Д-р Брънзалов: Ако биомаркерите се заплащат от бюджета на НЗОК, да е от перо лекарства
С ръководителя на БЛС доктор Николай Брънзалов беседваме за измененията в Наредба 9, препоръчани за публично разискване, както и за подготвяната сега амбулаторна процедура за възнаграждение на биомаркерите от НЗОК.
Д-р Брънзалов, Вие обявихте, че сте изрично срещу препоръчаните промени в Наредба 9, с които биомаркерната диагностика се включва в амбулаторна процедура 27. Каква е повода за това?
В процедурата са добавени два нови кода. За кода, с който се вкарва осъществяване на имуноцитохимично проучване на биоптат, нямаме възражения, само че от БЛС сме изрично срещу втория код за „ генетичен разбор “. Това разбиране е толкоз общо, че в тази процедура може да бъде включено даже безусловно изчерпателното геномно секвениране, което е обвързвано с извънредно скъпи проби. Промяната в Наредбата е по избор на НЗОК, макар че това проучване не се покрива от нито един публичен фонд в света. В отговор на нашето упорито запитване за повода за включването на тази процедура, от Касата ни дадоха отговор, че става въпрос за едно само лечебно заведение и се прави от един професор с един-единствен уред у нас. Това не е възможно. Така както галопира развиването на фармацията, по този начин галопира в развиването си и медицината, обаче в цената на клиничните пътеки не е включен лекарският труд, до момента в който медикаментите са обезпечено платени. Ние не можем да се съгласим с това.
Вие сте изрично срещу и биомаркерните проби да бъдат заплащани от НЗОК. Защо?
Миналата година в МДД имаше излишък от 60 млн. лева, тази година – 13 млн. лева и там са вторачени погледите. Преди към година заплащането на биомаркерите беше разисквано на едно взаимно съвещание на УС на БЛС и Надзора на НЗОК. Там за първи път чухме тази концепция биомаркерни проби да се включат в перото на МДД. Нито ние се съгласихме на това, нито по-голямата част от членовете на Надзорния съвет на Касата. Биомаркерните проби не са медико-диагностична активност. Това е чисто дистрибуционна активност, тъй като след въпросния тест се ползва терапия, която в пъти надскача цената на теста. В момента тези проучвания се заплащат от фармацевтичната компания, чийто медикамент ще бъде закупен по-късно от Здравната каса. Не е правилно, че българските жители са заплащали тези проби от джоба си. Затова и БЛС в никакъв случай няма да се съгласи тези средства да бъдат давани от перото за МДД. Ако някой си мисли, че ще се осъществят икономии в това перо, а в това време българските лекари ще се чудят дали могат да си разрешат в допълнение проучване, с цел да уточнят диагностично някой случай, да знае, че това няма да се случи.
Каква е повода да се осъществят икономии в това перо?
Регулативните стандарти. Когато те се изчерпят, сътрудниците молят да им бъдат отпуснати още, с цел да могат да си свършат работата и лекуват пациентите си. Това не всеки път се случва. Ако влезе и заплащането на биомаркерите в това перо, парите за проучвания ще свършат на мига. Зад биомаркерния тест стои медикамент. 26.5% от бюджета на НЗОК е за лекарствени артикули. Ако би трябвало Касата да заплаща теста за този медикамент, би било редно да е тъкмо от това перо.
Другият значителен миг, който би трябвало да се означи, е, че е належащо да бъде уголемен пакетът на МДД за доста значими диагностични проучвания, проби, например перинатален и неонатален скрининг. В България се раждат всяка година към 6500 недоносени деца. Още при раждането им може да се направи генетичен тест за над 100 болести, измежду които са фенилкетонурия, муковисцидоза и даже аутизъм. Голяма част от тези болести, в случай че се заловен в зародиш, могат да бъдат лекувани. За това нещо са нужни едвам 13 млн. лева, а изгодите са неизброими. Всички политици се кълнат, че детското опазване на здравето им е приоритет. Нека да го потвърдят!
В европейските страни здравните фондове покриват ли биомаркерните проби?
Никъде в Европейския съюз няма 100% реимбурсация. Ако ще се финансират спомагателни проучвания, ние разполагаме с значителен лист за такива, които са извънредно нужни за диагностициране на болести, и образецът с генетичните проучвания на недоносените деца е единствено един, само че доста сладкодумен. Аз не мога да схвана биомаркерното тестване ли е най-важното сега? То ли е казусът на българското опазване на здравето? От стенограмите на Надзорния съвет на НЗОК ясно се виждат явните бранители на фармаиндустрията, които се пробват да понижават разноските на фармацевтичните компании с парите на здравноосигурените български жители. Това е очевидно несъблюдение на отговорностите на тези надзорници, които би трябвало да пазят тези пари, с цел да могат българските жители да се лекуват съответно. Мога да дам още стотици образци за проучвания, които могат да бъдат вкарани в Наредба 9 и които ще улеснят значително труда на лекаря и ще икономисат пари за в бъдеще.
За онкологичните болести също въобще не се приказва за предварителна защита, само че нещо, което до момента е заплащано от фармаиндустрията, в този момент би трябвало да се заплаща от здравноосигурителните вноски. Няма български жител досега, който по лекарско наставление да би трябвало да си направи и заплати биомаркерния тест. Винаги той се е поемал от компанията, която дистрибутира медикамента, с който ще се организира лекуването. Например една от компаниите, по моя информация, при доход от 100 млн. лева за лекарството за лекуване харчат 1 млн. лева за биомаркери. Съотношението е почти 100 към 1 по отношение на цената на медикамента. Това е меко казано смущаващо, в случай че разноските за медикаменти у нас непрекъснато нарастват. При средноевропейски разход за лекарства 1,7% от брутния вътрешен артикул, в България се харчат към 2,5%. В европейските страни за реимбурсиране на медикаменти се отделят приблизително 15% от общите разноски за опазване на здравето, а у нас – 26,5%. Не бива да се не помни, че една немалка част от цената на клиничните пътеки също е за медикаменти, за разлика от лекарския труд, който въобще не попада в пътеките. Даже има пътеки, които цената на медикаментите им надвишава неколкократно цената на самата пътека. Затова и няма по какъв начин да се съгласим биомаркерните проби да бъдат включвани в амбулаторни процедури.
Има ли опция биомаркерите да бъдат заплащани от перото за медикаменти?
Да, само че без да се усили това перо?! На този стадий имаме кардинално единодушие с Касата най-малко пропорциите в бюджета на НЗОК от предходния анекс да не бъдат променяни. Процентът за медикаменти от бюджета на Касата е голям – 2 пъти по-голям, в сравнение с междинното за Европа. Това за нас е недопустимо, тъй като тези здравноосигурителни заплащания са свързани и с нашия труд. Не е обикновено, когато отидете доктор да ви преглежда, той да се чуди може ли да ви пусне направление за рентгенова фотография или не, в случай че е чул хрипова находка. В същото време се основава нова процедура и се заделят някакви пари при неразбираем бюджет и финансови параметри. Явно някой употребява в този момент мътната политическа конюнктура, с цел да прекара чисто лобистки ползи.
Предвиждате ли проблеми с бюджета на Касата, в случай че се одобри предлагането за основаване на амбулаторна процедура за биомаркерите?
Амбулаторните процедури са в перото за болнична помощ. Така или другояче след решението на Конституционния съд имаме съществени проблеми с бюджета за болнична помощ за 2024 година Приемането на такава процедура значи да имаме още по-голям проблем следващата година, изключително в случай че нещата не се случат по метода, по който ни се показват. Дефицитът ще става още по огромен. Една такава амбулаторна процедура може да стане в пъти по-скъпа от клиничните пътеки. Ние приказваме за изнасяне на тежестта от болнична в доболнична помощ, по какъв начин ще се случи това? От една страна в ПИМП и СИМП има регулации, от друга има излишък от парите за проучвания, който явно се пази тъкмо за да се потвърди, че може да се покрива перото за биомаркери. Тестовете за биомаркери не оказват помощ при всеки. Има няколко разнообразни аргументи, заради които може да не оказват помощ, да вземем за пример в случаите, когато не е безвредно за пациента да се вземе биопсия, няма задоволително материал за проучване или не се откриват никакви маркери, които да подхождат за налични сега лекувания. Дори в случай че пробата открие биомаркер, който подхожда за налично лекуване, лечението може да не работи.
Д-р Брънзалов, Вие обявихте, че сте изрично срещу препоръчаните промени в Наредба 9, с които биомаркерната диагностика се включва в амбулаторна процедура 27. Каква е повода за това?
В процедурата са добавени два нови кода. За кода, с който се вкарва осъществяване на имуноцитохимично проучване на биоптат, нямаме възражения, само че от БЛС сме изрично срещу втория код за „ генетичен разбор “. Това разбиране е толкоз общо, че в тази процедура може да бъде включено даже безусловно изчерпателното геномно секвениране, което е обвързвано с извънредно скъпи проби. Промяната в Наредбата е по избор на НЗОК, макар че това проучване не се покрива от нито един публичен фонд в света. В отговор на нашето упорито запитване за повода за включването на тази процедура, от Касата ни дадоха отговор, че става въпрос за едно само лечебно заведение и се прави от един професор с един-единствен уред у нас. Това не е възможно. Така както галопира развиването на фармацията, по този начин галопира в развиването си и медицината, обаче в цената на клиничните пътеки не е включен лекарският труд, до момента в който медикаментите са обезпечено платени. Ние не можем да се съгласим с това.
Вие сте изрично срещу и биомаркерните проби да бъдат заплащани от НЗОК. Защо?
Миналата година в МДД имаше излишък от 60 млн. лева, тази година – 13 млн. лева и там са вторачени погледите. Преди към година заплащането на биомаркерите беше разисквано на едно взаимно съвещание на УС на БЛС и Надзора на НЗОК. Там за първи път чухме тази концепция биомаркерни проби да се включат в перото на МДД. Нито ние се съгласихме на това, нито по-голямата част от членовете на Надзорния съвет на Касата. Биомаркерните проби не са медико-диагностична активност. Това е чисто дистрибуционна активност, тъй като след въпросния тест се ползва терапия, която в пъти надскача цената на теста. В момента тези проучвания се заплащат от фармацевтичната компания, чийто медикамент ще бъде закупен по-късно от Здравната каса. Не е правилно, че българските жители са заплащали тези проби от джоба си. Затова и БЛС в никакъв случай няма да се съгласи тези средства да бъдат давани от перото за МДД. Ако някой си мисли, че ще се осъществят икономии в това перо, а в това време българските лекари ще се чудят дали могат да си разрешат в допълнение проучване, с цел да уточнят диагностично някой случай, да знае, че това няма да се случи.
Каква е повода да се осъществят икономии в това перо?
Регулативните стандарти. Когато те се изчерпят, сътрудниците молят да им бъдат отпуснати още, с цел да могат да си свършат работата и лекуват пациентите си. Това не всеки път се случва. Ако влезе и заплащането на биомаркерите в това перо, парите за проучвания ще свършат на мига. Зад биомаркерния тест стои медикамент. 26.5% от бюджета на НЗОК е за лекарствени артикули. Ако би трябвало Касата да заплаща теста за този медикамент, би било редно да е тъкмо от това перо.
Другият значителен миг, който би трябвало да се означи, е, че е належащо да бъде уголемен пакетът на МДД за доста значими диагностични проучвания, проби, например перинатален и неонатален скрининг. В България се раждат всяка година към 6500 недоносени деца. Още при раждането им може да се направи генетичен тест за над 100 болести, измежду които са фенилкетонурия, муковисцидоза и даже аутизъм. Голяма част от тези болести, в случай че се заловен в зародиш, могат да бъдат лекувани. За това нещо са нужни едвам 13 млн. лева, а изгодите са неизброими. Всички политици се кълнат, че детското опазване на здравето им е приоритет. Нека да го потвърдят!
В европейските страни здравните фондове покриват ли биомаркерните проби?
Никъде в Европейския съюз няма 100% реимбурсация. Ако ще се финансират спомагателни проучвания, ние разполагаме с значителен лист за такива, които са извънредно нужни за диагностициране на болести, и образецът с генетичните проучвания на недоносените деца е единствено един, само че доста сладкодумен. Аз не мога да схвана биомаркерното тестване ли е най-важното сега? То ли е казусът на българското опазване на здравето? От стенограмите на Надзорния съвет на НЗОК ясно се виждат явните бранители на фармаиндустрията, които се пробват да понижават разноските на фармацевтичните компании с парите на здравноосигурените български жители. Това е очевидно несъблюдение на отговорностите на тези надзорници, които би трябвало да пазят тези пари, с цел да могат българските жители да се лекуват съответно. Мога да дам още стотици образци за проучвания, които могат да бъдат вкарани в Наредба 9 и които ще улеснят значително труда на лекаря и ще икономисат пари за в бъдеще.
За онкологичните болести също въобще не се приказва за предварителна защита, само че нещо, което до момента е заплащано от фармаиндустрията, в този момент би трябвало да се заплаща от здравноосигурителните вноски. Няма български жител досега, който по лекарско наставление да би трябвало да си направи и заплати биомаркерния тест. Винаги той се е поемал от компанията, която дистрибутира медикамента, с който ще се организира лекуването. Например една от компаниите, по моя информация, при доход от 100 млн. лева за лекарството за лекуване харчат 1 млн. лева за биомаркери. Съотношението е почти 100 към 1 по отношение на цената на медикамента. Това е меко казано смущаващо, в случай че разноските за медикаменти у нас непрекъснато нарастват. При средноевропейски разход за лекарства 1,7% от брутния вътрешен артикул, в България се харчат към 2,5%. В европейските страни за реимбурсиране на медикаменти се отделят приблизително 15% от общите разноски за опазване на здравето, а у нас – 26,5%. Не бива да се не помни, че една немалка част от цената на клиничните пътеки също е за медикаменти, за разлика от лекарския труд, който въобще не попада в пътеките. Даже има пътеки, които цената на медикаментите им надвишава неколкократно цената на самата пътека. Затова и няма по какъв начин да се съгласим биомаркерните проби да бъдат включвани в амбулаторни процедури.
Има ли опция биомаркерите да бъдат заплащани от перото за медикаменти?
Да, само че без да се усили това перо?! На този стадий имаме кардинално единодушие с Касата най-малко пропорциите в бюджета на НЗОК от предходния анекс да не бъдат променяни. Процентът за медикаменти от бюджета на Касата е голям – 2 пъти по-голям, в сравнение с междинното за Европа. Това за нас е недопустимо, тъй като тези здравноосигурителни заплащания са свързани и с нашия труд. Не е обикновено, когато отидете доктор да ви преглежда, той да се чуди може ли да ви пусне направление за рентгенова фотография или не, в случай че е чул хрипова находка. В същото време се основава нова процедура и се заделят някакви пари при неразбираем бюджет и финансови параметри. Явно някой употребява в този момент мътната политическа конюнктура, с цел да прекара чисто лобистки ползи.
Предвиждате ли проблеми с бюджета на Касата, в случай че се одобри предлагането за основаване на амбулаторна процедура за биомаркерите?
Амбулаторните процедури са в перото за болнична помощ. Така или другояче след решението на Конституционния съд имаме съществени проблеми с бюджета за болнична помощ за 2024 година Приемането на такава процедура значи да имаме още по-голям проблем следващата година, изключително в случай че нещата не се случат по метода, по който ни се показват. Дефицитът ще става още по огромен. Една такава амбулаторна процедура може да стане в пъти по-скъпа от клиничните пътеки. Ние приказваме за изнасяне на тежестта от болнична в доболнична помощ, по какъв начин ще се случи това? От една страна в ПИМП и СИМП има регулации, от друга има излишък от парите за проучвания, който явно се пази тъкмо за да се потвърди, че може да се покрива перото за биомаркери. Тестовете за биомаркери не оказват помощ при всеки. Има няколко разнообразни аргументи, заради които може да не оказват помощ, да вземем за пример в случаите, когато не е безвредно за пациента да се вземе биопсия, няма задоволително материал за проучване или не се откриват никакви маркери, които да подхождат за налични сега лекувания. Дори в случай че пробата открие биомаркер, който подхожда за налично лекуване, лечението може да не работи.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ