Синя България: Радев опитва да тласне България в постсъветската сфера на влияние
С последните си дейности президентът Румен Радев изрично показва решителността си да се бори до последно против европейското бъдеще на България, определено преди десетилетия с народен консенсус. За тази цел Радев си разреши да употребява въодушевената по конституция да съставлява единството на нацията институция, против всички останали държавни институции с единствена цел - да сътвори условия България да бъде отклонена от определения път на рационализация и европейско бъдеще, с цел да бъде тласната в постсъветската сфера на въздействие. Това декларират в своя позиция " Синя България " и допълват:
С политиката си на разделяне на българското общество и втълпяване на ненавист и разграничителни линии измежду българските жители, Радев сътвори съществени и опасани опасности за единството на българската нация, и за сигурността на българската страна.
Осъзнаването на това изисква:
Анализ и оценка, с цел да не се позволява повтаряне на грешките, довели до избирането на президент с профила и задачите на господин Радев.
Изработване на консенсус и дисциплинирано използване на тактика, с цел да не се допусне повтаряне на този сюжет.
За Синя България отправните точки при образуването на подобен консенсус са:
Поставяне на цел, идващият президент да бъде човек, защитаващ българския народен интерес, с проевропейски и демократични разбирания за бъдещето на България. Това е дефиницията на просветения национализъм. Всяко друго целеполагане би било загуба на смислена социална сила и безплодно политическо изпитание с пагубни за Отечеството ни последствия.
Търсене на поддръжка и съдружници и позициониране по отношение на съперници единствено по една ясно начертана линия на избор. Тази линия би трябвало да произтича от законовите пълномощия на президента, които главно са свързани с външната политика и сигурността. Изначално, ясно позициониране по отношение на тези въпроси дава чист и понятен избор на обществото. И назад – разчертаването на голям брой разграничителни линии би било искуствено и безпричинно, предвид на пълномощията и компетентността на институцията – би разрушило поддръжката и би основало учредения за партизански вид гласоподаване. Точно такива дейности на предходните избори доведоха до избирането на господин Радев.
Кандидатът за президент на подобен политически и публичен консенсус не би трябвало да бъде партийна креатура, а социална фигура с ясна и поредна позиция в отбрана на националния интерес и цивилизационния избор на България, като част от демократичния свят. Всичко друго би означавало, че дадена партия през личен претендент, пробва да комасира избран кръг гласоподаватели и да ги прави свои. Още един път, по този начин беше определен Радев!
Ролята на политическите партии, които застанат зад подобен консенсус е да заявят твърдата си поддръжка за сплотяващ народен претендент, който да ни съставлява почтено в нашето европейско семейство, и да работят за избирането му. Извън това, през целия развой, партиите би трябвало да загърбят теснопартийните сметки, с цел да избегнат борба по разграничителните линии между тях. Различията сред всички партии, които ще се обединят към почтена кандидатура за български президент са явни и значими. Те си остават и са годни, тъй като са същинския мотор за посоката на националната ни политика. Тези разлики и активизирането на поддръжка за тях са предмет на парламентарните избори. Сега задачата е друга. Проблемите, които вземат решение държавните управления и депутатите не могат да бъдат решавани от президента, и по тази причина изборът му не би трябвало да става жертва на това погрешно схващане.
" Синя България " ще търси разговор за реализирането на такава стратегическа рамка и ще работи за избиране на подобен президент.
