Тодор Иванов, председател на Фондация „П.К. Яворов“: Македонци са искали да купят безценните реликви на поета
Събитието на десетилетието, даже на столетието. Така ръководителят на Фондация „ П.К. Яворов “ Тодор Иванов назовава разчитането, откупката и издаването на двадесетте документа, някои с подписа на огромния стихотворец. Те датират от октомври 2012, по време на Балканската война, когато той е бил кмет на Неврокоп (днес Гоце Делчев).
- Господин Иванов, разкажете по какъв начин тези извънредно скъпи находки стигнаха до вашата фондация.
- Христо Павлов от София, колекционер второ потомство на ордени и медали, е помолил доцент Милкана Бошнакова напролет предходната година да откри дали са истински четири писма, няколко разписки и три стихотворения, подписани от Яворов. Тя е работила 10 дни върху тези документи, взела е под внимание мастилото, хартията, почерка, направила е своята експертна оценка и на 23 април предходната година удостоверява, че това са ръкописи са и на Яворов.
- Вие по какъв начин научихте за тях?
- Госпожа Бошнакова е член на нашата фондация и още същия ден ми се обади. Дойдох в София, запознахме се с господин Павлов и той незабавно си даде единодушието тези неща да бъдат издадени. Доцент Бошнакова в идващите тридесет дни разчете текстовете. Беше доста разчувствана да види тези реликви 100 години след гибелта на поета. Досега се смяташе, че след век, всичко обвързвано с него, е намерено и към този момент няма какво повече да търсим. Именно в това е сензацията. Ще прибавя, че доцент Бошнакова не взе нито лев за своята работа. Направи го безплатно.
- Документите към този момент могат да се видят отпечатани и в книга?
- Да това стана на 9 януари. Издателство „ Персей “ и Пламен Тотев направиха това благородно дело. Книгата се споделя „ Непознатият Яворов “. В нея са отпечатани всички оригинали, които намерихме. Голяма заслуга за това има и доцент Бошнакова, като експерт-изследовател и ценител на тематиката Яворов и Македония, както и заместник-председателят на нашата фондация Георги Зъбчев, който оказа помощ с финансирането. Книгата ще представим публично на 13 януари, рождения ден на поета, когато в двора на къщата му в Чирпан ще се възпламени огъня и ще се открият Яворовите литературни дни.
- Как документите са попаднали в колекционера?
- Той твърди, че ги намерил хвърлени към някакви варели. На 23 април при срещата ни стана ясно, че ги продава и желае 30 000 лв.. При диалога стигнахме до 27 000. Започнахме да търсим тези сумата, която по никакъв начин не е дребна. Междувременно господин Павлов се обажда няколко пъти и сподели, че има интерес към тези оригинали от страна на македонски предприемачи и в случай че ние се бавим и не можем да се оправим с тази сума, може да намерения да ги продаде на различен.
- Кой ви даде парите?
- През месец октомври 2019 в Чирпан пристигна президентът Георги Първанов. В залата на музея Яворов той ме попита: Какво най-често питат посетителите? Отговорих му, че въпросите са свързани с другарството му с Гоце Делчев и отношението му към Македония. Тогава му споделих и за тези документи, които са минали експертиза в Националната библиотека и се продават. Той отвърна:
„ Аз напряко настръхвам, като чувам това. Ще се опитам да оказа помощ ". Няколко дни по-късно президентът се обади и ни сподели да се обърнем към фондацията на господин Петър Манджуков. И в действителност, той ни подари парите и на трети януари, девет месеца след срещата ми с колекционера, оригиналите станаха благосъстоятелност на „ Фондация П.К. Яворов “. Предстои реституция, тъй като те са захабени, остарели и по тях има петна. Тепърва ще решаваме какво ще вършим с скъпите находки, само че най-вероятно ще ги подарим на музея на Яворов в Чирпан.
- Какво написа в писмата?
- Едното е до неговия огромен другар, масон Тодор Александров, от октомври 1912 година. В него липсва сърдечността от другите му писма. Няма го обръщението братко... Поетът е леден и настоятелен. Защо? Защото Вътрешна македонска революционна организация, Българската страна, князът, църквата по това време са почнали да постановат християнската религия на мохамеданите - мюсюлмани от родопския край. 200 000 индивида за малко време се били прекръстени и Яворов назовава това кръстилията. Той е срещу това принуждение. Още повече, че на още идната година, по време на войната, тези хора още веднъж са си върнали остарялата религия, което приказва, че той е бил оракул, бил е прав. В същото писмо Крачолов подлага на критика другари си и по тази причина, че дейци на Вътрешна македонска революционна организация са проявявали неотстъпчивост и вкус към парцелите на арменците в оня край. Той написа, че страда по тази причина, че неговите другари арменци са пострадали.
- Колко са писмата?
- Четири също така до воеводата Тодор Александров, има до Христо Чернопеев, до Тодор Тодоров и Таньо Николов.
- Разкажете за трите стихотворения.
- Те са неповторимо изобретение. В последните години експертите по тематиката Яворов смятаха, че той е спрял да написа лирика след гибелта на Мина през 1910. Оказва се обаче, че тези стихове, които открихме, са писани по-късно. Едното се споделя: „ Незнайний войник “ - заглавието е на Милкана Бошнакова. „ Ножът “ има забавна история. То връща към едно стълкновение от 1907 година на връх до Прилеп. Там двеста български четници са били обкръжени от три хилядна турска армия. 67 са убити, някои се самоубиват, с цел да не паднат живи в ръцете на врага. Но всички се бият толкоз безстрашно, че турският пълководец е забранил на своите бойци да се гаврят с труповете им. Той е споделил: Те се биха като герои. Не ги докосвайте.
Таню челник написа на Яворов и му припомня обещанието да съчини стихотворение за подвига на тези българи. И пет години по-късно стълкновение, по време на Балканската война, когато за седмица е кмет на Неврокоп, той намира време и извършва своето заричане, като в стихове възхвалява подвига на нашите четници от 1907.
Има още едно стихотворение „ Брат за брата “ за безсмислието на войната, за жертвите, които се дават, за страданията, които тя предизвиква... Много е общочовешко и красиво. Въобще тази новооткрита лирика на Яворов носи белега на неговия талант и по нищо не отстъпва на останалото му творчество, което добре познаваме.
- След реликвите има и парченце от знаме. Каква е пък неговата история?
- Когато влезнал с четата си в Неврокоп Яворов нарязал със сабята си турското знаме, което е било закачено на конака. Един пай от него подарил на четника Григор Белокапов. Той имал печати и малко посвещение и било сложено в рамка. Това става октомври 1912 година. Сега този пай е при нас. Колекционерът доста ценеше реликвата и искаше да си я резервира, само че в последна сметка реши да ни я даде.
- Изненадан ли сте, че след толкоз години още веднъж се откриха светини на Яворов?
- Донякъде да, тъй като е минал цялостен век. Отишли са си цели потомство и да видиш тези неща е ужасно. Когато Милкана Бошнакова чете стихотворението за незнайните герои се разплака. Защото то е доста вълнуващо. Всъщност не бях сюрпризиран толкоз, колкото щастлив. Радостно сюрпризиран.
Исак ГОЗЕС
- Господин Иванов, разкажете по какъв начин тези извънредно скъпи находки стигнаха до вашата фондация.
- Христо Павлов от София, колекционер второ потомство на ордени и медали, е помолил доцент Милкана Бошнакова напролет предходната година да откри дали са истински четири писма, няколко разписки и три стихотворения, подписани от Яворов. Тя е работила 10 дни върху тези документи, взела е под внимание мастилото, хартията, почерка, направила е своята експертна оценка и на 23 април предходната година удостоверява, че това са ръкописи са и на Яворов.
- Вие по какъв начин научихте за тях?
- Госпожа Бошнакова е член на нашата фондация и още същия ден ми се обади. Дойдох в София, запознахме се с господин Павлов и той незабавно си даде единодушието тези неща да бъдат издадени. Доцент Бошнакова в идващите тридесет дни разчете текстовете. Беше доста разчувствана да види тези реликви 100 години след гибелта на поета. Досега се смяташе, че след век, всичко обвързвано с него, е намерено и към този момент няма какво повече да търсим. Именно в това е сензацията. Ще прибавя, че доцент Бошнакова не взе нито лев за своята работа. Направи го безплатно.
- Документите към този момент могат да се видят отпечатани и в книга?
- Да това стана на 9 януари. Издателство „ Персей “ и Пламен Тотев направиха това благородно дело. Книгата се споделя „ Непознатият Яворов “. В нея са отпечатани всички оригинали, които намерихме. Голяма заслуга за това има и доцент Бошнакова, като експерт-изследовател и ценител на тематиката Яворов и Македония, както и заместник-председателят на нашата фондация Георги Зъбчев, който оказа помощ с финансирането. Книгата ще представим публично на 13 януари, рождения ден на поета, когато в двора на къщата му в Чирпан ще се възпламени огъня и ще се открият Яворовите литературни дни.
- Как документите са попаднали в колекционера?
- Той твърди, че ги намерил хвърлени към някакви варели. На 23 април при срещата ни стана ясно, че ги продава и желае 30 000 лв.. При диалога стигнахме до 27 000. Започнахме да търсим тези сумата, която по никакъв начин не е дребна. Междувременно господин Павлов се обажда няколко пъти и сподели, че има интерес към тези оригинали от страна на македонски предприемачи и в случай че ние се бавим и не можем да се оправим с тази сума, може да намерения да ги продаде на различен.
- Кой ви даде парите?
- През месец октомври 2019 в Чирпан пристигна президентът Георги Първанов. В залата на музея Яворов той ме попита: Какво най-често питат посетителите? Отговорих му, че въпросите са свързани с другарството му с Гоце Делчев и отношението му към Македония. Тогава му споделих и за тези документи, които са минали експертиза в Националната библиотека и се продават. Той отвърна:
„ Аз напряко настръхвам, като чувам това. Ще се опитам да оказа помощ ". Няколко дни по-късно президентът се обади и ни сподели да се обърнем към фондацията на господин Петър Манджуков. И в действителност, той ни подари парите и на трети януари, девет месеца след срещата ми с колекционера, оригиналите станаха благосъстоятелност на „ Фондация П.К. Яворов “. Предстои реституция, тъй като те са захабени, остарели и по тях има петна. Тепърва ще решаваме какво ще вършим с скъпите находки, само че най-вероятно ще ги подарим на музея на Яворов в Чирпан.
- Какво написа в писмата?
- Едното е до неговия огромен другар, масон Тодор Александров, от октомври 1912 година. В него липсва сърдечността от другите му писма. Няма го обръщението братко... Поетът е леден и настоятелен. Защо? Защото Вътрешна македонска революционна организация, Българската страна, князът, църквата по това време са почнали да постановат християнската религия на мохамеданите - мюсюлмани от родопския край. 200 000 индивида за малко време се били прекръстени и Яворов назовава това кръстилията. Той е срещу това принуждение. Още повече, че на още идната година, по време на войната, тези хора още веднъж са си върнали остарялата религия, което приказва, че той е бил оракул, бил е прав. В същото писмо Крачолов подлага на критика другари си и по тази причина, че дейци на Вътрешна македонска революционна организация са проявявали неотстъпчивост и вкус към парцелите на арменците в оня край. Той написа, че страда по тази причина, че неговите другари арменци са пострадали.
- Колко са писмата?
- Четири също така до воеводата Тодор Александров, има до Христо Чернопеев, до Тодор Тодоров и Таньо Николов.
- Разкажете за трите стихотворения.
- Те са неповторимо изобретение. В последните години експертите по тематиката Яворов смятаха, че той е спрял да написа лирика след гибелта на Мина през 1910. Оказва се обаче, че тези стихове, които открихме, са писани по-късно. Едното се споделя: „ Незнайний войник “ - заглавието е на Милкана Бошнакова. „ Ножът “ има забавна история. То връща към едно стълкновение от 1907 година на връх до Прилеп. Там двеста български четници са били обкръжени от три хилядна турска армия. 67 са убити, някои се самоубиват, с цел да не паднат живи в ръцете на врага. Но всички се бият толкоз безстрашно, че турският пълководец е забранил на своите бойци да се гаврят с труповете им. Той е споделил: Те се биха като герои. Не ги докосвайте.
Таню челник написа на Яворов и му припомня обещанието да съчини стихотворение за подвига на тези българи. И пет години по-късно стълкновение, по време на Балканската война, когато за седмица е кмет на Неврокоп, той намира време и извършва своето заричане, като в стихове възхвалява подвига на нашите четници от 1907.
Има още едно стихотворение „ Брат за брата “ за безсмислието на войната, за жертвите, които се дават, за страданията, които тя предизвиква... Много е общочовешко и красиво. Въобще тази новооткрита лирика на Яворов носи белега на неговия талант и по нищо не отстъпва на останалото му творчество, което добре познаваме.
- След реликвите има и парченце от знаме. Каква е пък неговата история?
- Когато влезнал с четата си в Неврокоп Яворов нарязал със сабята си турското знаме, което е било закачено на конака. Един пай от него подарил на четника Григор Белокапов. Той имал печати и малко посвещение и било сложено в рамка. Това става октомври 1912 година. Сега този пай е при нас. Колекционерът доста ценеше реликвата и искаше да си я резервира, само че в последна сметка реши да ни я даде.
- Изненадан ли сте, че след толкоз години още веднъж се откриха светини на Яворов?
- Донякъде да, тъй като е минал цялостен век. Отишли са си цели потомство и да видиш тези неща е ужасно. Когато Милкана Бошнакова чете стихотворението за незнайните герои се разплака. Защото то е доста вълнуващо. Всъщност не бях сюрпризиран толкоз, колкото щастлив. Радостно сюрпризиран.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ