Данаил Ковачев се поклони пред подвига на Илинденци
С възпоменателна гала по поднасяне на цветя и едноминутно безмълвие пред паметната плоча на създателите на „ Тайните офицерски братства “ – Борис Сарафов и Александър Протогеров, в Русе бе маркирана 120-ата годишнина от експлоадирането на Илинденско-Преображенското въстание. Инициативата бе проведена от регионалния шеф Данаил Ковачев и в нея се включиха представители на ръководената от него институция. „ Днешната дата потвърждава, че нации с обща историческа орис и желания би трябвало да са дружно както в предишното, по този начин и в съвремието си, а не да се разделят. Само в случай че преосмислим обективно обстоятелствата от предишното можем да сме дружно в една обединена Европа, изпълвайки стремежите на народите ни да се поддържаме и да бъдем горди от героизма на предците ни “, разяснява Ковачев. Според него историческата истина би трябвало да бъде отстоявана, като в същото време се направи всичко допустимо за реализиране на резистентност в добросъседските връзки.
Въстанието е връхна точка в битката за избавление на българите от Македония и Одринска Тракия. Макар и несполучливо, Илинденско-Преображенското въстание демонстрира на света, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи подтисничеството и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност. Въстанието е проведено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското държавно управление хвърля големи сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения към 25 000 въстаници се борят с 350-хилядна постоянна турска армия и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на починалите надминава 5000 души. Около 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Припомняме, че министър-председателят на Република България учен Николай Денков ръководи Националния комитет за отбелязване на годишнината, основан с решение на Министерския съвет. Той ще участва и на кулминационната точка на честванията – тържествената инспекция /заря/, която ще се организира довечера от 21.00 часа пред паметника на Незнайния войник в столицата.
Паметният знак в Русе е разположен в зелената повърхност пред някогашните казарми на Пети пехотен Дунавски полк, където 14 юни 1897 година е учредено Българското офицерско освободително приятелство за Македония и Одринско.
Въстанието е връхна точка в битката за избавление на българите от Македония и Одринска Тракия. Макар и несполучливо, Илинденско-Преображенското въстание демонстрира на света, че поробеното население в Македония и Одринско не желае повече да търпи подтисничеството и че ще продължи и по-нататък своята битка до извоюването на националната си самостоятелност. Въстанието е проведено и ръководено от Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Османското държавно управление хвърля големи сили за неговото потушаване. В близо 240 сражения към 25 000 въстаници се борят с 350-хилядна постоянна турска армия и башибозук. Опожарени са 205 села, без покрив остават повече от 70 000 души. Броят на починалите надминава 5000 души. Около 30 000 души от засегнатите райони на Османската империя бягат в България.
Припомняме, че министър-председателят на Република България учен Николай Денков ръководи Националния комитет за отбелязване на годишнината, основан с решение на Министерския съвет. Той ще участва и на кулминационната точка на честванията – тържествената инспекция /заря/, която ще се организира довечера от 21.00 часа пред паметника на Незнайния войник в столицата.
Паметният знак в Русе е разположен в зелената повърхност пред някогашните казарми на Пети пехотен Дунавски полк, където 14 юни 1897 година е учредено Българското офицерско освободително приятелство за Македония и Одринско.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ