С тези думи Даниел Вълчев, който в момента е декан

С тези думи Даниел Вълчев, който сега е декан на Юридическия факултет на Софийския университет си напомни за студентските години.

 

Ето какво показа той пред ФрогНюз:

Г-н Вълчев, цветущ 8-ми декември! Какво ще пожелаете за празника на вашите студенти?

В моя живот това бяха най-хубавите години. Всяка възраст и всяка обстановка си имат своята хубост. Но това са най-хубавите години, тъй като човек е към този момент задоволително огромен, с цел да има своя преценка за света, да може да оцени кое е положителното, кое е неприятното, кое е скъпото, кое е по-ценното и дружно с това има силите и силата да реализира задачите, които си слага. Това е и времето, в което във всеки бушуват най-различни стремежи, пристрастености и планове. Това е едно отлично време.

 

Аз постоянно съм си мислил, че това са годините, в които човек значително предопределя това, което ще им се случва през идващите години. Аз бих споделил по този начин: “Имаме време и за учене, имаме време и за обич, купони, другарства и всичко. Човек в случай че е проведен, интелигентен, успее да се овладее, той може да реализира всичко.

 

Така че съгласно мен зад всеки един дреме огромен триумф.

 

Въпросът е дали ще има характера, волята, силата, интелигентността да успее да реализира този триумф. Важното е да са живи и здрави, да не се отхвърлят и постоянно да знаят, че каквато и специалност да стартират, най-важното е човек да си знае цената, тежестта и да е на мястото, на което дай Боже е желал да бъде. Аз съм благополучен човек, тъй като съм почнал на място, където съм желал да бъда. 

Кои са Вашите най-хубави мемоари от студентските години? Казахте, че това са най-хубавите Ви години. Имаше ли обич, купони?

Какъв е този студентски живот без обич? Мисля, че би трябвало да бъде криминализирано това някой студент да не се влюби един, два или три пъти. Ние не бяхме доста по-различни от сегашните студенти, средата е малко по-различна. Тогава нямахме мобилни телефони, само че пък се вълнувахме от същите неща, от които се вълнуват и те в този момент.

 

Почти в целия интервал от моето следване аз бях в един перестроечен миг, из Европа духаха към този момент нови ветрове. В края на 80-те години имаше едно чувство, че нещо ще се случи.

 

Но като всички младежи и ние се събирахме, спорехме, забавлявахме се на купони, притеснявахме се преди изпити. 

Какви са днешните студенти? Всички генерации обичат да споделят, че предходните са по-лоши.

Аз тук бих желал да изтъквам един огромен български публицист, Владимир Зарев и една обичана за мен негова книга “Битието ”. Там той беше споделил, че спорът сред поколенията постоянно се състои в едно и също нещо - старите дават препоръки, а новите желаят образец. Едно е да приказваш, приказваш, напълно друго е да дадеш образец за нещо.

 

От друга позиция, едно време и моите родители споделяха: “Като ви гледаме, кой знае какво ще извършите, нищо няма да извършите ".

 

Децата не са по разнообразни в днешно време, най-малко съгласно мен. По-скоро с възрастта човек малко излиза от протичащото се, то му се случва несъответно на метода, по-който е привикнал да живее и заради тази причина е по-притеснен.

 

Аз мога да имам предвид моите студенти, те не са се трансформирали фрапантно. Тази година, когато премахнахме рестриктивните мерки за визити на лекции, студентите са още по-будни, идват с огромно предпочитание и любознание. Аз постоянно съм усещал студентите, които доста бързо ще пернат напред и доста рядко съм се бъркал в това. 

Как отбелязвате този празник в този момент, когато към този момент не сте студент?

8-ми декември си е един празник на студентите и всеки би трябвало да си знае мястото, те би трябвало да си го отбележат. Аз си признавам, че нямам по-особено отношение към този празник, по-скоро това си е мотив човек да си спомни някакви неща от студентските години, само че аз не съм от вида носталгици.

 

Смятам, че всяка възраст си носи своята хубост. На 2 ноември моят факултет означи 130 години от основаването си. По този мотив направихме доста огромно празненство, на което успяхме да се забележим с част от сътрудници от випуска ми, с наши по-възрастни преподаватели.

 

Това беше мотив да си напомним част от студентските си прекарвания. 

Как студентите на СУ “Св. Климент Охридски ” ще отбележат празника?

През последните години, да не кажа десетилетия, тази гласност някак си се накъса. Отдавна към този момент не се следят едни такива огромни събирания, всички да се съберат в НДК да вземем за пример и еди какво си да се случи. По-скоро всички си се разделят и на групи и самостоятелно си измислят къде да отидат. 

 

Интервю на Констанца Илиева