Ще спаси ли втечненият газ Европа от руските зависимости?
Събитията в Украйна накараха Европа да се замисли за сигурността на доставките на газ. Тя търси сурогат на съветското гориво и счита, че втечненият газ е главната опция. Втечненият природен газ обаче няма да реши казуса по няколко аргументи, написа БГНЕС, базирайки се на Анадолската организация.
Докато спорът сред Украйна и Русия изведе сигурността на доставките на природен газ на напред във времето в дневния ред на Европа, втечненият природен газ се обрисува като жизнеспособна опция, само че по доста аргументи се преглежда като недоходоносен сурогат.
Според интернационалните източници, през предходната година в света са продадени 380 милиона тона полутечен природен газ (LNG). На Европа се падат към 80 милиона тона от тях. Дори в случай че всички нейни терминали работят с оптимален потенциал, инфраструктурата ѝ е в положение да обработи 145 милиона тона полутечен природен газ. Това значи, че има към 65-70 милиона тона свободен потенциал. По този метод вносът на полутечен природен газ даже при оптимален потенциал може да компенсира единствено половината от съветския газ по тръбопроводите. Освен това европейските страни ще би трябвало да пренаредят маршрутите на тръбопроводите и да основат междинни връзки за превозване на газ от наземните терминали до центровете за ползване на континента.
По отношение на интеграцията на полутечен природен газ - Испания, Обединеното кралство, Франция и Турция се открояват като страни с максимален капацитет.
Германия, която не разполага с терминали за полутечен природен газ, възнамерява да построи два терминала за полутечен природен газ и да ги пусне в употреба в границите на две години, с цел да понижи зависимостта си от съветския природен газ. Според проектите на немското държавно управление терминалите ще бъдат построени в Брунсбютел и Вилхелмсхафен.
Годишното търсене на природен газ в страните от Европейски Съюз варира сред 340 и 350 милиарда кубически метра. Миналата година страните от Европейски Съюз са внасяли приблизително по 380 милиона кубически метра газ дневно и към 140 милиарда кубически метра газ годишно по тръбопроводи от Русия. Общият размер от 155 милиарда кубически метра, импортирани от Русия през 2021 година, съставлява към 45% от вноса на газ в Европейски Съюз и към 40% от общото му ползване на газ.
Русия е следвана от Норвегия с 23%, Алжир с 12%, Съединени американски щати с 6% и Катар с 5%. Освен това към 15 милиарда кубически метра газ от Русия са доставени като полутечен природен газ.
Русия изпраща природен газ в Европа по огромни газопроводи като " Северен поток ", " Ямал-Европа " и " Братство ". Този газ се разпределя в европейските страни от районни складове.
Русия доставя природен газ за Европа по два разнообразни метода. Обикновено се подписват дълготрайни контракти за период от 10 до 25 години и еднократни съглашения за покупка.
Износът на съветски тръбопроводен газ за Европа съставлява към една трета от международната търговия с полутечен природен газ от 2021 година насам.
Втечненият природен газ – решение ли е?
Ако Европа желае да размени целия съветски тръбопроводен газ с полутечен природен газ, тя ще би трябвало да внесе към 275 милиарда кубически метра природен газ от други източници. Това е повече от половината от международната търговия с полутечен природен газ. Освен това Европа ще би трябвало да откри различни източници, които да заменят съветския полутечен природен газ.
За да се запълни мястото на газа, доставян по тръбопроводи от Русия, с възобновими енергийни източници, в Европа ще би трябвало да бъдат построени 370 гигавата вятърни паркове. В същото време потенциалът на вятърните паркове, построени в Европа сред 2015 и 2020 година, е 14 гигавата годишно.
Ако Европа се концентрира върху нуклеарната сила, ще са нужни спомагателни 115 гигавата конфигурирани нуклеарни мощности, с цел да се размени съветският газ.
Втечненият природен газ, въпреки и да се преглежда като опция на съветския тръбопроводен газ, се смята за безценен и посредствен сурогат. Дори в случай че Европейски Съюз е подготвен да купува повече полутечен природен газ, след доставката му е належащо той да се регазифицира, което също е обвързвано с спомагателни разноски.
В международната търговия с полутечен природен газ не е елементарно също да се подписват срочни контракти за природен газ сред купувачи и продавачи. Пълното прекосяване на Европейски Съюз към полутечен природен газ може да провокира ценови потрес заради съмненията в разноските и нарасналото търсене по отношение на предлагането.
Докато един нов газов бунар може да бъде пуснат в употреба за няколко седмици, построяването на нов цех за втечняване или терминал за приемане на вносен полутечен природен газ, приемането на нужните разрешителни, контракти за земя и финансиране за милиарди долари, лишава няколко години. Изграждането на нужните профилирани танкери също лишава доста време и е обвързвано с огромни финансови разноски.
Така че в близко бъдеще светът ще бъде стеснен до съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ.
По данни на Международния газов съюз в света има към 50 завода и 150 терминала за импорт на полутечен природен газ. Броят на корабите, които могат да транспортират товари с полутечен природен газ, се прави оценка на 650.
Като се вземат поради всички тези данни, може да се заключи, че втечненият природен газ, обсъждан от европейския континент като опция, която би го избавила от зависимостта от съветския газ, не наподобява като сурогат, който може да бъде прибавен на процедура в кратковременен проект.
Докато спорът сред Украйна и Русия изведе сигурността на доставките на природен газ на напред във времето в дневния ред на Европа, втечненият природен газ се обрисува като жизнеспособна опция, само че по доста аргументи се преглежда като недоходоносен сурогат.
Според интернационалните източници, през предходната година в света са продадени 380 милиона тона полутечен природен газ (LNG). На Европа се падат към 80 милиона тона от тях. Дори в случай че всички нейни терминали работят с оптимален потенциал, инфраструктурата ѝ е в положение да обработи 145 милиона тона полутечен природен газ. Това значи, че има към 65-70 милиона тона свободен потенциал. По този метод вносът на полутечен природен газ даже при оптимален потенциал може да компенсира единствено половината от съветския газ по тръбопроводите. Освен това европейските страни ще би трябвало да пренаредят маршрутите на тръбопроводите и да основат междинни връзки за превозване на газ от наземните терминали до центровете за ползване на континента.
По отношение на интеграцията на полутечен природен газ - Испания, Обединеното кралство, Франция и Турция се открояват като страни с максимален капацитет.
Германия, която не разполага с терминали за полутечен природен газ, възнамерява да построи два терминала за полутечен природен газ и да ги пусне в употреба в границите на две години, с цел да понижи зависимостта си от съветския природен газ. Според проектите на немското държавно управление терминалите ще бъдат построени в Брунсбютел и Вилхелмсхафен.
Годишното търсене на природен газ в страните от Европейски Съюз варира сред 340 и 350 милиарда кубически метра. Миналата година страните от Европейски Съюз са внасяли приблизително по 380 милиона кубически метра газ дневно и към 140 милиарда кубически метра газ годишно по тръбопроводи от Русия. Общият размер от 155 милиарда кубически метра, импортирани от Русия през 2021 година, съставлява към 45% от вноса на газ в Европейски Съюз и към 40% от общото му ползване на газ.
Русия е следвана от Норвегия с 23%, Алжир с 12%, Съединени американски щати с 6% и Катар с 5%. Освен това към 15 милиарда кубически метра газ от Русия са доставени като полутечен природен газ.
Русия изпраща природен газ в Европа по огромни газопроводи като " Северен поток ", " Ямал-Европа " и " Братство ". Този газ се разпределя в европейските страни от районни складове.
Русия доставя природен газ за Европа по два разнообразни метода. Обикновено се подписват дълготрайни контракти за период от 10 до 25 години и еднократни съглашения за покупка.
Износът на съветски тръбопроводен газ за Европа съставлява към една трета от международната търговия с полутечен природен газ от 2021 година насам.
Втечненият природен газ – решение ли е?
Ако Европа желае да размени целия съветски тръбопроводен газ с полутечен природен газ, тя ще би трябвало да внесе към 275 милиарда кубически метра природен газ от други източници. Това е повече от половината от международната търговия с полутечен природен газ. Освен това Европа ще би трябвало да откри различни източници, които да заменят съветския полутечен природен газ.
За да се запълни мястото на газа, доставян по тръбопроводи от Русия, с възобновими енергийни източници, в Европа ще би трябвало да бъдат построени 370 гигавата вятърни паркове. В същото време потенциалът на вятърните паркове, построени в Европа сред 2015 и 2020 година, е 14 гигавата годишно.
Ако Европа се концентрира върху нуклеарната сила, ще са нужни спомагателни 115 гигавата конфигурирани нуклеарни мощности, с цел да се размени съветският газ.
Втечненият природен газ, въпреки и да се преглежда като опция на съветския тръбопроводен газ, се смята за безценен и посредствен сурогат. Дори в случай че Европейски Съюз е подготвен да купува повече полутечен природен газ, след доставката му е належащо той да се регазифицира, което също е обвързвано с спомагателни разноски.
В международната търговия с полутечен природен газ не е елементарно също да се подписват срочни контракти за природен газ сред купувачи и продавачи. Пълното прекосяване на Европейски Съюз към полутечен природен газ може да провокира ценови потрес заради съмненията в разноските и нарасналото търсене по отношение на предлагането.
Докато един нов газов бунар може да бъде пуснат в употреба за няколко седмици, построяването на нов цех за втечняване или терминал за приемане на вносен полутечен природен газ, приемането на нужните разрешителни, контракти за земя и финансиране за милиарди долари, лишава няколко години. Изграждането на нужните профилирани танкери също лишава доста време и е обвързвано с огромни финансови разноски.
Така че в близко бъдеще светът ще бъде стеснен до съществуващата инфраструктура за полутечен природен газ.
По данни на Международния газов съюз в света има към 50 завода и 150 терминала за импорт на полутечен природен газ. Броят на корабите, които могат да транспортират товари с полутечен природен газ, се прави оценка на 650.
Като се вземат поради всички тези данни, може да се заключи, че втечненият природен газ, обсъждан от европейския континент като опция, която би го избавила от зависимостта от съветския газ, не наподобява като сурогат, който може да бъде прибавен на процедура в кратковременен проект.
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ