Това може да доведе до засилено разпространение на болести: Ръстът на населението застрашава дивата природа
С увеличението на човешката популация и построяването на от ден на ден и повече инфраструктури на планетата през идващите 50 години ще има все по-голямо припокриване сред териториите на хората и животните.
Според нова публикация в списание Science Advances до 2070 година към 57% от цялата земя на нашата планета ще се усили припокриването на териториите на хората и дивите животни. Това може да докара до по-високи равнища на спорове сред индивида и дивата природа, като да вземем за пример набези от животни, както и до вероятно по-високи равнища на заболявания, излъчени от животни на хора.
„ Понастоящем на 68,4% от международните земи се следи припокриване на териториите на индивида в дивата природа, а до 2070 година това припокриване ще се усили на 56,6% от международните земи “, споделя водещият създател на проучването Децян, постдокторант в Института по биология на световните промени към Мичиганския университет. „ Обработваемите земи ще бъдат с максимален дял “, счита той.
„ Тези промени се дължат най-вече на промени в гъстотата на човешката популация, а не на промени във видовото благосъстояние, дължащи се на климатични трансформации в разпределението на типовете “, споделя Децян. „ Поради огромното разгръщане на човешката популация се чака земеделските и горските региони да претърпят доста нарастване на припокриването на териториите на индивида и дивите животни, макар намаляването на видовото благосъстояние в тези региони. “
Това може да докара до засилено разпространяване на заболявания по животните, известни като зоонози (група заболявания, които се предават непосредствено посредством контакт от животните на индивида и назад - бел.ред.).
„ Големият дял на припокриване може да докара до увеличение на зоонозите или разпространяването на други заболявания, само че нашата работа не включваше прогнозиране на разпространяването на заболявания от дивата природа “, споделя Децян.
„ COVID-19 е резултат от контакт на хора с диви животни и има опасения, че нови заболявания ще се появят от по-честите срещи сред хората и някои типове диви животни “, споделя в изказване съавторът на проучването Нийл Картър, доцент по околна среда и резистентност в Мичиганския университет.
Според изследването главният фактор за това ще бъде повишаването на популацията, за разлика от изменението на климата, като хората ще строят градове и инфраструктура в нови региони. Животните, които са принудени да се заселват във към този момент обитаеми региони заради изменението на климата, са по-малък фактор за това припокриване.
„ На доста места по света през идващите десетилетия повече хора ще взаимодействат с дивата природа и постоянно тези общности от диви животни ще се състоят от разнообразни типове животни от тези, които живеят там в този момент “, споделя Картър. „ Това значи, че в близко бъдеще ще се появят всевъзможни нови взаимоотношения - положителни и неприятни - сред хората и дивата природа. “
В изследването откривателите разказват по какъв начин са създали показател на регионите, в които хората могат да се реалокират в бъдеще, въз основа на прогнозите за икономическо развиване, и са го сравнили с разпространяването на над 22 000 типа земноводни, птици, бозайници и влечуги.
„ Индексът, който създадохме, сподели, че в множеството земи по света ще се усили припокриването сред хората и дивата природа, като това припокриване е резултат от разрастването на човешката популация в доста по-голяма степен, в сравнение с от измененията в разпространяването на типовете, породени от изменението на климата “, споделя Децян в изказването си.
Районите, в които припокриването сред индивида и дивата природа ще бъде по-силно, включват Индия и Китай.
„ Друга област, която буди съществено безпокойствие, са горите, изключително горите в Африка и Южна Америка, където в бъдеще ще следим огромно нарастване на припокриването. Причината, заради която това е тревожно, е, че в тези региони има доста огромно биоразнообразие, което ще изпита по-голям напън в бъдеще “, сподели Картър.
Изследователите също по този начин откриха, че биоразнообразието на видовото благосъстояние се планува да намалее. Те предвиждат спад на видовото благосъстояние на бозайниците с 33% в Южна Америка и 21% в Африка, до момента в който за земноводните, влечугите и птиците се планува понижаване на видовото благосъстояние надлежно с 45%, 40% и 37% в Южна Америка.
„ Намаляването на биоразнообразието - видовото благосъстояние - е резултат от измененията в разпределението на типовете, дължащи се на изменението на климата “, споделя Децян.
Това увеличено припокриване обаче може да има и позитивна страна.
„ Има случаи на взаимоотношение сред индивида и дивата природа, които са както положителни, по този начин и неприятни, само че чакаме, че те ще стават все по-изразени “, сподели Картър. „ Има и типове, които обезпечават значими изгоди за хората, като да вземем за пример понижаване на числеността на вредителите “, изясни той.
„ Хиените и други типове, които са очерняни или преследвани, тъй като са мърша, обезпечават доста изгоди за понижаване на заболяванията. От една страна, на тях се гледа като на опасност, само че въпреки това, те обезпечават безвъзмездни изгоди за здравето “, сподели Картър.
Изследователите обаче откриват, че типовете, които са най-полезни за нас, като да вземем за пример птиците, които се хранят с вредители по земеделските култури, евентуално ще намалеят вследствие на припокриването на човешката и дивата природа.
'New Diseases' Warning As Population Growth Worsens Human–Wildlife Overlap
— Newsweek (@Newsweek)
И по този начин, какво можем да създадем?
Според откривателите тактиките за запазване ще би трябвало да вземат поради човешката агресия в неколонизирани до момента региони.
„ Съществува и забележителен мотив за екологичната правдивост по отношение на валидността на това да се каже на общности, които може да са живели в избран регион в продължение на генерации, че би трябвало да се реалокират. Нашето изследване демонстрира, че с от ден на ден региони по света, които се чака да бъдат споделяни както от хората, по този начин и от дивите животни, планирането на опазването на околната среда ще би трябвало да стане по-креативно и приобщаващо “, споделя Картър.
Той допуска, че решенията могат да включват основаване на коридори за дивата природа, които да свързват предпазените територии, или основаване на краткотрайни предпазени територии по време на размножителните интервали.
“Интересуваме се доста от това кои региони могат да поддържат популации на застрашени типове, като тигрите, и по какъв начин човешките общности взаимодействат с тези типове “, споделя Картър. „ На някои места ще бъде доста мъчно да се направи всичко по едно и също време: да се отглеждат култури, да има градски зони и да се опазват тези типове и техните местообитания. Но в случай че успеем да стартираме да планираме в този момент, ще разполагаме с доста принадлежности, които да ни оказват помощ да насърчим устойчивото взаимно битие “, счита той.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Според нова публикация в списание Science Advances до 2070 година към 57% от цялата земя на нашата планета ще се усили припокриването на териториите на хората и дивите животни. Това може да докара до по-високи равнища на спорове сред индивида и дивата природа, като да вземем за пример набези от животни, както и до вероятно по-високи равнища на заболявания, излъчени от животни на хора.
„ Понастоящем на 68,4% от международните земи се следи припокриване на териториите на индивида в дивата природа, а до 2070 година това припокриване ще се усили на 56,6% от международните земи “, споделя водещият създател на проучването Децян, постдокторант в Института по биология на световните промени към Мичиганския университет. „ Обработваемите земи ще бъдат с максимален дял “, счита той.
„ Тези промени се дължат най-вече на промени в гъстотата на човешката популация, а не на промени във видовото благосъстояние, дължащи се на климатични трансформации в разпределението на типовете “, споделя Децян. „ Поради огромното разгръщане на човешката популация се чака земеделските и горските региони да претърпят доста нарастване на припокриването на териториите на индивида и дивите животни, макар намаляването на видовото благосъстояние в тези региони. “
Това може да докара до засилено разпространяване на заболявания по животните, известни като зоонози (група заболявания, които се предават непосредствено посредством контакт от животните на индивида и назад - бел.ред.).
„ Големият дял на припокриване може да докара до увеличение на зоонозите или разпространяването на други заболявания, само че нашата работа не включваше прогнозиране на разпространяването на заболявания от дивата природа “, споделя Децян.
„ COVID-19 е резултат от контакт на хора с диви животни и има опасения, че нови заболявания ще се появят от по-честите срещи сред хората и някои типове диви животни “, споделя в изказване съавторът на проучването Нийл Картър, доцент по околна среда и резистентност в Мичиганския университет.
Според изследването главният фактор за това ще бъде повишаването на популацията, за разлика от изменението на климата, като хората ще строят градове и инфраструктура в нови региони. Животните, които са принудени да се заселват във към този момент обитаеми региони заради изменението на климата, са по-малък фактор за това припокриване.
„ На доста места по света през идващите десетилетия повече хора ще взаимодействат с дивата природа и постоянно тези общности от диви животни ще се състоят от разнообразни типове животни от тези, които живеят там в този момент “, споделя Картър. „ Това значи, че в близко бъдеще ще се появят всевъзможни нови взаимоотношения - положителни и неприятни - сред хората и дивата природа. “
В изследването откривателите разказват по какъв начин са създали показател на регионите, в които хората могат да се реалокират в бъдеще, въз основа на прогнозите за икономическо развиване, и са го сравнили с разпространяването на над 22 000 типа земноводни, птици, бозайници и влечуги.
„ Индексът, който създадохме, сподели, че в множеството земи по света ще се усили припокриването сред хората и дивата природа, като това припокриване е резултат от разрастването на човешката популация в доста по-голяма степен, в сравнение с от измененията в разпространяването на типовете, породени от изменението на климата “, споделя Децян в изказването си.
Районите, в които припокриването сред индивида и дивата природа ще бъде по-силно, включват Индия и Китай.
„ Друга област, която буди съществено безпокойствие, са горите, изключително горите в Африка и Южна Америка, където в бъдеще ще следим огромно нарастване на припокриването. Причината, заради която това е тревожно, е, че в тези региони има доста огромно биоразнообразие, което ще изпита по-голям напън в бъдеще “, сподели Картър.
Изследователите също по този начин откриха, че биоразнообразието на видовото благосъстояние се планува да намалее. Те предвиждат спад на видовото благосъстояние на бозайниците с 33% в Южна Америка и 21% в Африка, до момента в който за земноводните, влечугите и птиците се планува понижаване на видовото благосъстояние надлежно с 45%, 40% и 37% в Южна Америка.
„ Намаляването на биоразнообразието - видовото благосъстояние - е резултат от измененията в разпределението на типовете, дължащи се на изменението на климата “, споделя Децян.
Това увеличено припокриване обаче може да има и позитивна страна.
„ Има случаи на взаимоотношение сред индивида и дивата природа, които са както положителни, по този начин и неприятни, само че чакаме, че те ще стават все по-изразени “, сподели Картър. „ Има и типове, които обезпечават значими изгоди за хората, като да вземем за пример понижаване на числеността на вредителите “, изясни той.
„ Хиените и други типове, които са очерняни или преследвани, тъй като са мърша, обезпечават доста изгоди за понижаване на заболяванията. От една страна, на тях се гледа като на опасност, само че въпреки това, те обезпечават безвъзмездни изгоди за здравето “, сподели Картър.
Изследователите обаче откриват, че типовете, които са най-полезни за нас, като да вземем за пример птиците, които се хранят с вредители по земеделските култури, евентуално ще намалеят вследствие на припокриването на човешката и дивата природа.
'New Diseases' Warning As Population Growth Worsens Human–Wildlife Overlap
— Newsweek (@Newsweek)
И по този начин, какво можем да създадем?
Според откривателите тактиките за запазване ще би трябвало да вземат поради човешката агресия в неколонизирани до момента региони.
„ Съществува и забележителен мотив за екологичната правдивост по отношение на валидността на това да се каже на общности, които може да са живели в избран регион в продължение на генерации, че би трябвало да се реалокират. Нашето изследване демонстрира, че с от ден на ден региони по света, които се чака да бъдат споделяни както от хората, по този начин и от дивите животни, планирането на опазването на околната среда ще би трябвало да стане по-креативно и приобщаващо “, споделя Картър.
Той допуска, че решенията могат да включват основаване на коридори за дивата природа, които да свързват предпазените територии, или основаване на краткотрайни предпазени територии по време на размножителните интервали.
“Интересуваме се доста от това кои региони могат да поддържат популации на застрашени типове, като тигрите, и по какъв начин човешките общности взаимодействат с тези типове “, споделя Картър. „ На някои места ще бъде доста мъчно да се направи всичко по едно и също време: да се отглеждат култури, да има градски зони и да се опазват тези типове и техните местообитания. Но в случай че успеем да стартираме да планираме в този момент, ще разполагаме с доста принадлежности, които да ни оказват помощ да насърчим устойчивото взаимно битие “, счита той.
Припомняме и тази изложба от нашия списък:
* Във видеото:
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ