Събитието на 2017 г. в международен план е обратът на

Събитието на 2017 година в интернационален проект е обратът на войната в Сирия и виждащият се завършек на “Ислямска страна ” такава, каквато я познавахме в последните 3-4 година Не споделям с това, че ИД е завършила като организация, само че 2017 година пречупи опита на радикалните ислямисти за държавен вид организация. Именно обратът във войната в Сирия ми се коства като събитие номер едно за 2017 година в интернационален проект.

Референдумът в Каталуня беляза европейската 2017 година Решението на този проблем е от голямо значение за Европа. Подобни претенции за районна самостоятелност има в доста други страни – Франция, Белгия, Италия са единствено част. Големият въпрос е дали националната страна ще отстъпи преди районните стремежи за автономност или държавните граници такива каквито ги познаваме през днешния ден ще удържат победа. Изходът от тази борба ще трасира пътя на Европа за десетилетия напред.

За България събитието за 2017 година е подписването на контракта за добросъседство сред България и Република Македония. Ключов пробив във външната ни политика, мечтан безусловно от десетилетия, който откровено се надявам, че ще бъде задоволителна основа за задълбочаване на съдействието сред тези две извънредно близки страни каквито са България и Македония – с обща история, културно и религиозно близки.

Всъщност, в случай че забелязвате през 2017 година се роди новият политически сюжет на Бойко Борисов. Ако си спомняте 2009 – 2010 година главен политически сюжет беше възмездието, справедливостта. Подчертаната интензивност на Министерство на вътрешните работи и в частност на Цветан Цветанов при започване на първия мандат на ГЕРБ беше първата по-сериозна политическа линия. След което преминахме през сюжета автомагистрали във втората половина на първия мандат.

Във втория мандат на Борисов имаше конкуренция сред ясни политически линии – това беше от една страна промените, налагани от Реформаторския блок, въпреки това стабилността, като стабилността недвусмислено взе превес над промените като политическа линия тогава.
Борисов и Заев трансформираха връзките сред България и Република Македония / БГНЕС
Това трето държавно управление на Борисов стартира своя мандат без нов сюжет. В първите 2-3 месеца нямаше стратегия, а ние наблюдаващите оставахме с усещането, че държавното управление единствено по себе си няма проект, а страната ни даже няма посока. Всъщност тази интернационална и външнополитическа интензивност на Борисов, почнала някъде лятото зададе нов политически сюжет на това ръководство. То е обвързвано напълно с външната политика, персонифицирана през министър-председателя, не толкоз през външния министър. В този смисъл можем да очертаем тук четвърти, в случай че щете пети, политически сюжет, който се развива откогато Борисов е министър-председател изобщо. Тук би трябвало да имаме поради, че този сюжет ще продължава най-малкото в първите месеци на 2018 година, поради идното председателство на България на Съвета на Европейски Съюз. Тази линия сигурно може да се поддържа още време не за друго, а тъй като пред България стоят и доста значими задания свързани с идната интеграция в еврозоната и в Шенгенското съглашение и аз персонално откровено се надявам тези външнополитически старания и българското председателство да спомогнат по някакъв метод за по-задълбочената европейска интеграция на България.

Ако би трябвало да откроим някакво вътрешно политическо събитие с голямо значение, аз бих откроил две. Първо встъпването в служба на президента Румен Радев и, несъмнено, провеждането на предварителни парламентарни избори.

Политически годината не постоянно съответствува с календарната, тъй като тази политическа година сякаш стартира от президентските избори. Защо споделям, че стартира от президентски избори? Защото на президентските избори се оформи доста явен двуполюсен модел в България с доминация на две партии, мощно конфронтирайки се между тях. Този модел се оформи към президентските избори, продължи в предизборна акция за парламент, след това мина в 44-ото Народно заседание и продължава до момента. Тази двуполюсност на практика характеризира целия ни политически развой в последните 15 месеца. Забележете, че във фокуса на нашето внимание както на политолози и социолози, по този начин и на публицистите е съсредоточен към дебата, абсурда сред ГЕРБ и Българска социалистическа партия.
Този двуполюсен, конфронтационен модел е в интерес и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия / БГНЕС
Държа да отбележа, че този двуполюсен, конфронтационен модел е в интерес и на ГЕРБ, и на Българска социалистическа партия. Защото по този метод те се консолидират, активизират последователите си, симпатизантите си и в същия миг маргинализират всички останали. Забележете в лявото пространство се приказва единствено за Българска социалистическа партия - няма Движение 21, няма АБВ, няма Георги Кадиев, т.е. Българска социалистическа партия е безспорен монополист в лявото пространство. Нещо повече - великански триумф за Позитано на парламентарните избори, двойно си подвигнаха резултата от 2014 година ГЕРБ от своя страна цялостен доминант в дясното политическо пространство. Практически така наречен обичайната, достоверна, градска десница става все по-малко забавна, макар процесите на някакъв вид консолидация, които текат от няколко месеца там. Този конфронтационен и двуполюсен модел докара до това да останат единствено двама играчи на терена.
Силното Българска социалистическа партия образува и антивот против себе си, наливайки вода в мелницата на главния й конкурент / БГНЕС
В последна сметка мощният резултат на ГЕРБ на парламентарните избори не се дължи толкоз на ръководството на Борисов 2. ГЕРБ подвигна резултатът си със 100 000 гласа спрямо парламентарните избори през 2014 година Тези 100 000 гласа допълнително са точно тъй като хората видяха в ГЕРБ единствената спирачка за това Българска социалистическа партия още веднъж да се върне на власт. В този смисъл мощното Българска социалистическа партия образува и антивот против себе си, наливайки вода в мелницата на главния й конкурент.

И едните, и другите добре си дават сметка, че този двуполюсен конфронтационен модел им носи електорални триумфи. Изследователски център „ Тренд “, направи три национално представителни изследвания през първите три месеца от годината – там отчетохме електорални данни, които са извънредно сходни с тези, които премерихме през ноември и декември. Картината не е изменена, макар множеството кавги. Това отново се дължи точно на тази консолидация и готовност на двата електората в резултат на този двуполюсен модел. /БГНЕС

---------------------------

Димитър Ганев, политолог, проучвателен център „ Тренд ”.