С термина “страх от бели престилки е обозначен проблем изключително

С термина “страх от бели престилки ” е обозначен проблем извънредно непосилен за родителите - когато детето се опасява от лекари и не желае да бъде лекувано. То даже не позволява да бъде прегледано, стартира да пищи и плаче още с приближаването на лекарския кабинет. Понякога този боязън се трансферира и към лелки в детската ясла, зъболекари, лаборанти изобщо хора, носещи бяла престилка. Специалистите настояват, че отключващият фактор нормално е мъчителна операция – взимане на кръв, ваксина или престой в болничното заведение. Децата запомнят неприятното чувство и всяко последващо посещаване при лекаря е обвързвано с рев и нервност. Как може да го преодолеете?

С малко позитивна подготовка:

Не плашете детето с " Чичо лекар " – страхът може и да бъде предизвикан, в случай че казвате да вземем за пример – “Не яж сладолед, тъй като ще се разболееш и след това ще те повеждам да ти поставят инжекция ”, “Ако не слушаш, ще извикам лекаря да те вземе в болничното заведение ”... Как ще поискате по-късно то умерено да отива до кабинета.
Самите вие не споделяйте, в случай че ви следва неприятна операция, която не харесвате. Ако чуе от вас по какъв начин не обичате да ходите на доктор, няма по какъв начин то на драго сърце да го прави.

Създайте позитивен облик на лекаря – четете книжки, където докторът излекувал болното зайче, историята за лекар Охболи или лекар Дулитъл, книжката за костенурчето Франклин, което влиза в болничното заведение и други сходни, където лекарите оказват помощ и по никакъв начин, но по никакъв начин не са страшни, даже са занимателни.

Добрият образец - в случай че има батко или кака, които не се опасяват от визитата при лекаря, дано те минат първи през прегледа. Децата се успокояват, когато видят, че по-големите деца не плачат, щом лекарят ги преслушва или преглежда гърлото им и се успокояват. Съгласяват се по-лесно и те да бъдат прегледани по-късно.

Превърнете страха в игра – това е най-хубавата терапия за децата, несъмнено, в случай че имат предпочитание. Купете му комплект “Чичо лекар ”, облечете го в бяла престилка (ризата на тати прави страхотна работа в тази ситуация, въпреки че в комерсиалната мрежа се оферират и детски лекарски престилки) и към този момент имате квалифициран лекар Иванов, Петрова и така нататък Нека лекува играчките си или вас. Така ще успее най-добре да одобри нуждата от ходенето на доктор, а и ще можете умерено да му обясните, за какво се правят самите операции и какво тъкмо съставляват. Когато няма да ги вършат на тях, децата са доста по-склонни да слушат и одобряват. Обяснявайте другите процедури и за какво се постановат – взимане на кръв, слагане на инжекция, мерене на температура... Може да му купите детско печатче с радостна картинка, което то да слага върху издадените от него предписания. Това ще предизвика любознанието му да следи по какъв начин същинските лекари правят работата си и може би ще одобри по-спокойно идващото посещаване в кабинета.

Изкуството като терапия – децата обичат да рисуват. Помолете го да ви нарисува нещо по тематиката – портрет на лекаря, визитата на Мечо в поликлиниката. Много постоянно върху белия лист по-лесно показват страховете си, в сравнение с да приказват за тях.

Разрешете му и то да ви лекува – само че в действителност. Нека в случай че се ударите, да ви поставя лепенка, да ви впръсква спрей в носа или да ви мери температурата. Така де, дано има своята опция за реванш. А и ще види, че героичен приемате нещата и идващия път ще се опита и то да бъде по-спокойно.

" Страшният " обзор:

Обяснете му какво ще му вършат – децата се опасяват от незнайното. Разкажете му в детайли и почтено в какво ще се състои прегледът. Когато са наясно, те са по-склонни да одобряват нещата. Не го лъжете, че няма да боли. Бъдете почтени, кажете, че ще го заболи малко и за малко, да вземем за пример, в случай че ще му вземат кръв. Детското въображение чертае страшни картини, които даже не можете да си визиите, когато неизвестността го предизвика. Бъдете спокойни и търпеливи, отговаряйте на всички заложени въпроси, в случай че нещо не знаете, бъдете почтени и си признайте. Най-важното е да не го лъжете. Подгответе се, че може да се наложи да обясните за десети следващ път какво тъкмо ще се случи, децата имат потребност от това.

Помолете лекаря, в случай че е допустимо, да смъква престилката си, до момента в който преглежда детето. Този трик за жалост работи при доста малко от случаите, тъй като в действителност дребните пациенти запомнят лицето и даже гласа на лекаря. Но не пречи да опитате.

Сменете мястото - в случай че медикът, който посещавате, преглежда в два кабинета, може да пробвате да отидете в този, в който не сте били. Новото място не е обвързвано с болежка и неприятни мемоари и децата са по-спокойни.

Занесете лакомство, което лекарят да даде на детето след прегледа, или пък дребна играчка, която да е премия за храброто поведение. Децата са склонни да изтърпят неприятния обзор, в случай че знаят, че по-късно идва нещо хубаво. А и ще види “човека със слушалката ” и в по-добра светлина. Друг вид е, постоянно след лекарския кабинет да го водите на обичано за него място или да му купувате обичани неща. Това е по-трудно и би трябвало да прецените вярно каква да е тази премия, тъй като от време на време положението на детето не разрешава да го разкарвате или пък не постоянно ще имате опция да го вършиме. Изберете нещо, което то обича и в същото време ще можете постоянно да изпълнявате като обред.

Бъдете с него, подкрепяйте го и му показвайте любовта си – от време на време децата се опасяват от непозната конюнктура и новата обстановка, в която попадат. Не го оставяйте единствено, дръжте ръката му, гушнете го, говорете му успокояващо, обяснявайте му какво става на понятен за него език. Не му се карайте, че плаче и не го заплашвайте, дано излее страстите си, вместо да ги задържа в себе си и да ги натрупва като негативи. Понякога, в случай че не бъде преодолян в детството, този боязън остава и при възрастните към този момент пациенти.