С развалянето на времето бездомници и безделници от шахти и

С развалянето на времето бездомници и безделници от шахти и изби в търсене на топлота в градския превоз на столицата. По остаряло неписано предписание тумбите се придвижват от спирка до спирка, без въобще да заплащат билети. Винаги крещят, влачат със себе си деца, кучета, котки, намачкани картони и стъкла за вторични първични материали. Обикновено се качват от последната врата на транспортното средство. След това пространството към тях бързо се освобождава от постоянните пасажери, тъй като злокобна смрад се разнася съвсем на всички места за сядане.

„ Тази обстановка се повтаря всяка година. Паднат ли първите съществени есенни дъждове и пуснат ли парното в превоза, там се цялостни с нередовни пасажери. Глоби от тях не се събират, даже кондукторите не ги ревизират, а учтиво ги молят да слязат на идната спирка. Обикновено го вършат, само че по-късно се качват незабавно на идващия трамвай, тролей или рейс. Понякога спят на седалките, различен път са я пияни, я дрогирани и изцяло несъответстващи да обяснят къде отиват. Вероятно р посоката е без значение и за тях самите. Дотук нещата стоят някак си умерено. Човек би си помислил, че изпадналите зад борда нашенци просто имат потребност от топло, което е правилно. Но е правилно и че дебнат за разсеяни пасажери, които ровят в чантите си за билети или да чекират карти.

В множеството случаи ограбените са дами, които с изключение на дамските си чанти мъкнат и торби. Докато се крепят сред седалките в посока апарата за инспекция, чевръстите джебчии намират метод да преровят чантата. Сред най-разпространените номера е небрежно да се отрежат дръжките й в тарапаната или да бъде прободена в профил с малко ножче.

При опитни крадци това става за секунди. Атаката се прави преди някоя от огромните софийски спирки. Пребъркват се и джобовете на якетата, където доста хора към момента избират да носят ключове от жилищата си, кожен сет с персонални документи, портфейл, диагоналка. Краде се всичко, тъй като има задоволително места в София, където движимостите могат да бъдат препродадени.

Тази година крадците плъзнаха с първия ноемврийски дъжд. Често това са млади дами с деца или млади влюбени двойки, които не пропущат да показват мощните си усеща. Докато пасажерите ги гледат по какъв начин се натискат, други техни приятели ги преджобват. Моментът на кражба се оказва и психически. Малко разпръскване на вниманието може да ни коства най-малко стотачка за вадене на ключове “, споделя Йордан Димов, който известно време работел в превоза и се нагледал на какви ли не нелицеприятни неща.

С малолетните крадци било извънредно мъчно да се комуникира. Повечето от тях били изцяло несъответстващи. Говорели врели-некипели, нормално на всеослушание, с цел да привлекат внимание и погледи. Нерядко били и нападателни. Плюели по контрольорите с огромни храчки като камили, псували ги на майка, въртели глави в символ на закана и плашели, че ще ги рапортуват за дискриминация, тъй като им желали билети за постоянно пътешестване, каквито те нямали, само че и не били длъжни да имат.

Миналата зима на две проверяващи дами даже била извадена джобна кама. Хладното оръжие било завряно под носа на една от контрольорките, която от боязън едвам не колабирала, тъй като съумяла да приседне на празна седалка. Малкият уличник, който нямал и 12 години, обяснявал, че ще й отсече главата като на пиле, в случай че не пусне него и приятелят му да слязат без санкция. Момчетата нямали персонални карти, нито карти за градския превоз. Казали, че не вървят на учебно заведение, тъй като родителите им нямали пари за закуски. Разчитали дребните от рано да се оправят сами в живота и да вадят прехраната си.

Всички малолетни нарушители говорели по еднакъв метод, били груби и псували. Сами се блъскали в жителите, с цел да може да претарашат джобовете им. Не се извинявали за дейностите си, даже търсели метод да влязат в спор, с цел да изкарат отвън нерви индивида, с цел да стане заплеснат и разсеян.

„ Съветът ми към хората е като видят скупчване на дадена спирка, да не бързат да се качват, да изчакват идващия рейс, в случай че имат такава опция. Добре е да заобикалят и пиковите часове заран, обед и вечер – изключително сред 17 и 19 часа, когато множеството служащи се прибират у дома, а ръцете им са заети с обичайните покупки за фамилията.

Нека стоят на разстояние най-малко 50 сантиметра от индивида до тях, тъй като не се знае кой какъв е и какво им мисли. Всички знаем, че с изключение на джебчии, се разхождат и хора с душевен проблеми, които няма къде да се заврат на топло и употребяват рейсовете.

В България няма процедура хората, изпаднали в недружелюбност, да не биват допускани до публичния превоз, както е в множеството европейски столици, където без билет и дебитна карта за заплащане няма късмет да се качиш в транспортното средство, без значение дали е метро или рейс. По отношение на скитниците страната ни е много демократична, тъй като им се разрешава да спят по автогари и жп гари, да се настаняват в спешни центрове, в случай че желаят, тъй като немалка част от тях избират пейките и публичните места, където няма вечерен час за прибиране, нито възбрана за внасяне и приложимост на алкохол “, прибавя още към описа си Йордан Димов.

Според него в София едни и същи лица се занимавали с джебчийство от край време. Този поминък се предавал през поколенията. Пределна възраст за крадци на дребно нямало, само че въпреки всичко това било поминък за младежи, които са задоволително пъргави, с цел да избягат, или пък деца, които да разсънят страдание и съпричастност у органите на реда и проверяващите.

Имало хлапета, които на 15 към този момент се „ пенсионирали “ като джебчии, тъй като физиономиите им били разпознаваеми. Те обаче надалеч не стоели без работа, тъй като някаква невидима „ мощ “ ги командировала на работа в Западна Европа, където бизнесът продължавал с цялостна пара.

Други прекарвали времето си до 40-годишна възраст в джобене, тъй като не намирали метод да се „ преквалифицират “ в нещо друго. На тях им доставяло наслаждение да се возят на облага, да бъдат на топло и оттова нататък, каквото Господ дал...

Инфо: Уикенд