Франция отново в кризисен режим. Какви са опасностите?
С следващото държавно управление на ръба Франция като че ли е станала неуправляема. В понеделник Франсоа Байру, по-малко от година след встъпването си в служба, наподобява подготвен да стане четвъртият министър-председател, който си потегля единствено за 20 месеца. Съдбата му в този момент зависи от избор на доверие в Народното събрание. Ако той бъде изгубен, това ще затвърди връх в границите на Петата република и ще остави президента Еманюел Макрон по-слаб от всеки път, написа CNN.
Байру изиска гласуването, с цел да прокара неизвестен проект за спестявания в размер на 44 милиарда евро. Той включва премахването на два публични празника и заледяване на разноските. Байру декларира, че това е въпрос на „ национално оцеляване “ и предизвестява, че Франция би трябвало да овладее възходящия си дълг, защото „ в продължение на 20 години всяка час от всеки ден и всяка нощ дългът пораства с още 12 милиона евро “.
Тези думи може да звучат пресилено, само че целят да подбуден раздробената политическа класа на страната към незабавни дейности. Въпреки това точно бюджетната промяна смъкна предшественика му Мишел Барние. Европейският съюз го познава като основния договарящ, който съумя да държи блока единен след мъчителното гласоподаване на Англия за овакантяване на Европейски Съюз през 2016 година Като министър председател той устоя едвам три месеца и не съумя да изкачи надалеч по-стръмната планина да убеди французите да одобряват съществени съкращения на разноските.
Докато Франция потъва в политическа неустойчивост, разноските ѝ за заеми порастват. Доходността по 10-годишните облигации към този момент е по-висока от тази на Испания, Португалия и Гърция – страни, които в миналото бяха в сърцето на дълговата рецесия в еврозоната. Те в този момент се приближават до равнищата на Италия.
Икономиката е под възходящ напън, което опонира на облика на мощна Европа, който Макрон се пробва да проектира.
И въпреки всичко актуалната неустойчивост може да се наблюдава до трагичното решение на Макрон да свика предварителни избори предходната година. Той беше подразнен от забележителните резултати на крайнодясната партия „ Национален общ брой “ (Rassemblement National) на Марин Льо Пен на европейските избори през май 2024 година Френският президент наложи парламентарен избор, при който личната му партия загуби места в интерес на крайната десница и крайната левица. В резултат Франция остана с разграничено Народно заседание.
Но не беше наложително да стане по този начин. Петата република, учредена от президент Дьо Гол през 1958 година, беше основана, с цел да постави завършек на хроничната неустойчивост, която мъчеше Третата и Четвъртата република по-рано през ХХ век. Новата конституция даде необятни пълномощия на изпълнителната власт и вкара мажоритарна система, с цел да се избегнат краткотрайни държавни управления. В резултат десетилетия наред две съществени партии – отляво и отдясно – се редуваха във властта.
Макрон разруши този ред през 2017 година, като стана първият президент, определен без поддръжката на някоя от двете съществени одобрени партии. Преизбран през 2022 година, той скоро изгуби парламентарното си болшинство, до момента в който гласоподавателите се насочиха към крайните партии. Последваха две години на нежно ръководство, в които Макрон неведнъж беше заставен да прибягва до член 49,3 от конституцията – прокарвайки законодателство без гласоподаване, което от ден на ден дразнеше опозиционните депутати и огромна част от френската общност.
На предварителните избори през 2024 година левицата завоюва най-вече места на втория тур, само че още веднъж не реализира болшинство, откакто крайната десница господства първия тур. Техните очаквания да сформират малцинствено държавно управление рухнаха, когато Макрон отхвърли да одобри техния претендент за министър-председател. За разлика от Германия или Италия, Франция няма традиция в построяването на обединения, защото политиката ѝ е била оформяна повече от 60 години от система, доминирана от президентството.
Какво следва?
Ако Байру падне, натискът върху Макрон да подаде оставка ще се ускори, макар че той се е заклел да изкара мандата си. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен упорства да разпусне Народното събрание, само че нови избори съвсем несъмнено биха засилили партията ѝ и още повече биха фрагментирали Народното събрание. Друга опция е Макрон да назначи служебно държавно управление, до момента в който избира правоприемник. Сред любимците са министърът на въоръжените сили Себастиен Лекорню и министърът на правораздаването Жералд Дарманен. За всеки нов министър председател обаче постът ще бъде „ отровна чаша “.
Проблемът е, че след три провалени центристки министър-председатели опозицията няма предпочитание да даде късмет на още един. Крайната десница и крайната левица към този момент оповестиха, че незабавно ще изискат избор на съмнение. Друга опция би била назначението на министър председател от друга политическа група, само че избор на десен претендент ще бъде блокиран от левицата и назад.
Политическият климат е тъмен. В случай на нови предварителни парламентарни избори, последно изследване на Elabe демонстрира, че „ Национален общ брой “ ще излезе отпред, левицата ще е втора, а центърът надалеч обратно.
Мнозина към този момент одобряват, че крайната десница в последна сметка ще вземе властта – в случай че не в този момент, то на президентските избори през 2027 година Но упованията са, че това няма да реши рецесията. Доверието на обществото към политическата класа е рухнало, а гневът ще излезе по улиците на 10 септември с национални митинги под лозунга Bloquons tout („ Блокираме всичко “).
Всичко това идва в най-неподходящия миг – с вилнеещи войни в Украйна и Близкия изток. Нестабилността в Париж е подарък както за съветския президент Владимир Путин, по този начин и за американския му сътрудник Доналд Тръмп, които на драго сърце подиграват слабостите на Европа.
Доминик Моази, старши анализатор в парижкия мозъчен концерн Institut Montaigne, споделя, че не може да си спомни миг на толкоз бездънен застой в Петата република.
„ Дьо Гол оцеля след опити за ликвидиране, имаше Алжирската война, през май 1968 година лозунгът беше ‘la France s’ennuie’ (Франция скучае). Но през днешния ден Франция е разочарована, гневна, цялостна с ненавист към елита “, споделя той пред CNN.
„ Звучи по този начин, като че ли смяната на режима е неизбежна, само че не виждам по какъв начин ще стане и кой ще свърши работата. Ние сме във фаза на преход сред система, която към този момент не работи, и система, която никой не може да си показа “.
Дьо Гол беше президентът, който макар недоволствата си за сиренето, донесе интервал на относителна непоклатимост през 1958 година с началото на Петата република. Въпросът в този момент е дали Макрон ще бъде президентът, който я завърши.
Байру изиска гласуването, с цел да прокара неизвестен проект за спестявания в размер на 44 милиарда евро. Той включва премахването на два публични празника и заледяване на разноските. Байру декларира, че това е въпрос на „ национално оцеляване “ и предизвестява, че Франция би трябвало да овладее възходящия си дълг, защото „ в продължение на 20 години всяка час от всеки ден и всяка нощ дългът пораства с още 12 милиона евро “.
Тези думи може да звучат пресилено, само че целят да подбуден раздробената политическа класа на страната към незабавни дейности. Въпреки това точно бюджетната промяна смъкна предшественика му Мишел Барние. Европейският съюз го познава като основния договарящ, който съумя да държи блока единен след мъчителното гласоподаване на Англия за овакантяване на Европейски Съюз през 2016 година Като министър председател той устоя едвам три месеца и не съумя да изкачи надалеч по-стръмната планина да убеди французите да одобряват съществени съкращения на разноските.
Докато Франция потъва в политическа неустойчивост, разноските ѝ за заеми порастват. Доходността по 10-годишните облигации към този момент е по-висока от тази на Испания, Португалия и Гърция – страни, които в миналото бяха в сърцето на дълговата рецесия в еврозоната. Те в този момент се приближават до равнищата на Италия.
Икономиката е под възходящ напън, което опонира на облика на мощна Европа, който Макрон се пробва да проектира.
И въпреки всичко актуалната неустойчивост може да се наблюдава до трагичното решение на Макрон да свика предварителни избори предходната година. Той беше подразнен от забележителните резултати на крайнодясната партия „ Национален общ брой “ (Rassemblement National) на Марин Льо Пен на европейските избори през май 2024 година Френският президент наложи парламентарен избор, при който личната му партия загуби места в интерес на крайната десница и крайната левица. В резултат Франция остана с разграничено Народно заседание.
Но не беше наложително да стане по този начин. Петата република, учредена от президент Дьо Гол през 1958 година, беше основана, с цел да постави завършек на хроничната неустойчивост, която мъчеше Третата и Четвъртата република по-рано през ХХ век. Новата конституция даде необятни пълномощия на изпълнителната власт и вкара мажоритарна система, с цел да се избегнат краткотрайни държавни управления. В резултат десетилетия наред две съществени партии – отляво и отдясно – се редуваха във властта.
Макрон разруши този ред през 2017 година, като стана първият президент, определен без поддръжката на някоя от двете съществени одобрени партии. Преизбран през 2022 година, той скоро изгуби парламентарното си болшинство, до момента в който гласоподавателите се насочиха към крайните партии. Последваха две години на нежно ръководство, в които Макрон неведнъж беше заставен да прибягва до член 49,3 от конституцията – прокарвайки законодателство без гласоподаване, което от ден на ден дразнеше опозиционните депутати и огромна част от френската общност.
На предварителните избори през 2024 година левицата завоюва най-вече места на втория тур, само че още веднъж не реализира болшинство, откакто крайната десница господства първия тур. Техните очаквания да сформират малцинствено държавно управление рухнаха, когато Макрон отхвърли да одобри техния претендент за министър-председател. За разлика от Германия или Италия, Франция няма традиция в построяването на обединения, защото политиката ѝ е била оформяна повече от 60 години от система, доминирана от президентството.
Какво следва?
Ако Байру падне, натискът върху Макрон да подаде оставка ще се ускори, макар че той се е заклел да изкара мандата си. Крайнодясната лидерка Марин Льо Пен упорства да разпусне Народното събрание, само че нови избори съвсем несъмнено биха засилили партията ѝ и още повече биха фрагментирали Народното събрание. Друга опция е Макрон да назначи служебно държавно управление, до момента в който избира правоприемник. Сред любимците са министърът на въоръжените сили Себастиен Лекорню и министърът на правораздаването Жералд Дарманен. За всеки нов министър председател обаче постът ще бъде „ отровна чаша “.
Проблемът е, че след три провалени центристки министър-председатели опозицията няма предпочитание да даде късмет на още един. Крайната десница и крайната левица към този момент оповестиха, че незабавно ще изискат избор на съмнение. Друга опция би била назначението на министър председател от друга политическа група, само че избор на десен претендент ще бъде блокиран от левицата и назад.
Политическият климат е тъмен. В случай на нови предварителни парламентарни избори, последно изследване на Elabe демонстрира, че „ Национален общ брой “ ще излезе отпред, левицата ще е втора, а центърът надалеч обратно.
Мнозина към този момент одобряват, че крайната десница в последна сметка ще вземе властта – в случай че не в този момент, то на президентските избори през 2027 година Но упованията са, че това няма да реши рецесията. Доверието на обществото към политическата класа е рухнало, а гневът ще излезе по улиците на 10 септември с национални митинги под лозунга Bloquons tout („ Блокираме всичко “).
Всичко това идва в най-неподходящия миг – с вилнеещи войни в Украйна и Близкия изток. Нестабилността в Париж е подарък както за съветския президент Владимир Путин, по този начин и за американския му сътрудник Доналд Тръмп, които на драго сърце подиграват слабостите на Европа.
Доминик Моази, старши анализатор в парижкия мозъчен концерн Institut Montaigne, споделя, че не може да си спомни миг на толкоз бездънен застой в Петата република.
„ Дьо Гол оцеля след опити за ликвидиране, имаше Алжирската война, през май 1968 година лозунгът беше ‘la France s’ennuie’ (Франция скучае). Но през днешния ден Франция е разочарована, гневна, цялостна с ненавист към елита “, споделя той пред CNN.
„ Звучи по този начин, като че ли смяната на режима е неизбежна, само че не виждам по какъв начин ще стане и кой ще свърши работата. Ние сме във фаза на преход сред система, която към този момент не работи, и система, която никой не може да си показа “.
Дьо Гол беше президентът, който макар недоволствата си за сиренето, донесе интервал на относителна непоклатимост през 1958 година с началото на Петата република. Въпросът в този момент е дали Макрон ще бъде президентът, който я завърши.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ