С председателя на БЛС д-р Николай Брънзалов разговаряме за новия

С ръководителя на БЛС доктор Николай Брънзалов беседваме за новия министър на опазването на здравето и най-спешните промени, които би трябвало да бъдат направени в здравния бранш.

Д-р Брънзалов, какви са упованията Ви от новия министър на опазването на здравето Катя Ивкова?

Една от първите срещи, а може би и първата след встъпването в служба на новият здравен министър Катя Ивкова, беше с Български лекарски съюз. По време на диалога ни, в който от страна на Съсловната организация участваха още зам.-председателят доктор Иван Маджаров и основният секретар на БЛС доктор Валентин Пеев, бяха разисквани част от предпочитани тематики в областта на опазването на здравето и нуждата от устойчиви решения по основни политики в бранша.

Проведен бе градивен разговор, като измежду главните акценти беше организирането на скрининг за рак на маточната шийка и рак на дебелото черво.

Министър Ивкова беше безапелационна по време на срещата, че стартирането на народен онкологичен скрининг е измежду нейните цели и че следва да построи резистентен модел, който да се ползва годишно и поредно, защото точно дълготрайният метод е основен за действителното понижаване на късно диагностицираните случаи и за по-добри резултати в лекуването на пациентите.

От страна на БЛС декларирахме подготвеност за подпомагане с нужната експертиза и подкрепяне реализирането на дейностите, свързани със скрининговите стратегии.

Не подминахме и други значими тематики като наредбата за телемедицината, продължаващото образование на лекарите и въвеждането на механизъм за оценка на качеството на медицинските услуги, които следва да бъдат обсъждани в по-голяма подробност на следващи работни срещи.

И да се върна на въпроса ви. Очакванията ми към министър Ивкова е да продължим с дейния разговор по настоящите тематики в опазването на здравето, по хрумвания за развиване и надграждане на политиките в бранша, с цел да може да се даде успокоение в системата, което е извънредно належащо както за съсловието по този начин и за обществото. 

Кои са най-спешните ограничения, които би трябвало да предприеме Министерство на здравеопазването, с цел да обезпечи непоклатимост в бранша?

Вече имах опция да загатна някои от тях. Здравният бранш не търпи внезапни и безредни промени – той изисква дълготрайна политика, ясна визия и поредни дейности. Необходими са предвидимост и резистентност в решенията, тъй като всяка промяна дава резултат с време, изисква систематични старания. Само по този начин може да се построи работеща и ефикасна здравна система.

В лицето на Български лекарски съюз МЗ постоянно са имали градивен сътрудник. Стремим се да бъдем диалогични, само че и да назоваваме проблемите с същинските им имена – позиция, която не всеки път е лесна и постоянно среща недоумение измежду сътрудниците и обществото. Надявам се да имаме добър разговор и да търсим дружно решение на проблемите в системата, с цел да става тя по-добра за всички нас като пациенти.

Каквото и да се предприеме е значимо е да приказваме почтено за системата и за проблемите в нея. А те все още са свързани, както с финансирането на системата, контролът върху разходването на средствата, само че със сериозната кадрова рецесия, която разясняваме от години и е време за решения.

Смятате ли, че бюджетът на НЗОК ще дава отговор на разбора, който представихте преди месец дружно с управлението на Здравната каса?

Тази година, както беше заявено, се чака занапред да стартира работа по бюджет 2026. Макар и доста просрочен, чакаме да забележим заложените в него средства и опциите, които ще даде на системата.

А тя - системата е изправена пред действителен риск от дестабилизация заради хронично недофинансиране. Разходите в бранша са нарастнали с близо 85% през последните години, до момента в който цените на клиничните пътеки остават на равнищата от 2024 година Трябва да признаем, че парите за опазване на здравето у нас не са на европейско равнище, а не  непрекъснато питаме къде отиват. Отиват за закупуването на медикаменти, консумативи, за лекуване на пациенти в лечебни заведения за извънболнична помощ и са незадоволителни. Това е истината.

На човек в Европа се заплаща приблизително към 3000 евро, а в България – към 1000 евро. Не отхвърляме, че има несъответствия в опазването на здравето. Има районни несъответствия, има несъответствия във финансирането на обособени потребности. Това нормално се случва за сметка на работещите в системата и на пациентите И не е са отговорни тези, които са в лечебните заведения, а тези, които са написали разпоредбите.

В тази връзка ние сме длъжници на сътрудниците и е наложително да ги подкрепим най-малко с 25% растеж на цените на всички медицински действия. Миналият месец, взаимно с шефа на НЗОК изнесохме данни, съгласно които за задачата ще са нужни спомагателни 904 703 551 евро.

Няма магическа пръчка, с която да се компенсират насъбраните дефицити, само че началото би трябвало да бъде поставено.

Какво ще се случи, в случай че в него липсва нужното нарастване на средствата?

Няма сфера, която да действа на равнищата от 2024г. Не инцидентно повтаряме, че няма нарастване от две години, тъй като всеки може да си направи сметка за своите разноски и доходи през този интервал и какво следва, когато приходите са по-малки от разноските. Най-малкото започваш да караш по-малко автомобила си или на по-кратки дистанции, ограничаваш покупките си и така нататък Това се случва и в лечебните заведения, които са принудени последователно да свиват своите разноски, което се отразява на възнагражденията, ще задълбочи още повече кадрова рецесия, само че не можем да оставим човек без диагностика и лекуване.

Има ли възможност някои от контрактуваните с Касата нови действия в НРД 2026-2029 да отпаднат?

Договореното влиза в действие, само че за това би трябвало да се подпише НРД, който е неразделна част от 3 годишния подобен. В тази връзка все още няма упования за промени.

В предизборната стратегия на Прогресивна България е записано, че ще се работи за усъвършенстване на болничния бранш. Според Вас по какъв начин би могло да се случи това?

Под усъвършенстване на болничния бранш може да се имат поради разнообразни политики. Това, което БЛС е назовавал като сериозен проблем  е и неравномерният достъп до здравна помощ. Необходимо е да се вкарат минимални условия за териториално покритие със здравни услуги, тъй че страната да може да насочва запаси към райони с дефицит и да не се намесва там, където пазарният принцип към този момент обезпечава задоволително услуги.

Нека за поредн път да кажа, че каквато е политика да се следва, още повече че хоризонта е 4 години, то би трябвало да се подчертава на надзор на разходването на средства в системата и той да бъде оптимално предпазен, своевременен, ефикасен и да подсигурява, че се заплаща единствено за действително осъществена активност. Нужни са ясни механизми за надзор върху разноските и оценка освен на количеството, само че и на качеството на медицинските услуги. Когато Касата заплаща за осъществена активност, за лекарства, за консумативи и други, би трябвало да има акуратен механизъм за обективизиране на процесите – както във връзка с действително осъществената работа, по този начин и на нейното качество.

След като  Националната здравноосигурителна каса плаща от името на здравноосигурените, е редно – даже наложително – те да вземат участие в контрола. Финансиращата институция не трябва да разчита само на доклад от страна на изпълнителя на здравна помощ. Този доклад би трябвало да бъде съпроводен и от удостоверение от пациента като ползвател на услугата. Необходимо е също да се вкарат системи, които регистрират удовлетвореността на пациента, качеството на осъществената активност и други индикатори.