С театрите стана цирк. Кой обаче е фокусникът? Не може

С театрите стана цирк. Кой обаче е фокусникът? Не може едни да играят всяка вечер или през вечер, а други да имат участия два пъти в месеца с имитация “Господарю, гостите додоха ”

Светът е сцена, само че животът не е спектакъл.

Не влизам в несъгласие с Шекспир и неговото прословуто “Светът е сцена и всички сме актьори ”. Интерпретирам го, обръщам го с хастара, без това да попречи на кройката.

Животът по-често, да не кажа най-вече, е циркова сцена. С целия персонаж на това изкуство – и звероукротители, и зверове несъмнено, и еквилибристи, и акробати, и дресьори, и клоуни, несъмнено. Много клоуни.

Понякога може да се направи прилика и с панаир.

Ония панаири с въртележки, блъскащи се колички, виенски колела и предпазени от закона мечки. Дето демонстрират номера.

Сега да се разберем. Никого не наскърбявам, ни човек, ни животно, ни мравка, ни мечка. Алегорията съществува, откогато свят светува. Просто и циркът, и панаирът са неизменима част от битуването ни. И театърът също. Театърът като изкуство, като институция. Не толкова всеобщо, щото липсват сергиите със скара-бира, стрелбищата и виенските колела, само че всяко зрелище е самобитно отражение на живота през погледа на драматурга, режисьора и трупата.

Житейски виенски колела и въртележки дал бог.

И освен на сцената. Зад стените на театъра също. Сменят се шефове и админи, напущат положителни артисти, биват уволнени, назначават се нови, ту горе, ту долу, центробежната и центростремителната мощ си работят по всички физични закони. Та току някое длъжностно лице изхвърчи по кривнатата права и дръпне кончето, та плетката се разбридва.

Върви си с цялостна, само че леко позатихваща мощ излизането на авансцената на обвиняванията в тежки далавери в театрите в Смолян и Разград.

Дали – или е дело на разследване и прокуратура. И в случай че да, то къде е заровено кучето. Кой е окачил на стената пушката в първо деяние, с цел да почне тя да гърми на правилото де го чукаш, де се пука. Схемата, която в този момент става ясно, няма по какъв начин да е от през вчерашния ден и тъкмо единствено от тези шефове. Самоволно някак не ми иде правдиво.

Аз преди време, когато се закриваха нерентабилни театри, симфониети и квартети, скачах, че не може 68 щатни реализатори да се подписват на ведомост, в случай че интензивно работят 23. Че не може едни да играят всяка вечер или през вечер, а други да имат участия два пъти в месеца с реплики “Господарю, гостите додоха ” и “Опечалени, тримата мъже си отиват ”. Не че без тези реплики може, но режисьорът е по тази причина, та да приспособява по целенасоченост.

Зная контрааргументите – тези артисти, дето не са най-блестящите, по какъв начин по този начин ще ги изхвърлим на улицата, и те деца хранят, и те са дали нещо на света.

Съгласна съм. Щатът постоянно е бил раздут, когато всички театри бяха държавни. Сега страната дава дотация съгласно приходите на театрите. Тоест билетите, които са продадени, облагата от представяните представления (тавтологията ми е умишлена). Представа си няма фенът за тегобите и тежненията по какъв начин се връзва бюджет. Количеството в множеството случаи е за сметка на качеството. Да, и в театъра.

Да не приказваме, че в един по-малък спектакъл в по-малко обитаемо място доста мъчно ще държиш равнище.

Публиката на “В очакване на Годо ” 10 пъти в един сезон няма да се върже. Абсурдът не ѝ е по усета. И вярно. Достатъчен е парадоксът, в който живее сред манджата и сметките за тока, кво я интересуват Владимир, Естрагон и Поцо, които чакат нещо, което никой не знае какво е. Ако се замислят, ще схванат, че това очакване на Годо е като упованието да свърши преходът, но това е още по-голям парадокс.

Абсурд е един извънстоличен спектакъл да има огромни доходи, разчитайки единствено на личните си сили.

Оставям настрани Пловдивския, Варненския, Русенския, Бургаския спектакъл. Те постоянно са били водещи – градовете са огромни, притеглят положителни артисти, представленията им пълнят зали. Зали се пълнят и с гостуващи режисьори, образци дал бог. В София, бабан София Народният, “Възраждане ”, Армията, “199 ” са с билети, продадени месеци напред.

Но то половин България е в столицата и доста столичани допълнително по никакъв начин не са допълнително в културните институти, на място са си. Мечки, за животните, с които започнах нагоре – по този начин влезе в театралната история гастролът по откритите подиуми на мястото на закритите театри.

Най-известните артисти с най-касовите постановки играят пред провинциалната аудитория.

И залите се пълнят. Иначе къде ще видиш, с изключение на по малкия екран, Юлиан Вергов, Захари Бахаров, Теодора Духовникова, Малин Кръстев, Владо Карамазов, Владо Пенев, Асен Блатечки, Снежина Петрова, Койна Русева, да не изреждам, не че са толкоз доста, само че ще взема да пропусна някой най-любим.

Актьорите постоянно са носили в себе си духа на аркашките, сълзите в очите и звездите в косите.

По този метод и публиката сита, и бюджетът на театъра цялостен. Само че схемите за източване на едни пари, та да потекат другаде, са налице. И първоизточникът към този момент е незнаен. Предполагаем да, само че заявен с доказателства… И в случай че приказвам в само число, то е единствено като резюме. Никоя скица, даже тука има – тука нема, не се осъществя единствено от един разум, безумството е, че по веригата се навървят още и още. Щом има площад, хороводци ще се намерят, хорото ще се навърви.

Забелязахте ли, че пропуснах един значим участник във всяка циркова стратегия? Илюзионистът. Фокусникът, който вади от цилиндъра си гълъбчета и от джоба на фена от втори ред портфейла на този от първи. Чакаме барабаните да свирят туш!

Автор: Маргарита Петкова, 24 часа

Позицията в този коментар отразява персоналното мнение на създателя и може да се разграничава от тази на SafeNews