Съборетини, бараки, стари селскостопански постройки и всякакви подобни стават малки

Съборетини, бараки, остарели селскостопански постройки и всевъзможни сходни стават дребни фотоволтаични централи в обезлюдяващи се села. Става въпрос за съоръжения сякаш за персонални потребности, построяването на които се подтиква от законодателството у нас и в Европейски Съюз. В множеството случаи обаче тук иде тирада за заобикаляне и възползване от нормативната уредба. За това сигнализира новият районен управител на EVN за България Александър Сипек.

В интервала сред 1 октомври 2018 година и 1 януари 2021 година на територията на Югоизточна България , която се обслужва от сдруженията на австрийската компaния, са построени 405 такива дребни покривни централи с мощ до 30 киловата. А други близо 300 са в развой на присъединение. По принцип концепцията на тласъците за тяхното създаване е създаваната електрическа енергия да се употребява за лични потребности на къщата. А когато домът няма потребност от толкоз ток , той да отива в мрежата и да се употребява от другите консуматори. Като по този метод общата консумация в мрежата става „ по-зелена “. Но това са нещата на хартия. Според Сипек и сътрудниците му от управлението на „ Електроразпределение Юг “ в всеобщия случай става въпрос за корист и възползване от законодателството от страна на неточни хора. В голямата част от случаите такива микроцентрали са построени върху необитаеми къщи, които надлежно нямат никакво ползване на ел.енергия. Така цялата създадена от слънчевите панели би трябвало да влезе в електроразпределителната мрежа. Самото ЕРП по закон е длъжно да причисли такива микроцентрали, което за него е инвестиция, която обаче не се изплаща във времето. Паралелно с това губи и НЕК, който би трябвало да заплаща ток а от тези покривни съоръжения на преференциални цени.

Още по-фрапантно наподобяват нещата, когато такива слънчеви централи се инсталират върху полуразрушени къщи. Или пък въобще не са върху къщата, тъй като покривът й е рухнал или пък е в толкоз лощо положение, че не може да издържи тежестта. Тогава фотоволтаичните панели се слагат непосредствено в двора или пък върху външната тоалетна, или върху остаряла полуразрушена селскостопанска сграда, единствено и единствено да ги има, отбелязва Сипек. Той споделя също, че този бизнес очевидно е много завладяващ, тъй като от сдружението следят по какъв начин хора купуват такива необитаеми и постоянно полурухнали парцели в съвсем обезлюдени села , а по-късно в тях се появяват такива фотоволтаични централи.

Институциите, най-много в лицето на Комисията за енергийно и водно контролиране (КЕВР), не реагират на сигналите и жалбите на EVN, позовавайки се на закона, че ЕРП-то е длъжно да причисли такива централи към мрежата. В същото време локалните управляващи демонстрират, че съгласно кадастъра там има сграда, а щом има, значи може да се построи и слънчева микроцентрала.

„ Консумация на ток в такива парцели няма, надлежно цялата създадена ел.енергия от тях би трябвало да се поеме от мрежата. Но защото става въпрос за дребни или отдалечени села или вилни зони, там тя не е задоволително мощна, с цел да поеме такива товари. Съответно ние би трябвало да влагаме в тази мрежа, а възвръщаемост няма, тъй като в парцела няма и ползване, нито в близките, или в някои случаи то е пренебрежимо малко “, изяснява Александър Сипек.

Още четете на