Пловдив отдаде почит на героите на Съединението – кап. Райчо Николов и Захари Стоянов
С полагане на цветя пред паметната плоча на кап. Райчо Николов беше почетена паметта на героя, съобщи кореспондент на Plovdiv24.bg .
Райчо Николов е измежду основните участници в свалянето на основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в определеното краткотрайно държавно управление, като е назначен за комендант на Пловдив.
В деня на великото дело обаче, до момента в който отива да заяви по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И до момента подбудите на килъра не са изяснени.
Според една от версиите пощаджията е бил пийнал, съгласно друга, се е страхувал от арест, а съгласно трета, се е опитал да показва преданост към държавното управление на Източна Румелия.
На 7 септември 1885 година над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните остатъци на героя, които са положени в Пловдивските гробища.
Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в доста градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.
След това тържественото шествие се насочи към Дондуковата градина, където пък бяха положени цвета и пред паметника на Захари Стоянов. Авторът на " Записки по българските въстания " оглавява Българския скришен централен революционен комитет, който провежда съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).
Представители на БТЦРК се срещат с княз Александър I Батенберг, който ги предизвиква и комитетът взема решение да разгласи Съединението на 15 септември. На 2 септември в Панагюрище започва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Продан Тишков – Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. С това е сложено началото на въстанието, довело до Съединението на България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив.
През нощта против 6 септември частите на милицията, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;
Райчо Николов е измежду основните участници в свалянето на основния шеф на Източна Румелия Гаврил Кръстевич на съдбоносния 6 септември. Неслучайно той влиза в определеното краткотрайно държавно управление, като е назначен за комендант на Пловдив.
В деня на великото дело обаче, до момента в който отива да заяви по телеграфа новината, майорът е прострелян смъртоносно от началника на Пловдивската пощенска станция Костадин Тодоров. И до момента подбудите на килъра не са изяснени.
Според една от версиите пощаджията е бил пийнал, съгласно друга, се е страхувал от арест, а съгласно трета, се е опитал да показва преданост към държавното управление на Източна Румелия.
На 7 септември 1885 година над 20 000 души с военни почести и топовни гърмежи изпращат тленните остатъци на героя, които са положени в Пловдивските гробища.
Паметник на Райчо Николов има в гр. Русе, паметни плочи в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улици в доста градове като Варна, Пловдив и Русе носят неговото име.
След това тържественото шествие се насочи към Дондуковата градина, където пък бяха положени цвета и пред паметника на Захари Стоянов. Авторът на " Записки по българските въстания " оглавява Българския скришен централен революционен комитет, който провежда съединението на Източна Румелия с Княжество България (1885).
Представители на БТЦРК се срещат с княз Александър I Батенберг, който ги предизвиква и комитетът взема решение да разгласи Съединението на 15 септември. На 2 септември в Панагюрище започва протест, овладян още на същия ден от полицията. Пред заплахата страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични протести, а ръководителите на заговора да бъдат задържани, комитетът взема решение да форсира начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в разнообразни градове на региона, откъдето би трябвало да поведат размирен групи към Пловдив, където да ги слагат под командването на майор Данаил Николаев.
На 4 септември бунтовници, под управлението на Продан Тишков – Чардафон, афишират Съединението и откриват надзор над село Голямо Конаре. С това е сложено началото на въстанието, довело до Съединението на България. На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив.
През нощта против 6 септември частите на милицията, командвани от Данаил Николаев, откриват надзор над града и отстраняват държавното управление и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.
За да гледате видеото, би трябвало да активирате Javascript.
videojs.options.flash.swf = " //i.id24.bg/js/vj/video-js.swf " ;
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ