Variety с ласкава оценка за В кръг на Командарев
С към този момент пет игрални кино лентата зад тила си (и сред тях документални), водещият български сценарист и режисьор Стефан Командарев устоява на изкушението да наложи единствено една тематична и стилистична линия в своето творчество. Въпреки това, последният му план, среднощният полицейски колаж В Кръг е изненадващо близо до същността на предходните му филми като взима от тях сюжетни точки, структурни модели и прочувствени обрати, с цел да ги подреди в следващия зрителски филм.
Едновременно подигравателен и сериозен В кръг следва три патрулиращи двойки служители на реда през една динамична нощна обиколка из центъра на София и свързва истории за трафик на хора, евтаназия, корупция и други основни въпроси, по натурален и занимателен метод с съществуването на задоволително мелодрама и провокация, каквито надали сте очаквали в границите на 106 минути.
Безспорен шлагер за публиката след премиерната си прожекция на фестивала в Сараево, където филмът завоюва премията на Cineuropa и премията за най-хубава женска роля, връчена на Ирини Жамбонас за изключителното й достижение, В кръг самоуверено се заиграва със обществени послания и прочувствени въздействия. В него има и политически спорове и спорни герои, които държат интереса на фена, само че тези които чакат просто заклеймяване или прослава на момчетата (и жената) в сини униформи, ще останат разочаровани. Леко хапливата популистка жила може да направи В кръг най-харесвания филм на Командарев след шлагера Светът е огромен и избавление дебне отвред, който попадна в късия лист на номинациите за Чуждоезичен Оскар през 2009.
Филмът е втора част от трилогия, чието начало сложи селектирания през 2017 в Кан Посоки - истории по улиците, които показват обществената неправда и неравноправие в модерна България посредством серия от преплитащи се обстановки, с напрежение и динамично предадени от оператора Веселин Христов. В Посоки такситата бяха движещата мощ. В кръг още веднъж виждаме какво се случва на улицата, само че мигащите светлини на полицейските коли основават чувство за повече неотложност и изострено възприятие за правдивост. Полицаите в трите контрастиращи патрулиращи двойки показват друг баланс сред законността и човещината, като нито един от тях не е изцяло непогрешим. Черен комизъм, който върви до края на кино лентата е, че цяла нощ и трите двойки се редуват да трансферират в прилежащия регион безжизненото тяло на наркоман, с цел да избегнат формалностите към работата по случая.
Това основава визия за похватите на сценаристите Стефан Командарев и Симеон Венциславов, посредством които придават мощ на заплетения сюжет. В него участва и неизменимата корупция даже измежду тези, които би трябвало да ползват закона. В нощта, в която се отбелязва 30 годишнина от рухването на Берлинската стена и смяната на режима в България, човещина и подвиг ще се опълчват на разпоредбите на работата.
Елена (Ирини Жамбонас) и Марин (Стефан Денолюбов) са сътрудници, които отвличат вниманието си от отговорностите си поради недомислена случка. Близостта им се трансформира в проблем, когато Марин нарушава протокола, с цел да избави възрастен човек избягал от старешки дом, в който се разкриват ужасяващи условия на живот. Ветеранът в специалността Тодор (Васил Василев-Зуека) и новака Васил (Стоян Дойчев) също са притиснати да избират сред професионалния правилник и човешкия инстинкт, когато попадат на момче, грубо пребито от неонацисти. Далеч от честността, Иво (Асен Блатечки) и сътрудникът му (Иван Бърнев), тормозят група от роми, дребни хулигани, малко преди да разберем, че самите те са в сенчестата страна на канал за трафик на хора – линия, предизвикана от кино лентата на Командарев Съдилището от 2014 (също с присъединяване на Блатечки).
Това е единствено незадълбочено допиране до горещите сюжетни линии, които се разкриват до края на нощта. Ловко разиграни от монтажа на Нина Алтъпармакова, те се сблъскват, пресичат и изтласкват взаимно, по метод, напомнящ на носителя на Оскар, кино лентата на Пол Хагис Сблъсъци и тъкмо както в него, кулминационните точки на В кръг са напрегнати и необикновени. В кръг е най-хубав в своята политическа саркастичност, да вземем за пример когато Иво и сътрудникът му нехайно разискват преимуществата и минусите на секса по време на комунизма, до момента в който местят мъртвото тяло. Когато този комизъм отстъпи място на мелодраматична прочувственост (авантюрата сред Елена и Марин наподобява по-бегла) филмът губи от въздействието си. Но като портрет на една към момента млада народна власт, която търси мястото си в Европа („ в периферията на периферията” както тъмно се показва едно от ченгетата), В кръг е сносно осъществен: неговите нефункционални полицейски чиновници не са толкоз над закона, колкото кръжат нестабилно към него.
Източник:Гласове
Превод: Надя Кожухарова
Снимка: Getty images
Едновременно подигравателен и сериозен В кръг следва три патрулиращи двойки служители на реда през една динамична нощна обиколка из центъра на София и свързва истории за трафик на хора, евтаназия, корупция и други основни въпроси, по натурален и занимателен метод с съществуването на задоволително мелодрама и провокация, каквито надали сте очаквали в границите на 106 минути.
Безспорен шлагер за публиката след премиерната си прожекция на фестивала в Сараево, където филмът завоюва премията на Cineuropa и премията за най-хубава женска роля, връчена на Ирини Жамбонас за изключителното й достижение, В кръг самоуверено се заиграва със обществени послания и прочувствени въздействия. В него има и политически спорове и спорни герои, които държат интереса на фена, само че тези които чакат просто заклеймяване или прослава на момчетата (и жената) в сини униформи, ще останат разочаровани. Леко хапливата популистка жила може да направи В кръг най-харесвания филм на Командарев след шлагера Светът е огромен и избавление дебне отвред, който попадна в късия лист на номинациите за Чуждоезичен Оскар през 2009.
Филмът е втора част от трилогия, чието начало сложи селектирания през 2017 в Кан Посоки - истории по улиците, които показват обществената неправда и неравноправие в модерна България посредством серия от преплитащи се обстановки, с напрежение и динамично предадени от оператора Веселин Христов. В Посоки такситата бяха движещата мощ. В кръг още веднъж виждаме какво се случва на улицата, само че мигащите светлини на полицейските коли основават чувство за повече неотложност и изострено възприятие за правдивост. Полицаите в трите контрастиращи патрулиращи двойки показват друг баланс сред законността и човещината, като нито един от тях не е изцяло непогрешим. Черен комизъм, който върви до края на кино лентата е, че цяла нощ и трите двойки се редуват да трансферират в прилежащия регион безжизненото тяло на наркоман, с цел да избегнат формалностите към работата по случая.
Това основава визия за похватите на сценаристите Стефан Командарев и Симеон Венциславов, посредством които придават мощ на заплетения сюжет. В него участва и неизменимата корупция даже измежду тези, които би трябвало да ползват закона. В нощта, в която се отбелязва 30 годишнина от рухването на Берлинската стена и смяната на режима в България, човещина и подвиг ще се опълчват на разпоредбите на работата.
Елена (Ирини Жамбонас) и Марин (Стефан Денолюбов) са сътрудници, които отвличат вниманието си от отговорностите си поради недомислена случка. Близостта им се трансформира в проблем, когато Марин нарушава протокола, с цел да избави възрастен човек избягал от старешки дом, в който се разкриват ужасяващи условия на живот. Ветеранът в специалността Тодор (Васил Василев-Зуека) и новака Васил (Стоян Дойчев) също са притиснати да избират сред професионалния правилник и човешкия инстинкт, когато попадат на момче, грубо пребито от неонацисти. Далеч от честността, Иво (Асен Блатечки) и сътрудникът му (Иван Бърнев), тормозят група от роми, дребни хулигани, малко преди да разберем, че самите те са в сенчестата страна на канал за трафик на хора – линия, предизвикана от кино лентата на Командарев Съдилището от 2014 (също с присъединяване на Блатечки).
Това е единствено незадълбочено допиране до горещите сюжетни линии, които се разкриват до края на нощта. Ловко разиграни от монтажа на Нина Алтъпармакова, те се сблъскват, пресичат и изтласкват взаимно, по метод, напомнящ на носителя на Оскар, кино лентата на Пол Хагис Сблъсъци и тъкмо както в него, кулминационните точки на В кръг са напрегнати и необикновени. В кръг е най-хубав в своята политическа саркастичност, да вземем за пример когато Иво и сътрудникът му нехайно разискват преимуществата и минусите на секса по време на комунизма, до момента в който местят мъртвото тяло. Когато този комизъм отстъпи място на мелодраматична прочувственост (авантюрата сред Елена и Марин наподобява по-бегла) филмът губи от въздействието си. Но като портрет на една към момента млада народна власт, която търси мястото си в Европа („ в периферията на периферията” както тъмно се показва едно от ченгетата), В кръг е сносно осъществен: неговите нефункционални полицейски чиновници не са толкоз над закона, колкото кръжат нестабилно към него.
Източник:Гласове
Превод: Надя Кожухарова
Снимка: Getty images
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ