Вежди Рашидов, председател на комисията по култура в НС, пред „Труд“: Забравете думата цензура
С ръководителя на Комисията по просвета и медии в Народно събрание Вежди Рашидов беседваме за раздухания скандал след изложбата на Ода Жон в НХГ, за свободата на създателите, за медиите и регулациите. Питаме го и за връзките му с министъра на културата Боил Банов. Рашидов споделя и любопитни истории с създатели, заложили на пърформанса.
– Изложбата с пърформанс на Ода Жон в Националната художествена изложба разбуни духовете. Основателни са рецензиите?
– Духовете от време на време се разбунват не от сериозните неща, а от жълти неща. Разбира се, с цел да има разбунване от жълти неща, има и предпоставки. Големият интерес към свадите, за жал, е водещо начало у нас. Вместо да се влезе в същността на казуса, ние се задоволяваме със свадите. За страдание, постоянно вземаме от подтекста единствено пиперливото. Сто % съм склонен, че Боил Банов като министър не би могъл да бъде цензор на нито едно изкуство. Проблемът не е дали ще бъде някой цензор, или не. Работил съм прелестно с Банов, той е един квалифициран и познаващ добре материята човек. Това, което споделя той, е вярно. Аз почитам неговото мнение. Моето мнение е, че всичко си има своето място. Пред амвона можеш да правиш единствено това, за което той е предопределен. Държавните музеи са нещо друго от галерии, пространства и зали. Никой не е казвал, че би трябвало да се забрани изложбата. Направихме от мухата слон, унизихме една директорка, вкарахме един министър в пояснителен режим, а виновниците си мълчат.
– Какво имате поради като казвате, че държавните музеи са нещо друго от галерии, пространства и зали?
– Не считам, че Пти Пале, Гранд Пале, Д `Орсе, Лувъра, Прадо, Уфици, Третяковска изложба са по-глупави от нас да не си създадат по един пърформанс. Тези музеи имат съответно предопределение, по тази причина споделям, че държавният музей е съкровищница. Аз нямам нищо срещу колежката Ода Жон, прелестно е, че работи с галерията „ Темплон “ в Париж, с тази изложба аз споделям от години. Но аз по-скоро се запитвам, откакто госпожата със звучното българско име Ода Жон, прави своите изложения във Франция, то не е ли по-добре пърформансите да се стартират от някой огромен френски музей. Или тук това е по-лесно. Смятам, че и по този начин наречената Бронзова къща можеше като начало да бъде показана в центъра на Виена, а не непосредствено в центъра на София. И откакто Столична община похарчи за нея близо 90 хиляди лв., българската страна беше иронизирана и оплюта от същия създател на Бронзовата къща. Сигурно по този начин е по-лесно. Една инцидентна номинация на канадски анимационен филм, който няма Оскар, дотам слугински ни захласна, че успяхме да го героизираме, а един инцидентно попаднал под прожекторите човек стартира да ни дава акъли от Канада. Сигурно по този начин е по-лесно. Но какво да се прави – ние сме народ с тежки комплекси за непълноценност.
– Има ли спор сред вас и Боил Банов?
– Не, няма. У нас интригантството и опълчването на един човек с различен стана специалност. Някои се пробват да ни опълчват, само че Банов е човек зад който съм стоял и заставам. Онова, което аз несъмнено и изрично споделих пред медиите е това, че към този момент не съм министър и този музей има своя принципал. Той е в правото си да вземе отношение по всички въпроси, които касаят културата и по този начин е вярно. Аз считам, че минимум виновност за тази нервност може да бъде хвърлена върху министъра – той не е пазач на една или друга културна институция. Всички културни институции си имат шефове и свободата да вземат решения, както и свободата да носят отговорности. Банов е добре квалифициран за това, което работи и самичък по себе си той е доста потребен и добър човек. Нека никой да не си прави илюзии, че някой ще ме скара с Боил Банов. Онова, което аз се пробвах да направя, предупреждавайки министъра, е да го предпазя от този скандал, който се трансформира в лавина. Винаги ще бъда в негова отбрана, до момента в който споделяме общи полезности.
– Временният началник на НХГ Яра Бубнова ли обвинявате за абсурда след така наречен пърформанс?
– Жалко че медиите се плъзнаха още веднъж по повърхността на проблемите. Тази концепция е планувана много време преди Бубнова да стане и.д. шеф. За всички останали дейности като шеф тя би трябвало да носи своите отговорности. Аз надълбоко съм уверен, че вън от този скандал тя е един от добре квалифицираните арткритици. А по отношение на моето мнение, аз считам, че имам и моралното право да имам мнение, защото не различен, а аз като министър и моят екип имахме достолепието да изградим българските музеи. Близо петдесет години откогато съм в занаята, обиколил съм със своите изложения – дръзвам да кажа, всички континенти, добре познавам правилата на музейното дело. За да бъда до дъно явен мога да ви уверя, че пърформанси като този на колежката Ода Жон не биха могли в никакъв случай да бъдат пред портрета на Мона Лиза в Лувъра или пред картините на Рафаело в Уфици, или пред Франсиско Гоя в Прадо, а да не приказваме за авангарда на Русия, тъй като е невероятно това да се случи пред картините на Репин и акварелите на Врубел. Колкото до свободата на изкуството, тя постоянно би трябвало да съществува. Тази тематика ние неведнъж сме споделяли с Боил Банов по време на взаимната ни работа. Тук не става дума за възбрана на едно или друго изкуство, а за точното място, където би трябвало да бъде направено. Забравете думата цензура, тя не съществува. Ние приказваме за безпардонност.
– Каква е интригата с Венецианското биенале?
– Павилионите на Венецианското биенале костват скъпо. Има три разновидността за присъединяване. Първият е, да те поканят и канят дребен брой международни имена, с цел да участват в разнообразни зали и да подвигат престижа на проявата. Вторият вид е да изпратиш фотоси на свои творби и жури да дефинира, че можеш да участваш. Третият вид е страните да закупят павилиони, за ги дават на свои създатели. Има и вид персонално да си платиш пространство, с цел да покажеш творбите си. цялото това говорене за Венецианското биенале е с цел да купи страната пространство. Имах щастието като министър във Венеция да се срещна с шефа на биеналето. При една вечеря съумях да договоря чудесни условия – предоставиха ни 200 кв м за 60 000 евро. Пратиха ни чертежи, фотоси на палатата, местонахождение на залите и така нататък Направих комисия да дефинира кои ще вземат участие. Назначих проф. Памукчиев за началник на комисията. След 15 дни проф. Памукчив пристигна с една докладна при мен. Пишеше, че е невероятно да се дефинират участници. Попитах го за какво, а той ми сподели: „ Долу се скараха кой да взе участие. “ Скараха се и изпуснахме периода.
– След този скандал участваме ли в биеналето?
– Ще участваме през идната година – държавното управление утвърди статут, ще има конкурс и страната ще заплаща за павилиона за присъединяване на наши създатели. Ще напомня, че през първия мандат на държавното управление при мен пристигна куратора Джордж Лукас, който финансира присъединяване на трима български създатели, определени от него – Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов. Моят автограф трябваше да узакони присъединяване. Като министър аз съм задължен да застана зад всеки български създател. Странно, че резултатът най-после беше тримата създатели да оплюят министъра, а останалите художници оплюха тях тримата. Каква симпатична страна сме…
– От началото на диалога ни останах с усещането, че не сте почитател на пърформансите и инсталациите. Греша, ли?
– Не може да се дефинира изкуството по този метод. Всяко течение си има своя път и своите хора. Аз не абсолютизирам и не привилегировам едното за сметка на другото. Сещам се за един наш печален опит с апаратура – на Мишо Симеонов в Съединени американски щати. Той предизвикваше съзнанието на публиката години, с цел да провокира ползите на обществото с нрава и обичаите на един африкански слон, като акцията целеше да се отлее шаблон на жив слон, с цел да се материализира от бронз. Една година се мереше температурата, кръвното, съня, усмивката на този слон. Накрая инжектираха слона при съществуването на кран направиха шаблон на едната половина на слон, откакто го обърнаха – и на другата. Впоследствие го осъществиха в материал – прийом, употребен от етрусите – едни от първите, които са отливали човешко тяло онлайн. И по-късно започнаха тъгите на Мишо Симеонов. Дълго време търсеха покупател на слона и най-после беше подарен да седи в двора на Организация на обединените нации. Е, това е огромната мистерия да отлееш един слон. Бих споделил и че инсталацията на Кристо в езерото също е провокация на подсъзнанието. Сами по себе си това са едни въздушни възглавници, увити в оранжев полиетилен, върху който стъпват хората и си вършат селфи за спомен. Но в случай че погледнем в историята, това е ставало и при походите на Сюлейман Великолепни, когато с понтони са прекосявали цели реки и езера, и при походите на Наполеон, и при Първата международна война, когато са прекарвани по вода тежки оръдия и при Втората международна война да минават танковете при Драва. Е, едното е изкуство, а другото – не.
– Добре, няма да драматизираме, само че не преставам да не разбирам отношението ви към пърформансите.
– Аз не бих споделил, че имам отрицателно отношение към пърформансите и не отхвърлям всяка форма на изкуство. Между 1978 -1983 година аз с очите си видях по какъв начин авангарда с пироните, теловете, пъшкащите юргани на леглата, пластмасовите статуи, стоящи до боклукчийски кофи, кинетичните въртящи се форми бяха изнесени от залите на „ Жорж Помпиду “ в Париж, като на тяхно място още веднъж се върнаха творбите на създателите на всички съвременни течения като Малевич, Кандински, Заткин, Архипенко, Шагал, Жорж Брак, Кристо, Сезар, Арман.След това всички музеи изживяха тази мода и в залите се върнаха създателите на всички модерни течения,които загатнах.. Ние постоянно живеем малко по-късно. Така че до тука с пърформанса. Но когато приказваме за музеи не трябва да се не помни, че аз и моя екип създадохме 5 нови музея – Квадрат 500 – прелестен европейски музей, Музеят на социалистическото изкуство, където опазихме от заличаване едни от най-хубавите мостри, основани по това време, Музея на актуалното изкуство, възстановихме Кръстатата казарма във Видин, която в този момент е превъзходен музей. В Истанбул направихме музей в Метоха против църквата „ Свети Стефан “. Помолих Светлин Русев с опита и познанията си да подреди експозицията в Квадрат 500. Ето за какво съм изключително привързан когато се основава и реди музей.
– Като ръководител на комисията по просвета приемате ли настояванията на Вътрешна македонска революционна организация да се изкарат на ярко и притежателите на уеб сайтове като мярка против подправените вести?
– Не единствено би трябвало да се изкарат на ярко, само че законово би трябвало да се направи по този начин, че те да носят и отговорност. Във вторник в Народното събрание станахме очевидци на нещо неприемливо. Цитиран бе уебсайт, на който от горната страна написа, че новината е подправена. Позовавайки се на него от Българска социалистическа партия споделиха, че ще сезират комисията по корупция за жилища на трима депутати от ГЕРБ. Може ли подправени вести да се употребяват за обвинявания в Народното събрание? Оказа се, че народни представители се базират на фейкнюз. Ще носят ли те отговорност за това? Ще създадем разискване с медиите за основаването на ясни правила. Сайтовете би трябвало да се научат, че когато пускат нещо с надпис „ подправена вест “, и те носят отговорност.
– Не се ли опасявате, че ще ви упрекнат в цензура, не посягате ли на свободата на словото?
– Каква цензура? Никой не протяга ръка на свободата на словото. А лъжата независимост на словото ли е? За разпасаност или за независимост на словото приказваме? Някой би трябвало да разбере, че медиите носят отговорност и свободата на словото не е специалитет за медиите. Кой е споделил, че е привилегия единствено на медиите. Тя е за всички и всички носим отговорност. Да си свободен се желае доста умеене и темперамент. Останалото е жълтения. Плюем се по през целия ден. Васил Цонев в миналото имаше една доста хубава имитация: „ Неуморно да се мърсим, приятели “. Всичко в живота има граници. Кой е споделил, че свободата на словото е да дрънкаме безконтролно и да омърсяваме който си желаеме? Ще ни трябват доста старания да си върнем същинската независимост на словото, тъй като ще имаме от ден на ден потребност от нея. Не може да превърнем словото в средство за унижение на човешкото достолепие.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е български ваятел, министър на културата в първите две държавни управления с министър председател Бойко Борисов. В 44-ото Народно заседание е ръководител на Комисията по културата и медиите. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 2004 година Има десетки изложения.
– Изложбата с пърформанс на Ода Жон в Националната художествена изложба разбуни духовете. Основателни са рецензиите?
– Духовете от време на време се разбунват не от сериозните неща, а от жълти неща. Разбира се, с цел да има разбунване от жълти неща, има и предпоставки. Големият интерес към свадите, за жал, е водещо начало у нас. Вместо да се влезе в същността на казуса, ние се задоволяваме със свадите. За страдание, постоянно вземаме от подтекста единствено пиперливото. Сто % съм склонен, че Боил Банов като министър не би могъл да бъде цензор на нито едно изкуство. Проблемът не е дали ще бъде някой цензор, или не. Работил съм прелестно с Банов, той е един квалифициран и познаващ добре материята човек. Това, което споделя той, е вярно. Аз почитам неговото мнение. Моето мнение е, че всичко си има своето място. Пред амвона можеш да правиш единствено това, за което той е предопределен. Държавните музеи са нещо друго от галерии, пространства и зали. Никой не е казвал, че би трябвало да се забрани изложбата. Направихме от мухата слон, унизихме една директорка, вкарахме един министър в пояснителен режим, а виновниците си мълчат.
– Какво имате поради като казвате, че държавните музеи са нещо друго от галерии, пространства и зали?
– Не считам, че Пти Пале, Гранд Пале, Д `Орсе, Лувъра, Прадо, Уфици, Третяковска изложба са по-глупави от нас да не си създадат по един пърформанс. Тези музеи имат съответно предопределение, по тази причина споделям, че държавният музей е съкровищница. Аз нямам нищо срещу колежката Ода Жон, прелестно е, че работи с галерията „ Темплон “ в Париж, с тази изложба аз споделям от години. Но аз по-скоро се запитвам, откакто госпожата със звучното българско име Ода Жон, прави своите изложения във Франция, то не е ли по-добре пърформансите да се стартират от някой огромен френски музей. Или тук това е по-лесно. Смятам, че и по този начин наречената Бронзова къща можеше като начало да бъде показана в центъра на Виена, а не непосредствено в центъра на София. И откакто Столична община похарчи за нея близо 90 хиляди лв., българската страна беше иронизирана и оплюта от същия създател на Бронзовата къща. Сигурно по този начин е по-лесно. Една инцидентна номинация на канадски анимационен филм, който няма Оскар, дотам слугински ни захласна, че успяхме да го героизираме, а един инцидентно попаднал под прожекторите човек стартира да ни дава акъли от Канада. Сигурно по този начин е по-лесно. Но какво да се прави – ние сме народ с тежки комплекси за непълноценност.
– Има ли спор сред вас и Боил Банов?
– Не, няма. У нас интригантството и опълчването на един човек с различен стана специалност. Някои се пробват да ни опълчват, само че Банов е човек зад който съм стоял и заставам. Онова, което аз несъмнено и изрично споделих пред медиите е това, че към този момент не съм министър и този музей има своя принципал. Той е в правото си да вземе отношение по всички въпроси, които касаят културата и по този начин е вярно. Аз считам, че минимум виновност за тази нервност може да бъде хвърлена върху министъра – той не е пазач на една или друга културна институция. Всички културни институции си имат шефове и свободата да вземат решения, както и свободата да носят отговорности. Банов е добре квалифициран за това, което работи и самичък по себе си той е доста потребен и добър човек. Нека никой да не си прави илюзии, че някой ще ме скара с Боил Банов. Онова, което аз се пробвах да направя, предупреждавайки министъра, е да го предпазя от този скандал, който се трансформира в лавина. Винаги ще бъда в негова отбрана, до момента в който споделяме общи полезности.
– Временният началник на НХГ Яра Бубнова ли обвинявате за абсурда след така наречен пърформанс?
– Жалко че медиите се плъзнаха още веднъж по повърхността на проблемите. Тази концепция е планувана много време преди Бубнова да стане и.д. шеф. За всички останали дейности като шеф тя би трябвало да носи своите отговорности. Аз надълбоко съм уверен, че вън от този скандал тя е един от добре квалифицираните арткритици. А по отношение на моето мнение, аз считам, че имам и моралното право да имам мнение, защото не различен, а аз като министър и моят екип имахме достолепието да изградим българските музеи. Близо петдесет години откогато съм в занаята, обиколил съм със своите изложения – дръзвам да кажа, всички континенти, добре познавам правилата на музейното дело. За да бъда до дъно явен мога да ви уверя, че пърформанси като този на колежката Ода Жон не биха могли в никакъв случай да бъдат пред портрета на Мона Лиза в Лувъра или пред картините на Рафаело в Уфици, или пред Франсиско Гоя в Прадо, а да не приказваме за авангарда на Русия, тъй като е невероятно това да се случи пред картините на Репин и акварелите на Врубел. Колкото до свободата на изкуството, тя постоянно би трябвало да съществува. Тази тематика ние неведнъж сме споделяли с Боил Банов по време на взаимната ни работа. Тук не става дума за възбрана на едно или друго изкуство, а за точното място, където би трябвало да бъде направено. Забравете думата цензура, тя не съществува. Ние приказваме за безпардонност.
– Каква е интригата с Венецианското биенале?
– Павилионите на Венецианското биенале костват скъпо. Има три разновидността за присъединяване. Първият е, да те поканят и канят дребен брой международни имена, с цел да участват в разнообразни зали и да подвигат престижа на проявата. Вторият вид е да изпратиш фотоси на свои творби и жури да дефинира, че можеш да участваш. Третият вид е страните да закупят павилиони, за ги дават на свои създатели. Има и вид персонално да си платиш пространство, с цел да покажеш творбите си. цялото това говорене за Венецианското биенале е с цел да купи страната пространство. Имах щастието като министър във Венеция да се срещна с шефа на биеналето. При една вечеря съумях да договоря чудесни условия – предоставиха ни 200 кв м за 60 000 евро. Пратиха ни чертежи, фотоси на палатата, местонахождение на залите и така нататък Направих комисия да дефинира кои ще вземат участие. Назначих проф. Памукчиев за началник на комисията. След 15 дни проф. Памукчив пристигна с една докладна при мен. Пишеше, че е невероятно да се дефинират участници. Попитах го за какво, а той ми сподели: „ Долу се скараха кой да взе участие. “ Скараха се и изпуснахме периода.
– След този скандал участваме ли в биеналето?
– Ще участваме през идната година – държавното управление утвърди статут, ще има конкурс и страната ще заплаща за павилиона за присъединяване на наши създатели. Ще напомня, че през първия мандат на държавното управление при мен пристигна куратора Джордж Лукас, който финансира присъединяване на трима български създатели, определени от него – Греди Асса, Павел Койчев, Хубен Черкелов. Моят автограф трябваше да узакони присъединяване. Като министър аз съм задължен да застана зад всеки български създател. Странно, че резултатът най-после беше тримата създатели да оплюят министъра, а останалите художници оплюха тях тримата. Каква симпатична страна сме…
– От началото на диалога ни останах с усещането, че не сте почитател на пърформансите и инсталациите. Греша, ли?
– Не може да се дефинира изкуството по този метод. Всяко течение си има своя път и своите хора. Аз не абсолютизирам и не привилегировам едното за сметка на другото. Сещам се за един наш печален опит с апаратура – на Мишо Симеонов в Съединени американски щати. Той предизвикваше съзнанието на публиката години, с цел да провокира ползите на обществото с нрава и обичаите на един африкански слон, като акцията целеше да се отлее шаблон на жив слон, с цел да се материализира от бронз. Една година се мереше температурата, кръвното, съня, усмивката на този слон. Накрая инжектираха слона при съществуването на кран направиха шаблон на едната половина на слон, откакто го обърнаха – и на другата. Впоследствие го осъществиха в материал – прийом, употребен от етрусите – едни от първите, които са отливали човешко тяло онлайн. И по-късно започнаха тъгите на Мишо Симеонов. Дълго време търсеха покупател на слона и най-после беше подарен да седи в двора на Организация на обединените нации. Е, това е огромната мистерия да отлееш един слон. Бих споделил и че инсталацията на Кристо в езерото също е провокация на подсъзнанието. Сами по себе си това са едни въздушни възглавници, увити в оранжев полиетилен, върху който стъпват хората и си вършат селфи за спомен. Но в случай че погледнем в историята, това е ставало и при походите на Сюлейман Великолепни, когато с понтони са прекосявали цели реки и езера, и при походите на Наполеон, и при Първата международна война, когато са прекарвани по вода тежки оръдия и при Втората международна война да минават танковете при Драва. Е, едното е изкуство, а другото – не.
– Добре, няма да драматизираме, само че не преставам да не разбирам отношението ви към пърформансите.
– Аз не бих споделил, че имам отрицателно отношение към пърформансите и не отхвърлям всяка форма на изкуство. Между 1978 -1983 година аз с очите си видях по какъв начин авангарда с пироните, теловете, пъшкащите юргани на леглата, пластмасовите статуи, стоящи до боклукчийски кофи, кинетичните въртящи се форми бяха изнесени от залите на „ Жорж Помпиду “ в Париж, като на тяхно място още веднъж се върнаха творбите на създателите на всички съвременни течения като Малевич, Кандински, Заткин, Архипенко, Шагал, Жорж Брак, Кристо, Сезар, Арман.След това всички музеи изживяха тази мода и в залите се върнаха създателите на всички модерни течения,които загатнах.. Ние постоянно живеем малко по-късно. Така че до тука с пърформанса. Но когато приказваме за музеи не трябва да се не помни, че аз и моя екип създадохме 5 нови музея – Квадрат 500 – прелестен европейски музей, Музеят на социалистическото изкуство, където опазихме от заличаване едни от най-хубавите мостри, основани по това време, Музея на актуалното изкуство, възстановихме Кръстатата казарма във Видин, която в този момент е превъзходен музей. В Истанбул направихме музей в Метоха против църквата „ Свети Стефан “. Помолих Светлин Русев с опита и познанията си да подреди експозицията в Квадрат 500. Ето за какво съм изключително привързан когато се основава и реди музей.
– Като ръководител на комисията по просвета приемате ли настояванията на Вътрешна македонска революционна организация да се изкарат на ярко и притежателите на уеб сайтове като мярка против подправените вести?
– Не единствено би трябвало да се изкарат на ярко, само че законово би трябвало да се направи по този начин, че те да носят и отговорност. Във вторник в Народното събрание станахме очевидци на нещо неприемливо. Цитиран бе уебсайт, на който от горната страна написа, че новината е подправена. Позовавайки се на него от Българска социалистическа партия споделиха, че ще сезират комисията по корупция за жилища на трима депутати от ГЕРБ. Може ли подправени вести да се употребяват за обвинявания в Народното събрание? Оказа се, че народни представители се базират на фейкнюз. Ще носят ли те отговорност за това? Ще създадем разискване с медиите за основаването на ясни правила. Сайтовете би трябвало да се научат, че когато пускат нещо с надпис „ подправена вест “, и те носят отговорност.
– Не се ли опасявате, че ще ви упрекнат в цензура, не посягате ли на свободата на словото?
– Каква цензура? Никой не протяга ръка на свободата на словото. А лъжата независимост на словото ли е? За разпасаност или за независимост на словото приказваме? Някой би трябвало да разбере, че медиите носят отговорност и свободата на словото не е специалитет за медиите. Кой е споделил, че е привилегия единствено на медиите. Тя е за всички и всички носим отговорност. Да си свободен се желае доста умеене и темперамент. Останалото е жълтения. Плюем се по през целия ден. Васил Цонев в миналото имаше една доста хубава имитация: „ Неуморно да се мърсим, приятели “. Всичко в живота има граници. Кой е споделил, че свободата на словото е да дрънкаме безконтролно и да омърсяваме който си желаеме? Ще ни трябват доста старания да си върнем същинската независимост на словото, тъй като ще имаме от ден на ден потребност от нея. Не може да превърнем словото в средство за унижение на човешкото достолепие.
Нашият посетител
Вежди Рашидов е български ваятел, министър на културата в първите две държавни управления с министър председател Бойко Борисов. В 44-ото Народно заседание е ръководител на Комисията по културата и медиите. Член-кореспондент на Българска академия на науките от 2004 година Има десетки изложения.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ