Жената, стояла до проф. Чирков, докато трансплантира първото в България сърце, просълзи с думите си
С проф. Чирков се познавам от далечната 1984 година, когато тук пристигнах на 20 години и започнах да работя като реанимационна сестра, описа в телевизионно изявление кардиологът доктор Незабравка Чилингирова, която е един от най-близките му хора и негов възпитаник.
Доктор Незабравка Чилингирова е един от първите хора, с които професор Александър Чирков работи в екип в България - откакто се завръща от Германия и основава Университетската болница "Света Екатерина ".
„ Първата среща с него я помня, тъй като ме бяха пратили от детската болница да стартира да оказвам помощ в гледането на реанимационно заболели деца. Тогава той помоли да се включа в екипа и стартира да работя като реанимационна сестра. Нямах никакъв опит.
След това ме изпрати на специализация в далечната 84-та година в Англия. Тогава беше още социализъм със затворени порти. Аз на 22 година в Англия, в Лондон, беше огромен потрес, само че всичко си заслужаваше.
Той ни разпредели на две групи и ни извика, и сподели "Аз взех решение, че ще ви пратя на специализация. Тук вие тримата отивате за Англия - в Лондон, другите - в Мюнхен. Това се правеше за да можем да стартираме да гледаме деца, които са оперирани от него във връзка тежки вродени сърдечни малформации.
Тогава си споделих: "Леелее, този човек ме е харесал. И аз ще стана част от неговия екип, беше доста вълнуващо ", спомня си доктор Чилингирова.
Преди да стане доктор, три години е сестра в Реанимация. Така става част и от екипа, осъществил първата трансплантация на сърце в Източна Европа - ръководена от професор Чирков.
„ Вълнувах се ужасно доста. Просто треперех да не направя неточност, желаех всичко да е изрядно, просто, стараехме се и тогава работихме със ужасно огромен възторг и себеотдаване. Притеснена, само че въпреки всичко и горда, че вземам участие в това знамение, което се случва в България.
Когато той се разсъни през нощта, споделям - "Еий, това дете към този момент в гърдите му тупти другото сърце и той е добре и се възвръща "... и с първите стъпки всички доста се вълнувахме, бяхме доста щастливи “, добави доктор Чилингирова.
„ Така да го лекуваш, че споделят - останал жив. Не! Няма недоволства, затуй е влезнал в нашата болница, с цел да му се отстранен недоволства, с цел да има наслада, а като има здраве и наслада, той се радва на живота “, обясняваше приживе проф. Чирков.
„ Той е индивидът, който ни сподели какво е да бъдеш друг в България, да вярваш в България и да искаш да промениш България към по-добро, да й дадеш началния старт да направи нещо друго, с цел да помогне на целия народ.
Той беше идентичен и към сестрите, и към санитарите, и към лекарите. той ме научи на отношение към пациентите. Това в университета не се учи, това се демонстрира. А той ни е показвал по какъв начин да бъдем положителни с хората “, сподели още доктор Чилингирова.
Днес в кабинета на лекар Чилингирова споменът за професора остава освен в душата й, само че и с картина, подарена от него.
„ Ние не се учим от думите, учим се от образеца. Без този образец нямаше да бъда същата. Случката, която няма да не помни, е преди 26 години. Детето ми беше болно и се наложи да се направи тежка сърдечна интервенция.
Още си припомням сложния миг, когато чаках да излезе от Реанимация и да ми каже професорът, че всичко е свършило добре. Безкрайно съм му признателна за това, което направи за мен, за моя наследник и е направил за още доста хора.
Беше като татко, той пристигна сподели: "Да, свърших работата добре и се надявам и за напред нещата да са добре ". Беше и доктор, беше и човек “, добави доктор Чилингирова.
„ Молитва, да ви кажа искрено, до момента нямам. За нито един пациент не съм имал, тъй като това значи, в случай че съм пред това, че би трябвало да се апелирам, което е хубаво и Господ да е с теб - значи не съм сигурен в това, което ще върша и това в действителност е антиБожие.
Щом не си сигурен какво ще правиш и знаеш с огромни сили по какъв начин си го решил, тогава за какво се изхвърляш да правиш тези и тези неща, които нямаш опит и не си ги правил доста пъти, с цел да се поучиш от грешките си?! “, споделяше проф. Чирков.
„ Българската кардиология и кардиохирургия осиротя, тъй като тя загуби учителя си. Надявам се, когато човек не може да свърши фантазиите си тук, ние да продължим неговите фантазии с нашите каузи “, добави доктор Чилингирова.
Доктор Незабравка Чилингирова е един от първите хора, с които професор Александър Чирков работи в екип в България - откакто се завръща от Германия и основава Университетската болница "Света Екатерина ".
„ Първата среща с него я помня, тъй като ме бяха пратили от детската болница да стартира да оказвам помощ в гледането на реанимационно заболели деца. Тогава той помоли да се включа в екипа и стартира да работя като реанимационна сестра. Нямах никакъв опит.
След това ме изпрати на специализация в далечната 84-та година в Англия. Тогава беше още социализъм със затворени порти. Аз на 22 година в Англия, в Лондон, беше огромен потрес, само че всичко си заслужаваше.
Той ни разпредели на две групи и ни извика, и сподели "Аз взех решение, че ще ви пратя на специализация. Тук вие тримата отивате за Англия - в Лондон, другите - в Мюнхен. Това се правеше за да можем да стартираме да гледаме деца, които са оперирани от него във връзка тежки вродени сърдечни малформации.
Тогава си споделих: "Леелее, този човек ме е харесал. И аз ще стана част от неговия екип, беше доста вълнуващо ", спомня си доктор Чилингирова.
Преди да стане доктор, три години е сестра в Реанимация. Така става част и от екипа, осъществил първата трансплантация на сърце в Източна Европа - ръководена от професор Чирков.
„ Вълнувах се ужасно доста. Просто треперех да не направя неточност, желаех всичко да е изрядно, просто, стараехме се и тогава работихме със ужасно огромен възторг и себеотдаване. Притеснена, само че въпреки всичко и горда, че вземам участие в това знамение, което се случва в България.
Когато той се разсъни през нощта, споделям - "Еий, това дете към този момент в гърдите му тупти другото сърце и той е добре и се възвръща "... и с първите стъпки всички доста се вълнувахме, бяхме доста щастливи “, добави доктор Чилингирова.
„ Така да го лекуваш, че споделят - останал жив. Не! Няма недоволства, затуй е влезнал в нашата болница, с цел да му се отстранен недоволства, с цел да има наслада, а като има здраве и наслада, той се радва на живота “, обясняваше приживе проф. Чирков.
„ Той е индивидът, който ни сподели какво е да бъдеш друг в България, да вярваш в България и да искаш да промениш България към по-добро, да й дадеш началния старт да направи нещо друго, с цел да помогне на целия народ.
Той беше идентичен и към сестрите, и към санитарите, и към лекарите. той ме научи на отношение към пациентите. Това в университета не се учи, това се демонстрира. А той ни е показвал по какъв начин да бъдем положителни с хората “, сподели още доктор Чилингирова.
Днес в кабинета на лекар Чилингирова споменът за професора остава освен в душата й, само че и с картина, подарена от него.
„ Ние не се учим от думите, учим се от образеца. Без този образец нямаше да бъда същата. Случката, която няма да не помни, е преди 26 години. Детето ми беше болно и се наложи да се направи тежка сърдечна интервенция.
Още си припомням сложния миг, когато чаках да излезе от Реанимация и да ми каже професорът, че всичко е свършило добре. Безкрайно съм му признателна за това, което направи за мен, за моя наследник и е направил за още доста хора.
Беше като татко, той пристигна сподели: "Да, свърших работата добре и се надявам и за напред нещата да са добре ". Беше и доктор, беше и човек “, добави доктор Чилингирова.
„ Молитва, да ви кажа искрено, до момента нямам. За нито един пациент не съм имал, тъй като това значи, в случай че съм пред това, че би трябвало да се апелирам, което е хубаво и Господ да е с теб - значи не съм сигурен в това, което ще върша и това в действителност е антиБожие.
Щом не си сигурен какво ще правиш и знаеш с огромни сили по какъв начин си го решил, тогава за какво се изхвърляш да правиш тези и тези неща, които нямаш опит и не си ги правил доста пъти, с цел да се поучиш от грешките си?! “, споделяше проф. Чирков.
„ Българската кардиология и кардиохирургия осиротя, тъй като тя загуби учителя си. Надявам се, когато човек не може да свърши фантазиите си тук, ние да продължим неговите фантазии с нашите каузи “, добави доктор Чилингирова.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ