Обущарят и джуджетата ♠ Коледен дух от Братя ГРИМ
С тихи стъпки Коледа пристига… Време е за приказни истории, дребни дарове от джуджета и стопляща признателност от сърцето.
(The Elves and the Shoemaker, Grimm's Fairy Tales, Illustration by Rie Cramer (1887-1977)
♠ Обущарят и джуджетата
Един обущар обеднял не по своя виновност толкоз доста, че най-накрая не му останало нищо друго с изключение на малко кожа, що се касае за едни обувки. Скроил той вечерта обувките, които считал да почне на заранта, и тъй като имал чиста съвест, лежащ си умерено и задремал. На заранта, като рекъл да седне на работа, видял обущата напълно подготвени на масата. Той се учудил и не знаел какво да мисли. Взел обувките в ръка, с цел да ги прегледа по-отблизо. Те били така чисто направени, че нямало ни един неправилен бод – сякаш били работа на същински занаятчия. След малко влезнал един покупател. И тъй като обувките доста му се понравили, платил повече от нормално, та обущарят можал да си купи с парите кожа за два чифта обувки. Скроил ги той вечерта и считал на следната утрин с пресни сили да се залови за работа, само че не станало потребност от това: когато станал, те били към този момент подготвени. Не се забавили и купувачите, които му дали толкоз пари, че можал да си купи кожа за четири чифта обувки. На заранта намерил и четирите чифта подготвени. И по този начин продължавало непрестанно: каквото скроявал вечерта, на заранта бивало направено. Скоро той си имал един прекрасен доход и най-после станал богат човек.
Една вечер, откакто накроил кожата, той рекъл на жена си, преди да си легнат:
– Какво ли ще бъде, в случай че бдим тая нощ, с цел да забележим коя ръка ни оказва помощ толкоз доста?
Жената се съгласила и запалила една свещ. След това те се скрили в ъгъла зад окачените облекла и зачакали. Когато станало среднощ, пристигнали две дребни, голи, благи човечета, седнали на обущарската маса, взели всичко, нарязано за работа, и почнали така умело и бързо да дупчат, да шият и чукат с пръстчетата си, че обущарят, слисан, не можел да си откъсне очите от тях. Те не спирали, до момента в който всичко не било свършено и поставено готово на масата; по-късно бързо побягнали. На другата утрин дамата рекла:
– Малките човечета ни направиха богати, ще би трябвало да им се отблагодарим за това. Те вървят голи, нямат нищо на гърба си и мръзнат. Знаеш ли какво? Аз ще им ушия ризки, палтенца, елечета и гащички и ще уплета на всяко по един чифт чорапи, ти пък направи на всяко по едни обувчици.
Мъжът отвърнал:
– Напълно съм склонен.
И вечерта, откакто всичко било готово, те наслагали подаръците вместо накроена кожа на масата и се скрили, с цел да видят какво ще вършат човечетата. В среднощ те доприпкали и незабавно поискали да се заловят за работа. Ала като намерили вместо нарязана кожа гиздавите дрешки, изначало се учудили, а след това доста се зарадвали. Те се облекли бързо, почнали да гладят хубавите облекла на снагите си и да пеят:
– Нали сме сръчни обущари, получихме чудесни подари!
После заскачали, затичали и заиграли по столове и маси. Най-сетне излезли, играейки, из вратата. От нея нощ те не се върнали към този момент, само че на обущаря вървяло все на положително и до края на живота си той сполучвал във всичко, което започвал.
От: „ Най-хубавите приказки на Братя Грим “, Изд. „ Отечество “, 1996
*The Elves and the Shoemaker, Grimm's Fairy Tales, Illustration by Rie Cramer (1887-1977), grimmreading.wordpress.com
