С тънка сламка ми пиеш душата. Знам вкуса й горчив

С тънка сламка ми пиеш душата.
Знам усета й горчив и безполезен.
За молбите не диря компенсация.
О, покой мой многонеделен.

Като свършиш, кажи ми. И дано
на душата ми туй да е краят.
Аз ще потегли по близка пътека
да погледам деца по какъв начин играят.

Как цъфти над плетища череша
и подвикват зидарите заедно.
Ти ухажор ли, брат ли ми беше,
аз не помня - и то е излишно.

Как е ярко и по какъв начин безприютно,
изтощена ходя, скръбнолица...
И мълчат минувачите смутно:
правилно, тя е от през вчерашния ден вдовица.

1911

Снимка ~ aforism.ru