейши патки ", тез повелители на знанието и просвещението!
Обаче!
Нищо не идва на празно място.
***
1929-а. Появява се една брошура с цвят на плъх - "Чий е Ботев? Нравственият лик на тая злокобна персона ". Авторът е псевдоним. Макдъф. Зад Шекспировия воин, който убива тиранина Макбет, се крие срамежлив левент - Петър Наумов. Журналист, който никой не знае и не помни.
Ако прочетете тази книга (само с противогаз!), ще "научите ", че Ботев е един "жестокосърден кумир ", един "панаирджийски глинен исполин ", един "долнопробен блян ", който е "причината за моралното и гражданствено проваляне на актуалната юноша " и "компрометира устоите на целокупното родно място за задачите на една тъмна мафия ".
Ботев е знак на "човешката мръсотия ", на "моралната бедност, неналичието на темперамент, незнанието, интелектуалната дребнавост ", на "тъмните и необуздани скотски нагони ", на "зловещият хормон, от който била преситена неговата кръв ", на "животинската злоба по отношение на по-даровитите, по-уважаваните, по-издигнатите ".
Той е "тавански бунтовник ", "книжен бунтовник ", който "се бори с турчина на сцената на Войниковия спектакъл, едвам олаби своя нагон "; "безпримерен лакомец и двуличник ", който "монополизира ролята на максимален подстрекател на българския народ "; властолюбец, изискал "да стане некоронован султан на революционните комитети "; "бъдещ Цезар ", с "преторианска армия от 10-15 скитници и нехранимайковци ", който "се обкръжи с ореола на именит херой, та да изправи размирен авторитет против своя противник - Левски ". Към него Левски е "запазил в душата си най-голямото пренебрежение и омерзение " и "осуетил неговите грандомански диктаторски проекти ", а Ботев, този "гениален нарушител ", който "има пръст в погубването на Левски ", оплакал Апостола, с цел да пипне едни парици...
И най-накрая - повел чета заради "тънка егоистична сметчица " - "мислел, че черната, рисковата работа е към този момент свършена и че той отива единствено да събира плодовете ". И "създаде от тоя поход една безпримерна хекатомба пред олтаря на своето персонално "аз " и написа една от най-черните страници в българската история ", и по този начин "постигнал двете цели, които гонел: затриването на четата и плячкосването на славата на най-големия бунтовник (Левски - б.а.) ".
Изобщо - Ботев е "вероломен дявол на разрушението ", на "нечовешки нарцисизъм и необуздана надутост, подсладени с безпримерна тартюфщина ", "който не се умори да унищожава и ненавижда ", "чийто живот е импрегниран от непресушима злъчка, ненавист, завист и жадност за опустошение и гибел ", а писанията му са "напоени с гняв, завист и ненавист ".
Тази воня (и още 100 пъти по толкова) прелива от пасквила на Макдъф. През 1930 година Петър Динеков назовава този памфлет "най-глупавата и долна книга, която в миналото е излизала на български език ". Ще минат 80 години и на български език ще излезе една също толкоз долна, помийна книга, единствено че за Левски.
***
1992-а. Макдъф изпълзя из небитието. В преднамерено напътствие министерските "мудрословеснейши патки " наставляваха българските учители "да не натъртват доста на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, тъй като те не се употребили с положително име в тогавашното общество ". Кое общество?! На "нашите чорбаджии ", "тези национални пиявици " с "дървените мозъци " и с "бегемотски кожи ", които назовават служащите за освобождението на българския народ "вагабонти, шарлатани и чапкъни "?! Очевидно.
***
1993-а. Макдъф се появи за трети път. "Литературен конгрес " разгласява "Размишления под една разстреляна икона ". Авторът не се крие. Пъчи се. Любен Дилов, публицист фантазьор. Отдаден на високоинтелектуалната задача да отърве българския народ от една подправена икона, от един кух паметник, от един злотворен кумир.
"Повечето монументи са кухи. Повечето икони възвеличават и освещават до святост качества, чиято социална стойност през днешния ден към този момент е съмнителна ", написа фантастът. С вярата да сложи "началото на ново иконоборство, което да преобрази народа ни " и да прочисти националната история от лица със съмнителна социална стойност като Ботйова (другото "съмнително лице " е Вапцаров).
Ботев отговорен! Защото е "първият и най-пакостен образец в нашата история " и подстрекател на "всички тоталитаристично-тотемистични придвижвания у нас - националистически, фашистки, комунистически ". Защото вместо да си написа стиховете във Влашко, направил терористичен акт, завладял "Радецки " и погинал театрално, безсмислено и безоправдателно.
Ботев е отговорен! За това, че "със своята екзалтирана неприспособимост за пълководец " погубил "още 100 храбри българи "; че фанатизмът засилил неговата "природна параноя ", основал му "фалшива себепредстава "; че не се опазил, не се съхранил за поколенията и си останал едно "регионално събитие "; че вместо "да натрупа нужната интелектуална просвета " се захванал да освобождава България; че не проумял за какво "Шекспир, Гьоте и Петрарка не са писали бунтовни стихове, а Вазов не е водил чета в Балкана "; че пожертвал живота си за някакво "население с предрационално тотемистично мислене ".
Ботев е отговорен! Защото с тази си неразумна всеотдайност изкривил съдбовно "представата ни за задачата на интелектуалеца "; подсилил "разрушителните, идолопоклоннически инстинкти на масите ", на оня "масов човек, който от много време, воден от някакво знаме, прострелва дробовете на близък си или му изтръгва сърцето "...
Когато НАТО бомбардира Белградската телевизия и умъртви 16 публицисти, фантастът, кристалният интелектуал възкликна: "Ами в случай че ударът беше върху сръбската касапница? Кланицата дава месо на хората. Едно и също е отношението ми ". Не, фантастът не бърка слово със свинското. Месото е несравнимо по-голяма полезност. "Месото е по-важно от думите. Аз мога да хапвам месо безмълвно "...
***
2004-а. Макдъф се появи за четвърти път. Загърнат в академична роба, декориран с научни трофеи. Академичният съвет на Факултет славянски филологии на СУ "Св. Кл. Охридски " изхвърли публицистиката на Христо Ботев от кандидатстудентския конспект.
Защото "съдържа прекалено много намеци към тези времена "; е "неразбираема за днешните деца ", които "не познават културно-историческия и политическия подтекст на това време "; тъй като "сложността на тези творби провокира смут и омерзение у децата "; "не приказва никой от сегашните езици на толерантността "; "няма ангажимент към красивото и положителното като универсални категории "; и тъй като образованието по литература би трябвало да се освободи от непотребния баласт. От Ботев.
Децата не знаят и не би трябвало да знаят своята история. Не схващат и не би трябвало да схващат посланията на времето. Знанието е рисково. Свободата - нездравословна. "Онова време " е кодовото име на 5-вековното турско иго. "Онези времена " са величавото Българско възобновление и неистовите старания за национално избавление. Една орда деконструктори на Българската голгота към този момент бяха оповестили робството за благотворно наличие, Възраждането - за измислица, апостолите - за артисти от селска вечеринка.
Макдъф осъди Ботев като честен урод, суетлив и егоистичен дявол, погубител на Левски, БРЦК и на 120 момчета, а словото му отхвърли като "зла, разрушителна буря ".
Фантастът осъди Ботев като въодушевен, екзалтиран параноик, който изтръгва сърцето на близък си.
И двамата отхвърлят личността на Ботев, неговия живот, неговата крах, неговата безсмъртност. И неговото слово. Според университетския Макдъф публицистиката на Ботев е нетолерантна, тя приказва с езика на омразата, на нетърпимостта, тя е грозна, зла, уродлива, варварска, ужасна и отвратителна. И провокира смут и омерзение.
Към кого да е търпелив Ботев? Към робството? Към поробителя? Към "дивия, варварския и безчовечния турски хомот "? Към "цивилизованите европейски вълци "? Но! Щом Ботев е противен, злобен, недъгав, ужасяващ, непоносим и незаконен, значи робството е красиво, благо, положително, привлекателно, богоугодно и душеспасително. А свободата, достолепието и саможертвата са престъпни знаци на някакво първобитно безчовечие.
За благополучие, сподели университетският Макдъф, публицистиката на Ботев не е настояща. Ботев - също. Той е просто една "злободневна асоциация ", една "неразбираема алюзия ".
***
2006-а, 130 години от гибелта на Ботев. Макдъф регистрира величави триумфи: 80% от гимназистите не знаят кой е създателят на "Хаджи Димитър ", 97% не са чели "Смешен рев " и не знаят що е това Парижка комуна. Но пък 87% знаят "Води ме в някоя квартална механа ". Социологическото изследване провокира краткотраен ужас в публичното схващане, 2-3 есеистични вопъла и следващата порция вайканици. И всичко потъна в нормалната политическа воня и безпросветна тиня. А гимназистите, техните родители и учители заедно запяха "Води ме в някоя квартална механа! ", поръчаха си по две умрели от мраз бири, па замятаха упоителни и високопатриотични гюбеци, уверени, че формулата на триумфа включва единствено "компютри и британски " и изключва императивно тъпи въпроси като "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? ".
***
2011-2012-а. Макдъф се появи за пети път. Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) установи дискриминация "по възраст " в "На сбогуване " - "младите са прокудени, немили, клети, недраги ". При това - прокудени от "турска черна прокуда ".
КЗД постанови в еди-кой си учебник "да бъде икономисан и сменен с различен текст " следният откъс: "да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище "...
КЗД разпореди в различен учебник "да бъде икономисан и сменен с различен текст " следният откъс: "Той беше Мунчо. Като позна главата на обичания си Русияна, той вторачи гневни, безумни очи в нея и изригна в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня срещу Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя вманиачен беше единственият човек, който се осмели да стачкува ". Това е финалът на "Под игото ". Поантата. Смисълът и посланието.
В трети учебник КЗД изиска "подходящ коментар " на "Една българка " и "Опълченците на Шипка ", щото "анализът излишно и небезпристрастно подчертава върху цитати, извадени от подтекста ", "турците са с всички характерности на врагове ", а българите "с всички характерности на герои ".
КЗД похвали един учебник, в който написа: "Османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на гибел ", тъй като "Османската полиция е изпълнявала служебните си задължения, за османската полиция Левски е бил извършител на реда. Такава е била политиката на империята ".
***
Междувременно Макдъфите - социолози, псевдописатели и псевдоисторици - вилнееха и върлуваха. И постановиха, и отсъдиха:
"Ботев и Левски са момчета с девиантно държание, които при други условия щяха да станат нарушители "; Левски е "детеубиец, българоубиец, кървава икона, татко на мутрите "; Баташкото кръвопролитие е "дълбоко консервативен антагонизиращ националистически мит, който би трябвало да бъде деконструиран "; "Априлското въстание е селска кавга "; Освобождението - иго, робството - рахатлък; няма българи - има османска нация, ерго - Ботев и Левски са си едни чисти османлии; "Под игото " е "националистически идиом ". Ето ви гердан от идиоми: "Националистическо куче се шири в каруца като пет пари в торбичка и я кара през куп за грош "...
Макдъф едвам не се задуши от правоверен бяс. Тъпите българи избраха своя обичан разказ - "Под игото " - "един несъвършен, първичен разказ без литературни качества ", тъй като "е прекомерно български, архаично български, старомоден, вмирисан, неясен за децата, написан на един мъртъв език "... И окончателната присъда: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга "...
***
2018-а. Министерският Макдъф блесна още веднъж. Разпарчетоса "Под игото "; пакетира Черноризец Храбър с Бокачо и "Отечество общително " с "Моето семейство и други животни "; като сущи Бай Ганьо простреля Алеко; и низвергна Ботевата журналистика от българското учебно заведение.
Студенти по публицистика, непрочели ни "Политическа зима ", ни "Смешен рев " (за "Наместо стратегия " и дума да не става!), си мислят, че Великата френска гражданска война и Парижката комуна са едно и също събитие, само че за "компенсация " са уверени, че лорд Биконсфилд и Дизраели са две обособени персони. Те не са чели "Народът през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ", тъй като не би трябвало (императивно!) да имат нищо общо с народа през вчерашния ден, с народа през днешния ден и с народа на следващия ден. Стигат им "компютри и британски ", с цел да преуспеят! Така повеляват "безцветните и спекулативни персони ", за които "мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, вярата е цялостната гуша ".
А Ботев? Той е баласт, предопределен за изхвърляне. Той не е настоящ. Ето го неактуалният Ботев:
"Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мьлчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като последния виновник и чакаш второто дохождание на Месия, с цел да добиеш премия за своите петивековни премеждия! Какво желаете от сходен народ? Той е плебей, и плебей категоричен, и аз имам цялостното човеческо право да го прокълна от сичкото си сьрце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен кьм своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци! ".
***
P.S. Вярвам, че просветеният четец ще разграничи безпогрешно думите на Макдъфите от словото на Христо Ботев.
А точно: Вън публицистиката на Ботйова от българското учебно заведение! Обяснения няма, причини - хептен. Кои сме ние, впрочем, та желаеме пояснения от министерските "мудрословеснейши патки ", тез повелители на знанието и просвещението!
Обаче!
Нищо не идва на празно място.
***
1929-а. Появява се една брошура с цвят на плъх - "Чий е Ботев? Нравственият лик на тая злокобна персона ". Авторът е псевдоним. Макдъф. Зад Шекспировия воин, който убива тиранина Макбет, се крие срамежлив левент - Петър Наумов. Журналист, който никой не знае и не помни.
Ако прочетете тази книга (само с противогаз!), ще "научите ", че Ботев е един "жестокосърден кумир ", един "панаирджийски глинен исполин ", един "долнопробен блян ", който е "причината за моралното и гражданствено проваляне на актуалната юноша " и "компрометира устоите на целокупното родно място за задачите на една тъмна мафия ".
Ботев е знак на "човешката мръсотия ", на "моралната бедност, неналичието на темперамент, незнанието, интелектуалната дребнавост ", на "тъмните и необуздани скотски нагони ", на "зловещият хормон, от който била преситена неговата кръв ", на "животинската злоба по отношение на по-даровитите, по-уважаваните, по-издигнатите ".
Той е "тавански бунтовник ", "книжен бунтовник ", който "се бори с турчина на сцената на Войниковия спектакъл, едвам олаби своя нагон "; "безпримерен лакомец и двуличник ", който "монополизира ролята на максимален подстрекател на българския народ "; властолюбец, изискал "да стане некоронован султан на революционните комитети "; "бъдещ Цезар ", с "преторианска армия от 10-15 скитници и нехранимайковци ", който "се обкръжи с ореола на именит херой, та да изправи размирен авторитет против своя противник - Левски ". Към него Левски е "запазил в душата си най-голямото пренебрежение и омерзение " и "осуетил неговите грандомански диктаторски проекти ", а Ботев, този "гениален нарушител ", който "има пръст в погубването на Левски ", оплакал Апостола, с цел да пипне едни парици...
И най-накрая - повел чета заради "тънка егоистична сметчица " - "мислел, че черната, рисковата работа е към този момент свършена и че той отива единствено да събира плодовете ". И "създаде от тоя поход една безпримерна хекатомба пред олтаря на своето персонално "аз " и написа една от най-черните страници в българската история ", и по този начин "постигнал двете цели, които гонел: затриването на четата и плячкосването на славата на най-големия бунтовник (Левски - б.а.) ".
Изобщо - Ботев е "вероломен дявол на разрушението ", на "нечовешки нарцисизъм и необуздана надутост, подсладени с безпримерна тартюфщина ", "който не се умори да унищожава и ненавижда ", "чийто живот е импрегниран от непресушима злъчка, ненавист, завист и жадност за опустошение и гибел ", а писанията му са "напоени с гняв, завист и ненавист ".
Тази воня (и още 100 пъти по толкова) прелива от пасквила на Макдъф. През 1930 година Петър Динеков назовава този памфлет "най-глупавата и долна книга, която в миналото е излизала на български език ". Ще минат 80 години и на български език ще излезе една също толкоз долна, помийна книга, единствено че за Левски.
***
1992-а. Макдъф изпълзя из небитието. В преднамерено напътствие министерските "мудрословеснейши патки " наставляваха българските учители "да не натъртват доста на Ботев, Левски, Каравелов и Раковски, тъй като те не се употребили с положително име в тогавашното общество ". Кое общество?! На "нашите чорбаджии ", "тези национални пиявици " с "дървените мозъци " и с "бегемотски кожи ", които назовават служащите за освобождението на българския народ "вагабонти, шарлатани и чапкъни "?! Очевидно.
***
1993-а. Макдъф се появи за трети път. "Литературен конгрес " разгласява "Размишления под една разстреляна икона ". Авторът не се крие. Пъчи се. Любен Дилов, публицист фантазьор. Отдаден на високоинтелектуалната задача да отърве българския народ от една подправена икона, от един кух паметник, от един злотворен кумир.
"Повечето монументи са кухи. Повечето икони възвеличават и освещават до святост качества, чиято социална стойност през днешния ден към този момент е съмнителна ", написа фантастът. С вярата да сложи "началото на ново иконоборство, което да преобрази народа ни " и да прочисти националната история от лица със съмнителна социална стойност като Ботйова (другото "съмнително лице " е Вапцаров).
Ботев отговорен! Защото е "първият и най-пакостен образец в нашата история " и подстрекател на "всички тоталитаристично-тотемистични придвижвания у нас - националистически, фашистки, комунистически ". Защото вместо да си написа стиховете във Влашко, направил терористичен акт, завладял "Радецки " и погинал театрално, безсмислено и безоправдателно.
Ботев е отговорен! За това, че "със своята екзалтирана неприспособимост за пълководец " погубил "още 100 храбри българи "; че фанатизмът засилил неговата "природна параноя ", основал му "фалшива себепредстава "; че не се опазил, не се съхранил за поколенията и си останал едно "регионално събитие "; че вместо "да натрупа нужната интелектуална просвета " се захванал да освобождава България; че не проумял за какво "Шекспир, Гьоте и Петрарка не са писали бунтовни стихове, а Вазов не е водил чета в Балкана "; че пожертвал живота си за някакво "население с предрационално тотемистично мислене ".
Ботев е отговорен! Защото с тази си неразумна всеотдайност изкривил съдбовно "представата ни за задачата на интелектуалеца "; подсилил "разрушителните, идолопоклоннически инстинкти на масите ", на оня "масов човек, който от много време, воден от някакво знаме, прострелва дробовете на близък си или му изтръгва сърцето "...
Когато НАТО бомбардира Белградската телевизия и умъртви 16 публицисти, фантастът, кристалният интелектуал възкликна: "Ами в случай че ударът беше върху сръбската касапница? Кланицата дава месо на хората. Едно и също е отношението ми ". Не, фантастът не бърка слово със свинското. Месото е несравнимо по-голяма полезност. "Месото е по-важно от думите. Аз мога да хапвам месо безмълвно "...
***
2004-а. Макдъф се появи за четвърти път. Загърнат в академична роба, декориран с научни трофеи. Академичният съвет на Факултет славянски филологии на СУ "Св. Кл. Охридски " изхвърли публицистиката на Христо Ботев от кандидатстудентския конспект.
Защото "съдържа прекалено много намеци към тези времена "; е "неразбираема за днешните деца ", които "не познават културно-историческия и политическия подтекст на това време "; тъй като "сложността на тези творби провокира смут и омерзение у децата "; "не приказва никой от сегашните езици на толерантността "; "няма ангажимент към красивото и положителното като универсални категории "; и тъй като образованието по литература би трябвало да се освободи от непотребния баласт. От Ботев.
Децата не знаят и не би трябвало да знаят своята история. Не схващат и не би трябвало да схващат посланията на времето. Знанието е рисково. Свободата - нездравословна. "Онова време " е кодовото име на 5-вековното турско иго. "Онези времена " са величавото Българско възобновление и неистовите старания за национално избавление. Една орда деконструктори на Българската голгота към този момент бяха оповестили робството за благотворно наличие, Възраждането - за измислица, апостолите - за артисти от селска вечеринка.
Макдъф осъди Ботев като честен урод, суетлив и егоистичен дявол, погубител на Левски, БРЦК и на 120 момчета, а словото му отхвърли като "зла, разрушителна буря ".
Фантастът осъди Ботев като въодушевен, екзалтиран параноик, който изтръгва сърцето на близък си.
И двамата отхвърлят личността на Ботев, неговия живот, неговата крах, неговата безсмъртност. И неговото слово. Според университетския Макдъф публицистиката на Ботев е нетолерантна, тя приказва с езика на омразата, на нетърпимостта, тя е грозна, зла, уродлива, варварска, ужасна и отвратителна. И провокира смут и омерзение.
Към кого да е търпелив Ботев? Към робството? Към поробителя? Към "дивия, варварския и безчовечния турски хомот "? Към "цивилизованите европейски вълци "? Но! Щом Ботев е противен, злобен, недъгав, ужасяващ, непоносим и незаконен, значи робството е красиво, благо, положително, привлекателно, богоугодно и душеспасително. А свободата, достолепието и саможертвата са престъпни знаци на някакво първобитно безчовечие.
За благополучие, сподели университетският Макдъф, публицистиката на Ботев не е настояща. Ботев - също. Той е просто една "злободневна асоциация ", една "неразбираема алюзия ".
***
2006-а, 130 години от гибелта на Ботев. Макдъф регистрира величави триумфи: 80% от гимназистите не знаят кой е създателят на "Хаджи Димитър ", 97% не са чели "Смешен рев " и не знаят що е това Парижка комуна. Но пък 87% знаят "Води ме в някоя квартална механа ". Социологическото изследване провокира краткотраен ужас в публичното схващане, 2-3 есеистични вопъла и следващата порция вайканици. И всичко потъна в нормалната политическа воня и безпросветна тиня. А гимназистите, техните родители и учители заедно запяха "Води ме в някоя квартална механа! ", поръчаха си по две умрели от мраз бири, па замятаха упоителни и високопатриотични гюбеци, уверени, че формулата на триумфа включва единствено "компютри и британски " и изключва императивно тъпи въпроси като "Кажи ми, кажи, бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее? ".
***
2011-2012-а. Макдъф се появи за пети път. Комисията за отбрана от дискриминация (КЗД) установи дискриминация "по възраст " в "На сбогуване " - "младите са прокудени, немили, клети, недраги ". При това - прокудени от "турска черна прокуда ".
КЗД постанови в еди-кой си учебник "да бъде икономисан и сменен с различен текст " следният откъс: "да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище "...
КЗД разпореди в различен учебник "да бъде икономисан и сменен с различен текст " следният откъс: "Той беше Мунчо. Като позна главата на обичания си Русияна, той вторачи гневни, безумни очи в нея и изригна в един дъжд от плюнки, една колосална попръжня срещу Мохамеда и султана. Обесиха го на касапницата. Тоя вманиачен беше единственият човек, който се осмели да стачкува ". Това е финалът на "Под игото ". Поантата. Смисълът и посланието.
В трети учебник КЗД изиска "подходящ коментар " на "Една българка " и "Опълченците на Шипка ", щото "анализът излишно и небезпристрастно подчертава върху цитати, извадени от подтекста ", "турците са с всички характерности на врагове ", а българите "с всички характерности на герои ".
КЗД похвали един учебник, в който написа: "Османската полиция заловила Апостола и съдът го осъдил на гибел ", тъй като "Османската полиция е изпълнявала служебните си задължения, за османската полиция Левски е бил извършител на реда. Такава е била политиката на империята ".
***
Междувременно Макдъфите - социолози, псевдописатели и псевдоисторици - вилнееха и върлуваха. И постановиха, и отсъдиха:
"Ботев и Левски са момчета с девиантно държание, които при други условия щяха да станат нарушители "; Левски е "детеубиец, българоубиец, кървава икона, татко на мутрите "; Баташкото кръвопролитие е "дълбоко консервативен антагонизиращ националистически мит, който би трябвало да бъде деконструиран "; "Априлското въстание е селска кавга "; Освобождението - иго, робството - рахатлък; няма българи - има османска нация, ерго - Ботев и Левски са си едни чисти османлии; "Под игото " е "националистически идиом ". Ето ви гердан от идиоми: "Националистическо куче се шири в каруца като пет пари в торбичка и я кара през куп за грош "...
Макдъф едвам не се задуши от правоверен бяс. Тъпите българи избраха своя обичан разказ - "Под игото " - "един несъвършен, първичен разказ без литературни качества ", тъй като "е прекомерно български, архаично български, старомоден, вмирисан, неясен за децата, написан на един мъртъв език "... И окончателната присъда: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга "...
***
2018-а. Министерският Макдъф блесна още веднъж. Разпарчетоса "Под игото "; пакетира Черноризец Храбър с Бокачо и "Отечество общително " с "Моето семейство и други животни "; като сущи Бай Ганьо простреля Алеко; и низвергна Ботевата журналистика от българското учебно заведение.
Студенти по публицистика, непрочели ни "Политическа зима ", ни "Смешен рев " (за "Наместо стратегия " и дума да не става!), си мислят, че Великата френска гражданска война и Парижката комуна са едно и също събитие, само че за "компенсация " са уверени, че лорд Биконсфилд и Дизраели са две обособени персони. Те не са чели "Народът през вчерашния ден, през днешния ден и на следващия ден ", тъй като не би трябвало (императивно!) да имат нищо общо с народа през вчерашния ден, с народа през днешния ден и с народа на следващия ден. Стигат им "компютри и британски ", с цел да преуспеят! Така повеляват "безцветните и спекулативни персони ", за които "мъдростта е парата, вярата е дебело прасе, вярата е цялостната гуша ".
А Ботев? Той е баласт, предопределен за изхвърляне. Той не е настоящ. Ето го неактуалният Ботев:
"Тука се подиграват с парцелът ти, с животът ти, с трудът ти, с децата ти и с най-свещените предмети на твоето човеческо съществуване, а ти мьлчиш като риба, търпиш като вол, молиш се богу като последния виновник и чакаш второто дохождание на Месия, с цел да добиеш премия за своите петивековни премеждия! Какво желаете от сходен народ? Той е плебей, и плебей категоричен, и аз имам цялостното човеческо право да го прокълна от сичкото си сьрце и душа, в случай че той и отсега нататък остане по този начин безучастен кьм своята горчива орис. Проклет да е, в случай че той не въстане срещу своите кръвопийци! ".
***
P.S. Вярвам, че просветеният четец ще разграничи безпогрешно думите на Макдъфите от словото на Христо Ботев.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ