С този селски герой и неговото изкуство сме ви срещали

...
С този селски герой и неговото изкуство сме ви срещали
Коментари Харесай

Една ми върза мартеница, друга ми върза тенекия ~ ГАРЧО и селският модернизъм по Пруст

С този селски воин и неговото изкуство сме ви срещали и различен път. На 73 години Гарчо е човек без рамка, възрастта не му основава усложнения, а всяка спънка за него е извор на нови музи, които се снабдяват с завладяващи реализации надлъж и простор из родното му село Бъта. И по-далеч. Когато преди доста години се пенсионира от багеризма, Гарчо се хвърли в изкуството на блажните бои и стана художник. Мисия, чиито модернистични плодове го направиха фамозен из цяла България. Първият му сюжет бе едно магаре, което трябваше да изрисува в корито на река Луда Яна. И там, пред огромния зид, Гарчо напълно непринудено заложи едно същинско магаре, на което му взе ограничения и го нанесе върху бетонното си платно. Резултат бе напълно реален, че по какъв начин другояче? От тогава до през днешния ден, бътовският занаятчия е изрисувал сума ти стени, мостове, огради и казани за отпадък. Явявал се е пред необятната си аудитория като неподвижна скулптура на Свободата - изцяло в бяла одеждa и газеник в ръка, бил е жив монумент, и през всичките тия години - непресъхващ извор на усмивки и положително въодушевление. Много преди в селото да долетят същинските щъркели, тези, сътворени от Гарчовите сръчни ръце, от дълго време мътеха в гнездо над дома му. Слоганите, които ежеседмично изписва над гаража си, са цветисти и в жанрова естетика с ситуацията в близост, а мартенската му смешка е заключителен щрих за пукналата пролет и лютия женски месец. Кариерата му в селския модернизъм от дълго време е пожънала популярност и родила име, почтено да бъде споменавано с почитание. Гарчо, който е роден и кръстен Йордан, с готовност се съгласи да даде мнение по фамозния въпросник на Марсел Пруст. За първи път той публично застава на трибуната на Web Stage, с цел да показа отговорите, които прибавят още краски към колоритната му натура.

Коя е желаната от теб добродетел?
Да те гледат с положително. Да правиш положително.

Предпочитаните от теб качества у мъжа?
Като пие да не залита. Не може да се излага… И да не е озлобен.

Предпочитаните от теб качества у дамата?
Да е добра най-много, спестовна и да не върви по непознато.

Главната линия в характера ти?
Хуморът. А, и друго - няма мързел у мен. Творец съм.

Представата ти за благополучие?
Да съм здрав, всичко друго е по-късно.

Представата ти за злощастие?
Загубата на непосредствен човек, заболяванията, самотата.

Предпочитаните от теб цвят и цвете?
Ами всички, аз съм „ болен ” за цветя и цветове. Че по какъв начин да избера жълтото, пък да подцени кафявото – ми, какво му е на кафявото?

Ако не си себе си, кой би желал да бъдеш?
Георги Парцалев - заради хумора, тоя гений дето го имаше да разсмива – нямаше купешка дума при него.

Къде би желал да живееш?
Камъкът си тежи на мястото. Бъта е моето място, тук е гората дето обичам, природата – не мога без това.

Предпочитаният от теб създател в прозата?
Елин Пелин, той е моят човек.

Предпочитаните от теб поети?
Не съм доста наясно с поезията…

Предпочитан от теб художник?
Златю Бояджиев обичам.

Предпочитаните от теб герои в действителния живот?
Ми всичко живо, по какъв начин другояче...

Какво е актуалното положение на духа ти?
Сравнително положително - жизнен съм, на крайници съм, и на колело - също, какво повече.

Към коя неточност изпитваш най-голяма непоносимост?
Най ме е гняв, като не мога да докарам някоя рисунка. Ей-й-й, доста се нервирам тогава…

Любимият ти лозунг?
„ Бий, па не питай! ” - е, това на подбив, нали!?

Мария Тонева

Снимки: Калин Георгиев

Източник: webstage.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР