Вие сте викали неволята, а тя е била при вас ♥ Ран БОСИЛЕК
С поука за дребни и огромни, една безконечна приказка за напразните очаквания някой да „ оправи ситуацията “, до което сами сме се докарали.
♥ НЕВОЛЯ
Две момчета постоянно ходели с татко си за дърва в гората. Веднъж татко им споделил:
– Деца, хайде идете самички за дърва!
– Бива, тате – рекли момчетата. – Ами в случай че се строши колата, кой ще ни я направи?
– Ако ви се строши колата, синко, викайте неволята. Тя ще ви я направи.
Двете момчета послушали татко си. Впрегнали воловете. Отишли в гората. Насекли дърва. Натоварили добре колата.
Тръгнали си. Не щеш ли, посред пътя им се строшила колата. Спрели се момчетата и почнали да викат:
– Невольо, Невольо! Ела ни поправи колата!
Викали, викали, никой не им се обадил. Взело да се притъмнява, а неволята я нямало още никаква. Най-после по-малкото момче рекло:
– Бате, тая проклета злочестина няма да пристигна. Мръкна се към този момент. Я да се заловим самички и колкото можем, да си изправим колата!
Двете момчета взели брадвата и теслата. Навели се и – клъц отсам, клъц оттова – поправили колата.
Като си отишли, татко им ги попитал:
– Е-е, по какъв начин прекарахте в гората?
– Остави се, тате! – рекли те. – Насред пътя ни се строши колата. Викахме, викахме проклетата злочестина, гърлото си продрахме, само че тя не ни се обади. Видяхме, че няма да пристигна. Взехме брадвата и теслата и колкото можахме, поправихме колата.
– Ето, синко, това е неволята! – казал татко им. – Вие сте я викали, а тя е била при вас. Като нямало кой да ви стегне колата, поправили сте я самички. Гдето ще рече, неволята ви я е поправила.
От: Големанко, Ран Босилек, Приказки, изд. Народна юноша, 1974
Снимка: bgportret.com
